античните митове Актеон бил многодобър ловец, който се похвалил,че е по-добър стрелец от Артемида(Е I, I, с. 1210), и бил наказан отнея; според друга версия Актеонвидял къпещата се Артемида и,разгневена, тя го превърнала велен, разкъсан от собствените мукучета. Crimal P. Op. cit., p. 10;Sechan, L., Leveque, P. LesGrandes divinites de la Grece. P.,1966, p. 353. За култа му в българскитеземи — Милчев, Ат. Култътна Актеон по долината наСредна Струма. — Археология,1961, № 1, 41—47; Стоянов, Т.Митът за Артемида и Актеон в оброчнирелефи от Тракия, II—III в. — Археология, 1980, № 1,с. 27. Според северноруските легендив определения ден доброволносе явяват два елена, но билапринасяй в жертва само един. Ша-260 Вирсаладзе, Е. Цит. съч., с. 90.261 Маринов, Д. Народна вяра...с. 93; Ковачев, Й. Цит. съч., с. 54.262 Сведението се отнася за с. Яна,Софийско — СбНУ, 30, с. 67. Подобниповерия се отнасят за Сливнишкои Драгоманско. В преднитестраници бе отбелязана легендатаза орела, неизпълнил божията воляи неучаствувал с другите животнив изкопаването на долините, за дасе събира вода, поради което богму забранил да пие вода от долили дупка, а само дъждовна вода.Затова, когато се зададе облак, тойлети пред него и писка, за да завали,за да се напие с вода. Ковачев,Й. Цит. съч., с. 67.263 СбНУ, 9, с. 126.2М С. Габрене, Петричко — Георгиева,Ив. АЕИМ 776—II, с. 5.265 Маринов, Д. Народна вяра...с. 26. Забрана да се убива орелкръсташ у сърбите — Ъор^ев/г,Т. Р. Природа у верованьу и приеданьунашег народа — II. СЕЗбXXII, 1958, 45—47.266 Легенди за орела кръсташ, койтопроизвежда вихрушка и за връзкатаму със самодивите дава Каравелов,Л. Записки за България ибългарите. С, 1933, с. 47.Интересна е и друга легенда: еднажена вървяла из калоферскитеулици. Изведнъж над главата й сеповдигнала вихрушка (в тая вихрушкасе намирала една млада самовила)и грабнала кърпата отглавата й. Жената се уплашила иотишла да пийне водица от самодивскотокладенче и да се умие.Това се случило през Русалскатанеделя. Щом жената захванала дасе умива и се помолила на самодивите,долетял един кръстат орел ий донесъл кърпата. Л. Каравеловпише, че „в народните преданиясъществува някакъв орел, коготошопите наричат кръсташ, а македонскитебългари — християнскоптиче. Тоя орел лети по-високо отвсички други птици и често дохождапри бога. Чрез него бог изпровождана земните жители ветрове,мълнии и гръмотевици. Тоя орелима четири крила, защото двете санедостатъчни за неговата службапо небесните височини. Своите небесникрила, които са опърлени покраищата от горещото слънце, тойкрие от хората. Кръстатият орелне яде мършина, но хваща животнитеи изпива кръвта им." В многопредания помага на вихрушкатаили на самодивите да произвеждатветрове, а в други предания — четой духа сам.В одрински села на Бъдни вечерсрещу Коледа правят камила отразлични кърпи и парцали и я носятпо къщите, дето им дават хляб,сирене, пари. Тая камила има четирикриле и се нарича кръсташ. Катоя донесат в някоя къща, момичетатаи момчетата плашат с неястопанина и пеят:Петре, ветре,не кърши върбе,не троши врата,не губи арман.Ако селото е по-голямо, правят поняколко кръсташа, които се биятпомежду си. На тия кръсташи даватразлични имена: Страшко,Белчо, Горньо, Резко, а с тия именаотъждествяват имената на ветровете.267 Маринов, Д. Народна вяра...с. 36; СбНУ, 3, с. 208, с. Връбница,Софийско. Змията, увита околодървото от корена до върха, биваубита от герой. В благодарност орлицатаго изнася на своите криледо горния свят. Тя има способностда лекува и съживява. — Парпулова,Л. Цит. съч., с. 15.268 Василиев, Ас. Каменни релефи.С, 1959, 13—14; Шмиргела, Н.Скулптурата по нашите земи. С,1961, с. 168; Ваклинов, Cm. Формиранена старобългарската култура.С, 1977, с. 145; Мавродинов, Н.Старобългарското изкуство. С,1959, с. 76; Георгиева, С. Керамикатаот двореца на Царевград. —В: Царевград Търново. Т. 2. С,1977, с. 76, I; Дончева, Л. Цит. съч.,табл. XI—XII; Георгиев, П. Глиненсъд с изображение на орли и знакот Плиска. — Археология, 1978.30—39. Вж. Милчев, Ат. Раннославянскинакити и кръстове енколпиони.— Археология, 1963, № 3,с. 32 — орел върху ранносредновековенпръстен. Изображение наорел в хералдическа поза и змия, амежду тях кръст в кръг — върхукаменен блок от Преслав. Овчаров,Д. Средновековни графитни рисункиот България и тяхната връзка снаскалното изкуство в СреднаАзия и Сибир. — В: България всвета от древността до наши дни.I. С, 1979, с. 247. Ковачева, В.