U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

dam като живи същества, много процеси в природата — катоаналогични на тези в обществото (например плодородие каторезултат от брака между небето и земята).Народните легенди и разкази отразяват отношениетона човека към природните явления, което се определя оттяхната полза за човека и колектива. На особена почит сатези природни обекти, които имат изключително значениеза живота и труда: слънце, земя, до известна степен и луна,както и онези растения, които носят полза, които раждатили които намират приложение в стопанския живот, докатоостаналите са ,,прокълнати".Този най-общ недиференциран подход към света отначалоне съдържа нищо религиозно, а е резултат от цялостнотому възприемане, от отъждествяването на космоса съссоциума. Едва по-късно той влиза в религията като тотемизъм,анимизъм, фетишизъм и др. Българската духовна култура(за състава и, за който имаме информация) е запазиласамо отделни елементи от този подход, които са отразенив някои поверия или фолклорни мотиви.Българската митологична система е полистадиално явление.В нея л се откриват различни напластявания, които заедно синовациите се интегрират в определени структури. Информацията,която се съдържа в митологемите, се предава чрезразлични кодове: културен, календарен, религиозен, социалени др.Много от данните, които се съдържат в митологемите,ни дават основание да приемем, че някои митични образиса формирани в условията на общество, намиращо се настадия на присвояващата икономика (лов и събирачество)през каменната епоха. Към тази древна епоха може да сеотнесе ядрото от митичния образ на змея и самодивите.Развитието на земеделието оставя следи върху тези образи,като върху тях се наслояват представи, подчертаващи връзкатас една аграрна култура. Към неолита може би трябвада се отнесе митологизирането на някои природни обекти отособено значение за културата (земя, слънце, небесните светилав образа на крави и домашни животни, звездите катоземеделски оръдия).Вероятно в своето зараждане митичните съществаса схващани като тъждествени на природните явления, новъв времето, когато те са елемент от културата на българите,те са обобщение и олицетворение на тези природни явленияи стихии: змеят на гръмотевиците; халата на градоноснияоблак и дъжд; самодивите на вегетацията и вихрушкатаи т. н.Към социалното ниво в митологичния състав се отнасятонези матриархални и патриархални черти, които сесъдържат в различни образи и обреди. Матриархални черти252