U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

онгонов Сибири. М. — Л., 1936,с. 181 и сл.273 Маринов, Д. Народна вяра...с. 93. За брак с орел — в приказкаот Софийско, СбНУ, 3, с. 209.274 Георгиев, П. Цит. съч., 30—39.Нокът от орел е амулет и се откривав гробове у нас, Средна Азия,Кавказ.275 Окладников, А. П., Мартинов,А. И. Сокровища томских писаниц.М. 1972, с. 206. С шаманските добридухове се свързват изображениятана орли с конски глави, конесоколи. Сорокин, С. С. Отражениемировоззрения ранних кочевниковАзии в памятниках материальнойкультурм. — В: Культура Востока.Древность и Средневековье. Л.,1976, с. 185. На езика на нивхитеорел значи шаман. У тунгуситеорелът се смята за покровител нашамана. Според телеутите той носишамана на небето и подземниясвят. Пропп, В. И. Цит. съч., с. 152.За обичая да се отглежда и храниорел до смъртта му и после ритуалнода се погребва — Зеленин,Д. Культ онгонов, с. 183.276 Бешевлиев, В. Гръцки и латинскиизвори за вярата на прабългарите.— ИНЕМ, 8—9, 1929, 149—192; Бешевлиев, В. Вярата на първобългарите.— ГСУ ИФФ, 35,1938/1939, 37—40; Мороз, Е.Л.Следн шаманских представлений взпической традиции. — В: Фольклори зтнография, Л., 1977, 64—72.277 Рашев, Р. Прабългарски култовпаметник от Мадара. — Археология,1973, №2, с. 31; Рашев, Р.Модел на юрта от Девня. — Археология,1976, № 1, 39—45. Катошаман би могла да се тълкува ичовешката фигура с лък от пещератаГоведарника до с. Царевец, Врачанско.Лъкът и стрелата са култовиоръдия, които предхождат шаманскиятъпан, и най-важен елементна камланието, когато шаманътвстъпва в непосредствено общуванес духовете. Потапов, Л. П.Лук и стрела в шаманстве у алтайцев.— СЗ, 1934, № 3, с. 71 и сл.По опъване на тетивата шаманътпредрича бъдещето. От тази религиявероятно се запазва и самостоятелнотоизображение на лък истрела върху ранносредновековнибългарски паметници, където тевероятно имат апотропеен характер— срв. Дончева, Л. Знацивърху археологически паметници.табл. XXXIII. Според Крашениниковвсяка жена, най-вече стара, ешаман. Жените са идеалният шамани затова мъжете им подражаватвъншно. В костюма на якутскияшаман се очертават два кръга,наподобяващи женски гърди,косите се сплитат по женски, обличатсе в женски дрехи. Зеленин, Д.Идеология сибирского шаманства.М., 1935, с. 731.278 Ваклите, Cm. Цит. съч., с. 145.На кана № 2 е изобразено спусканена Анахита. Дурасов, Г. П. Попмткаинтерпретации значения некотормхобразов русских народнмхвмшивок — СЗ, 1980, № 6,с. 91 и сл., тълкува орела катосимвол на огъня, а фигурата на женаи орел — като майка земя, коятополучава от небесния огън плодоносноначало. Юхас, П. Цит.съч., 15—35. Аладжов, Ж. За семантикатана някои изображенияот Нагсентмиклошкото съкровище.— Векове, 1982, № 6, с. 40 —тълкува сцената като есенно равноденствие.270 Дробн/аковип, Б. Етнологи)а народа.1угослави)е. Београд, 1960,с. 142; СбНУ, 9, с. 126. СпоредИречек, К. Пътувания... с. 64, назапад у нас се смята, че ако се убиеорел, ще настъпи град, а на изтоксе стреля да се разнесе бурята.280 Moszinski, K. Op. cit., s. 464.281 Токарев, С. А. Раннме формнрелигии. М., 1964, с. 302.282 Дретас, Ж. Бела Мара или суроватадевица. — БФ, 1971, № 1,с. 32.ш Връзката на петела с хтоничнитекултове на плодородието, духана житото по Дж. Фрейзър проличавав обичая да се коли петел следприключване на вършитбата, настожера на хармана. Петел се колии на Илинден и се оставя млад,който има способност да опложда.Критският Зевс Велиханос има заатрибут петел. Петелът е и животно— полазник, което е свързано ис култа на прадедите. Вярва се, чеако пее на праг, ще дойде гост. ВРодопите се среща представата, чеземята лежи върху петел. —СбНУ, 8, с. 138. Вж. и МолашевиН,А., А. ЦермановиН. Петао у хтонскомкулту код античких грка и усрпском народу. — ГЕМ, 1954, 17,106—113.284 Петканова, Д. Цит. съч.,с. 160. Този мотив се среща в редицаприказки и легенди от Охридско,Велешко, Пирдопско, Самоковско.Според етиологичната легендаот Велес (СбНУ, 9, с. 132)дяволът направил вълка от кал, ноне могъл да го съживи. Запиталгоспода, какво да прави, а той муказал да каже на творението си:„Стани и ме изяж." Дяволът обачеказал: „Стани и изяж бога." Вълкътне се съживявал. Тогава дяволътотишъл в морето и казал:„Стани и изяж ме." На третия пътвълкът рипнал, дяволът бактисал вморето и се куртулисал. Но вълкътзахапал крака му и затова е куц.Дяволът се нарича „едноногият,куцият, водният, подводният". Занего се казва: „изял го волкот"(Охридско). Когато господ училхората да орат, вълк изял единиявол. Господ впрегнал вълка, нотой не издържал и паднал. Волът епо-силен и вълкът бяга от него. —СбНУ, 8, с. 132, Софийско. Зазвезда вълк до съзвездието Кола— Раковски, Г. С. Показалец,с. 21. Някога господ поставил вълкада пази овцете, които хората пасели.Една овца не искала да ходии вълкът я убил. Тогава господхвърлил ръкавицата си срещу вълка,от която произлезли кучетата.— СбНУ, 7, с. 132.285 Маринов, Д. Народна вяра...с. 79; СбНУ, 6, с. 90, Царибродско;СбНУ, 3, 136—137.286 СбНУ, 22—23, с. 12; Маринов,Д. Народна вяра... с. 78. Спореднародните вярвания до края наXIX в. вълчицата се кучи самоведнъж, и то трябва да е яла кучешкомесо. Също така се вярва, чедокато не хапне от изработенотопрез вълчите празници, тя не можеда забременее и затова цели глутницислизат в селата да търсят хора,носещи дрехи, тогава работени(АЕИМ 768 — II, с. 93). Тя окучватолкова щенци, колкото неделиима от Коледа до Месни заговезни— „месници". Разказва се, че еднажена изплела през тези дни ръкавза мъжа си, като казвала, чепразниците вече минали, а от кривиовук не я е страх. Но вълкът нападналмъжа й и той, за да се спаси,хвърлил ръкава от дрехата си.Вярва се, че от Архангеловден доКоледни заговезни вълците бесувати затова тогава съществувазабрана да се похваща вълна илида се изхвърля пепел от огнището(вълчицата не може да зачене, аконе хапне въглен). Ако някой споме-96