Може да бъде видим и невидим. Нощем оставя видимата си човешка плът и ходи с ду?и пакости; след няколко недели се увампирясва, става вампир.Срещат се и други мнения — че може да се укости след 6 месеца или след тгодини. Той приема физически облика на човека. Различава се от другите по това, че е са?месо и кожа, с хрущял вместо кости и нокти, и без хрущялната преградка на носа и устатгКогато вампирът се укости, т. е. придобие вид на човек, той обикновено започнов живот на друго място, където не го познават, и се жени. Неговият занаят е търгов!касапство, бръснарство, но животът му не е дълготраен, защото той самият или някой дрго поразява, особено щом се усъмнят в него. От него остава само пихтиеста кръв.Укостеният вампир носи различни названия: окостник (Кюстендилско), самсоллеи, потияк, пълтняк (с. Гинци, Софийско), плътеняк, джангло или общото название вамтСамият процес се нарича съответно укостява се, у вампир ява, увълчава се, употява се. Чесс названието плътеник се означава именно вампир, който приема човешки вид 28 .Разказват се различни случки за брак на вампир с жена. „Ако вампирът се западо третата година, ставал хубав човек. Един такъв се оженил. Вечер го няма до полуноно щом пропеят петли, се връщал. Всичко нощем носел. Жена му се усъмнила и запровери дали е човек, го боднала с игла на пояса и цялата къща се изпълнила с кръ]Твърде често се разказва следната случка: „Една жена се оженила за вампир. Цял ден едкуче й дърпало полата. Вечерта, като казала на мъжа си, той се засмял и тя видяла парцал 1та между зъбите му" 29 .Основните мерки, с които може да бъде прогонен или унищожен вампирът, са из]ряне, пробиване на тялото, удавяне, изгонване на друго място, литургия. В Самоковакато заспи човек — укостен вампир, обръщат главата му и душата, като не може да позькъде да влезе, тялото умира.Ако за някой мъртвец се знае, че е вампирясал, разкопават го в събота. Вампиржлият не се разлага. Когато го разровят, „той си е весел" — подут, червен. Най-сигурносредство тогава е неговото физическо унищожаване. Разказват се различни случки, коипоказват колко силна е била вярата в превъплътяването 3() .Тази практика се запазила почти до началото на XX в. В събота сутрин, когатовярва, че вампирът не излиза от гроба, заливат гроба с вряла вода и слагат тръни, на пр;магарешки бодил. Често магическите действия са комбинирани: пробиват трупа с чер пгов клон и в дупката наливат гореща вода или пък вряло вино и масло. Изгарянето се CMJза най-сигурно средство. Също така в събота преди изгрев слънце се пали и жив огън,който слагат на кръстопът, където минават добитъкът и вълците 31 .Големият враг на вампирите са гръмотевиците. Гръм, паднал на гроба, го униижава. Вярва се, че първите гръмотевици унищожават всички вампири и лятото е спокойот тях. Успее ли някой от тях да се опази, става видим, прилича на човек и може даожени.Според народните поверия вампирът е твърде наивен и глупав, затова лесно мода бъде излъган 32 . Така например пращат го за риба в Дунава и той се удавя или гхвърлят в реката пръст от гроба му, той тръгва след нея и се дави. Често вампирът 6Рпренасян на друго място или там, където може да бъде унищожен. Например канят госватба, пазар, на гости. Вземат топъл хляб, увиват в месал и слагат в червена торба, KOJоставят на чужд синор, като поръчват: „Ето тази торба да я чуваш", и той остава там. Ипък с топла пита го канят да отидат на сватба и я оставят в гора или далеч от село. „Изнали" вампира и с помощта на сурови цървули, направени от решето; оставят ги на тавгили върху гроба, като наливат в тях катран. Щом стъпи, хората го хващат.Вампирът се страхува от вода 33 . Може да премине река само ако нещо го пренеЗатова една от практиките е съботничавите да заповядат на вампира да се удави. В тглслучай хвърлят калпака му в реката, ако е мъж, или забрадката, ако е жена, като му каз!да ги донесе. Той отива и се удавя.200
Вампирът изпитва страх от сол и от желязото , с което чукат сол, а и от кроеното.Вечер хората слагали това желязо под главата си, но достатъчно било и да се каже „дайтеми солното желязо", „сол кълцам", за да избяга.Вампирът бяга от чесън и катран, затова с катран правят кръст на вратата илислагат катран в огнището. Унищожават вампира и със сребърен куршум или го убиват,като замахват с лява ръка (Средни Родопи).Вампирът се страхува от християнските символи: икони, кръстове, тамян, светенавода. Често в унищожаването на вампирите участвуват свещеници и владици, както и ходжи.Според народните вярвания за най-голям враг на вампира се смята вълкът и отнего той не може никъде да се скрие. При споменаване на гробник веднага се казва „вълциго яли". Вярва се, че само вълкът може да унищожи укостения вампир. Вампирът веднагаизчезва, щом пропее петел или се яви огън и светлина.