U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

Земята не ги приема, тялото не тлее, сянката им броди. У източните славяни прескачанетона трупа като причина за вампирясване не е описано с изключение на Закарпатието, къдетотрупът се пази от котка, защото тя е „нечиста" сила 48 .По някои белези вампирът у западните славяни се сближава с вярванията на българите:според словаците той се явява в човешки образ или като животно, смуче кръв и иманавик като укостен да посещава жена си. Като практики за неговото унищожаване у чехи,поляци и словаци се използува пробождане на сърцето с игла, слагане на шипкови пръчки,отсичане на главата, посипване с маково семе, поставяне на монета в устата, както и изгарянена трупа. Според средновековно сведение чехите пробождали вампира с кол, за да нестане от гроба и да не мори хората 49 .Още по-голяма близост с българските поверия се съдържа във вярванията на сърбите*.Названието вампир, въпер се идентифицира с тенец, лапир, вукодлак. Той ходи подомовете, пие кръв и прави пакости. Външният му вид прилича на мех, червен и пълен скръв, тяло, покрито с вълна като на вълк, без кости, с големи нокти и очи. Вълчият обликсе смята като характерен за вампира. Вампирът не излиза в събота, а ако му се вземе бялотопокривало, не може никога да се върне. Сред сърбите се среща и вярването, че вампирътможе да се укости, да заживее като обикновен човек в друга земя, да се ожени и да има деца.Мерките против превъплътяването са аналогични на българските: пробождане на петата насъмнителен мъртвец, забиване на глог, пирон, слагане тръни, секира, катран на гроба, опалванес кълчища, заливане с вряла вода 51 .Източните славяни за разлика от южните не различават стадии в развитието наобраза на вампира, а и при тях не се среща представата, че във вампир се превръща всекимъртвец, през чийто труп се подаде предмет, бъде прескочен и т. н. За тях е непознатовярването, че вампирът може да се жени, да се превърне отново в човек, че не излиза отгроба в събота, както и липсват лица, специализирани в убийството на вампири. Тезипредстави биха могли да се приемат за балканско явление.Вярванията във вампир са познати и на румънци 52 и молдавани 53 . Според румънскитевярвания има хора, които още приживе са вампири, родени с особени белези, и други,които стават вампири след смъртта си, като некръстени деца, втори път иробозали, убитигрешници, магьосници. Могат да приемат облика на различни животни, а след известновреме и на човек и като такъв отива да живее, където никой не го познава.За разлика от българските, румънските и сръбските вярвания посочват известнаблизост с вълка, например румънският приколич се сдружава с вълци.В Гърция в значение на вампир се употребява думата върколак РоиркоАлкск;, коетобез съмнение е славянско влияние, а формата вампир се среща в области, населени съсI славяни. Вярата във вампири — върколаци, е била особено силна през античността, за коетосвидетелствуват такива произведения като „Златното магаре" на Апулей, „Сатирикон" наПетроний. У сърбите върколак има също повече смисъл на вампир. Извънредно богатисведения за гърците се съдържат от XVII—XVIII в., когато в борбата срещу вярванията в1този вид демона активно участвува и църквата. Според народните представи върколациемват отлъчените от църквата, грешници, насилствено убити, непогребани според обичая,заченати или родени на големи празници, прокълнати, клетвопрестъпници, некръстени, магьосници,изменници и др., прескочени от котка или куче или родени яли месо на овца,убита от вълк, идр. Телата на върколаците остават неразложени: смятат, че дяволът гиьживява и ги използува. Върколакът притиска спящи, смуче кръв, чука по врати и вика•битателите. но само един път. След 40-ия ден той става особено силен и опасен. Може даи: ожени там, където е непознат, и да има деца 54 .' Както у българите и другите славянски народи, така и у гърци, арменци и др..мцествува представата, че вампирът напада предимно собственото си семейство и родниниre.203