Символиката на мотива „двуглаворел" в българското народно изкуство.— В: България 1300.Институции и държавна традиция.Т. 3, С, 1983, с. 535.269 Вагнер, Г. К. Судьбн образовзвериного стиля в древнерусскомискусстве. — В: Скифо-сибирскийзвериньш стиль в искусстве народовЕвразии. М., 1976, 252—254;Дончева, Л. Грифонът в изкуствотона средновековна България. —Векове, 1979, № 4, 22—37. Грифонъте с функция на охрана още ухетите. Федоров, Г. А. Цит. съч.,с. 192, бел. 32. Образът на грифонасе оформя в сиро-хетското изкуствои после получава широкоразпространение. Той има соларно-огненасемантика, свързва сесъс соларните божества. Освен товачесто фигурира в представите закосмическото дърво, пренася душатана мъртвия и др. Pannonopm,Ю.А. Космогонический сюжет нахорезмийских сосудах. — В: СредняяАзия в древности и Средневековья.М., 1977, с. 62; Кондаков,Н. П. Очерки и заметки по историисредневекового искусства и культурьгПрага, 1924, 101 — 111.270 Nilsson, M. Minoan — myceneanReligion and its survivals in theGreec Religion, Lund, 1927, p. 186.271 Юхас, П. Съкровището от Нагисентмиклоши българската народнапоезия. — БФ, 1981, № 3,15—35.272 Манжигеев, И. А. Бурятскиешаманистические и дошаманистическиетермини. М., 1978, с. 33;Штенберг, Л. Культ орла у сибирскихнародов. — В: Первобмтнаярелигия в свете зтнографии. Л.,1936, 112—113; Зеленин, Д. Культ95
онгонов Сибири. М. — Л., 1936,с. 181 и сл.273 Маринов, Д. Народна вяра...с. 93. За брак с орел — в приказкаот Софийско, СбНУ, 3, с. 209.274 Георгиев, П. Цит. съч., 30—39.Нокът от орел е амулет и се откривав гробове у нас, Средна Азия,Кавказ.275 Окладников, А. П., Мартинов,А. И. Сокровища томских писаниц.М. 1972, с. 206. С шаманските добридухове се свързват изображениятана орли с конски глави, конесоколи. Сорокин, С. С. Отражениемировоззрения ранних кочевниковАзии в памятниках материальнойкультурм. — В: Культура Востока.Древность и Средневековье. Л.,1976, с. 185. На езика на нивхитеорел значи шаман. У тунгуситеорелът се смята за покровител нашамана. Според телеутите той носишамана на небето и подземниясвят. Пропп, В. И. Цит. съч., с. 152.За обичая да се отглежда и храниорел до смъртта му и после ритуалнода се погребва — Зеленин,Д. Культ онгонов, с. 183.276 Бешевлиев, В. Гръцки и латинскиизвори за вярата на прабългарите.— ИНЕМ, 8—9, 1929, 149—192; Бешевлиев, В. Вярата на първобългарите.— ГСУ ИФФ, 35,1938/1939, 37—40; Мороз, Е.Л.Следн шаманских представлений взпической традиции. — В: Фольклори зтнография, Л., 1977, 64—72.277 Рашев, Р. Прабългарски култовпаметник от Мадара. — Археология,1973, №2, с. 31; Рашев, Р.Модел на юрта от Девня. — Археология,1976, № 1, 39—45. Катошаман би могла да се тълкува ичовешката фигура с лък от пещератаГоведарника до с. Царевец, Врачанско.Лъкът и стрелата са култовиоръдия, които предхождат шаманскиятъпан, и най-важен елементна камланието, когато шаманътвстъпва в непосредствено общуванес духовете. Потапов, Л. П.Лук и стрела в шаманстве у алтайцев.— СЗ, 1934, № 3, с. 71 и сл.По опъване на тетивата шаманътпредрича бъдещето. От тази религиявероятно се запазва и самостоятелнотоизображение на лък истрела върху ранносредновековнибългарски паметници, където тевероятно имат апотропеен характер— срв. Дончева, Л. Знацивърху археологически паметници.табл. XXXIII. Според Крашениниковвсяка жена, най-вече стара, ешаман. Жените са идеалният шамани затова мъжете им подражаватвъншно. В костюма на якутскияшаман се очертават два кръга,наподобяващи женски гърди,косите се сплитат по женски, обличатсе в женски дрехи. Зеленин, Д.Идеология сибирского шаманства.М., 1935, с. 731.278 Ваклите, Cm. Цит. съч., с. 145.На кана № 2 е изобразено спусканена Анахита. Дурасов, Г. П. Попмткаинтерпретации значения некотормхобразов русских народнмхвмшивок — СЗ, 1980, № 6,с. 91 и сл., тълкува орела катосимвол на огъня, а фигурата на женаи орел — като майка земя, коятополучава от небесния огън плодоносноначало. Юхас, П. Цит.съч., 15—35. Аладжов, Ж. За семантикатана някои изображенияот Нагсентмиклошкото съкровище.— Векове, 1982, № 6, с. 40 —тълкува сцената като есенно равноденствие.270 Дробн/аковип, Б. Етнологи)а народа.1угослави)е. Београд, 1960,с. 142; СбНУ, 9, с. 126. СпоредИречек, К. Пътувания... с. 64, назапад у нас се смята, че ако се убиеорел, ще настъпи град, а на изтоксе стреля да се разнесе бурята.280 Moszinski, K. Op. cit., s. 464.281 Токарев, С. А. Раннме формнрелигии. М., 1964, с. 302.282 Дретас, Ж. Бела Мара или суроватадевица. — БФ, 1971, № 1,с. 32.