Страхът от вампирите някога е бил твърде голям. За да се предпазят, хората савземали и мерки за охраняване на жилището си: на вратата и комина слагали нищелки,слънчогледова пита, посипвали просо, синап, като се смятало, че „докато преброи семето,ще съмне", или пък слагат сито, рибарска мрежа, за „да брои дупките", а докато ги преброи,ще пропее петел.Ловците на вампира са негови потомци (глогове), лица, родени в събота, ходжи. Тесе наричат вампирджии, джададжии, глогове, светочери, въперари 35 .Вярванията във вампира са един от твърде устойчивите. Разказват се много случки,в които очевидци „се срещат" с вампир или помнят унищожаване на вампир. Макар в съвременносттада не се вярва в тези демонични същества, за миналото вярата в тях не се изключва•".Вярването във вампир може би е намирало „доказателства" и при някои случаи,когато труповете на покойници дълго време не са се разлагали поради особени климатичниили геологични условия на мястото, където са били заровени. Не е било изключено и заравянена хора, изпаднали в клинична смърт. Кръвта на удушените, обесените или при някакъввид насилствена смърт се запазва по-дълго време в несъсирено състояние, а труповете иматчервеникави петна ". Тези необичайни за ежедневната практика случаи са били обясняваничрез намесата на свръхестествени сили.Някои субективни усещания, като задух, тежест върху гърдите, лош сън, задушаване,особено когато се притиска сърцето, също са могли да бъдат обяснени чрез намесата навампир и друго подобно същество.За сравнителната устойчивост на образа определено значение имат психичното състояние,страхът, внушението и халюцинациите 18 . Разкази за срещи с вампири са регистрираниот хора, които вечер се прибират късно, в злото време, когато се явяват различни злидухове. Страхът поддържа въображението будно, което при определени обстоятелства,, свързани с табу-място и табу-време, възпроизвежда някои представи, унаследени от разказитена други хора.Също така не е изключено пиенето на кръв, което се приписва на вампира, да ереално явление за някое животно. Например вампир се нарича прилеп, който пие кръв, носе среща само в Южна Америка ,9 . В стари селски паянтови къщи, в които вее вятър ипредизвиква тропане на тавана, се създава впечатление, че някой ходи. А това може да• бъдат и прилепи, които живеят по къщите.Голяма част от суеверните разкази са описания на индивидуални видения. Затоваописанията на образа на вампира често се различават, което съдържа и тенденцията за| тяхното постепенно изменение. И все пак те в основни линии съдържат основните характернибелези, които се отнасят до мястото и времето на действието, функциите на съществото.За неговия външен облик, който най-често е невидим, тези белези са по-неопределени. Свет-201
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149: е пострадал; там се
- Page 150 and 151: Аналогичен по функ
- Page 152 and 153: (нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155: Самодивите имат ко
- Page 156 and 157: на бъдещите годени
- Page 158 and 159: ла следи иконограф
- Page 160 and 161: калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167: БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169: Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171: Специални обичаи с
- Page 172 and 173: пеят петли, каракон
- Page 174 and 175: 1 Съществува забран
- Page 176 and 177: мерила като жълтиц
- Page 178 and 179: събор на Спасовден.
- Page 180 and 181: глави. След като це
- Page 182 and 183: повод за разнообра
- Page 184 and 185: p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187: богинките, които сп
- Page 188 and 189: ват. На мястото на с
- Page 190 and 191: впрегната отляво, и
- Page 192: formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196: преосмислят еднозн
- Page 197: Снощи съм навън изл
- Page 201 and 202: Земята не ги приема
- Page 203 and 204: I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206: събраха и одумахад
- Page 207 and 208: Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210: Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212: Със закланото живо
- Page 213 and 214: Вярата в съществув
- Page 215 and 216: и осигуряват благо
- Page 217 and 218: игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220: време на тримирене
- Page 221 and 222: По-старо сведение е
- Page 223 and 224: направен от Флегон
- Page 225 and 226: ските работи, прите
- Page 227 and 228: чемерика, перуника,
- Page 230 and 231: Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233: Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235: Св. Георги намира с
- Page 236 and 237: Сведението на Херо
- Page 238 and 239: ските светци без съ
- Page 240 and 241: и мечката у много н
- Page 242 and 243: по силата на различ
- Page 244 and 245: ределя съществуван
- Page 246 and 247: отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