ш Връзката на петела с хтоничнитекултове на плодородието, духана житото по Дж. Фрейзър проличавав обичая да се коли петел следприключване на вършитбата, настожера на хармана. Петел се колии на Илинден и се оставя млад,който има способност да опложда.Критският Зевс Велиханос има заатрибут петел. Петелът е и животно— полазник, което е свързано ис култа на прадедите. Вярва се, чеако пее на праг, ще дойде гост. ВРодопите се среща представата, чеземята лежи върху петел. —СбНУ, 8, с. 138. Вж. и МолашевиН,А., А. ЦермановиН. Петао у хтонскомкулту код античких грка и усрпском народу. — ГЕМ, 1954, 17,106—113.284 Петканова, Д. Цит. съч.,с. 160. Този мотив се среща в редицаприказки и легенди от Охридско,Велешко, Пирдопско, Самоковско.Според етиологичната легендаот Велес (СбНУ, 9, с. 132)дяволът направил вълка от кал, ноне могъл да го съживи. Запиталгоспода, какво да прави, а той муказал да каже на творението си:„Стани и ме изяж." Дяволът обачеказал: „Стани и изяж бога." Вълкътне се съживявал. Тогава дяволътотишъл в морето и казал:„Стани и изяж ме." На третия пътвълкът рипнал, дяволът бактисал вморето и се куртулисал. Но вълкътзахапал крака му и затова е куц.Дяволът се нарича „едноногият,куцият, водният, подводният". Занего се казва: „изял го волкот"(Охридско). Когато господ училхората да орат, вълк изял единиявол. Господ впрегнал вълка, нотой не издържал и паднал. Волът епо-силен и вълкът бяга от него. —СбНУ, 8, с. 132, Софийско. Зазвезда вълк до съзвездието Кола— Раковски, Г. С. Показалец,с. 21. Някога господ поставил вълкада пази овцете, които хората пасели.Една овца не искала да ходии вълкът я убил. Тогава господхвърлил ръкавицата си срещу вълка,от която произлезли кучетата.— СбНУ, 7, с. 132.285 Маринов, Д. Народна вяра...с. 79; СбНУ, 6, с. 90, Царибродско;СбНУ, 3, 136—137.286 СбНУ, 22—23, с. 12; Маринов,Д. Народна вяра... с. 78. Спореднародните вярвания до края наXIX в. вълчицата се кучи самоведнъж, и то трябва да е яла кучешкомесо. Също така се вярва, чедокато не хапне от изработенотопрез вълчите празници, тя не можеда забременее и затова цели глутницислизат в селата да търсят хора,носещи дрехи, тогава работени(АЕИМ 768 — II, с. 93). Тя окучватолкова щенци, колкото неделиима от Коледа до Месни заговезни— „месници". Разказва се, че еднажена изплела през тези дни ръкавза мъжа си, като казвала, чепразниците вече минали, а от кривиовук не я е страх. Но вълкът нападналмъжа й и той, за да се спаси,хвърлил ръкава от дрехата си.Вярва се, че от Архангеловден доКоледни заговезни вълците бесувати затова тогава съществувазабрана да се похваща вълна илида се изхвърля пепел от огнището(вълчицата не може да зачене, аконе хапне въглен). Ако някой споме-96
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44: космоса, за тяхната
- Page 45 and 46: Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48: Плодородните дърве
- Page 49 and 50: прабългарите. Чест
- Page 51 and 52: ване през пролетта.
- Page 53 and 54: представата, че иде
- Page 55 and 56: Връзката на вълка с
- Page 57 and 58: други приказки от З
- Page 59 and 60: ния. Конят победите
- Page 61 and 62: ска, етническа неде
- Page 63 and 64: умилостивителен ел
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68: Според славянски м
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79 and 80: означава интензивн
- Page 81 and 82: Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84: данка никъде не изл
- Page 85 and 86: разваля! дрехите и
- Page 87 and 88: Твърде интересна е
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93: лязва, че по време н
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113 and 114: прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116: всички признаци на
- Page 117 and 118: ламя с три глави. То
- Page 119 and 120: водна стихия. В сра
- Page 121 and 122: (огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132: змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134: данова. Любените от
- Page 135 and 136: ладията на Pa плува
- Page 137 and 138: пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140: рона и златен венец
- Page 142 and 143: Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