U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

но-хтоничната семантика на петела, връзката му със слънцето, подземните божества и култана прадедите 283 .Вълк. Според българските дуалистични легенди, чиито корени трябва да се търсят в апокрифитеи езическите вярвания, вълкът е създаден от дявола. Но съживен по божия воля, тойсе нахвърля върху дявола, който оттогава е куц 2М . Особено интересно е българското поверие,че е добър признак, ако незабелязано в кошара най-напред влезе вълк и грабне овца:овцете ще се изягнят и ще са млечни 2!< \За предпазване на хора и добитък през годината се празнуват определени дни вчест на вълците — Трифунците (1—З.И), Мръсните дни (от Рождество Христово до Водокръщи),от Архангеловден до Коледни заговезни (обикновено 3, 5, 7 дни), а на някои меставсяка сряда и петък или първия ден на всеки месец. През тези празници, наричани вълчипразници, вучлячи, зверипи празници, вучкови празници, името на вълка, особено вечер, не сеспоменава, не се работи нищо вълнено, особено за мъжете, не се отварят ножици, вълна несе влачи, не се преде, не се чука сол около огъня, не се шие. Магическите действия, коитосе извършват през вълчите празници, имат за цел да предотвратят нападението на вълцитевърху хора и добитък. Вярва се, че най-опасен е последният вълк, единак, куц и наричанкщхлан или Кривлъо ш . Аналогични магични практики да се вържат устата на вълка, да сепохлупят очите му се изпълняват и всякога когато се загуби добитък, за да не го изядевълкът, дори и да го срещне в гората. Според българските народни вярвания той е найголямвраг на вампирите, които разкъсва.Според народните поверия вълчицата ражда само веднъж, но за да забременее,трябва да вкуси месо от куче или човек, облечен с дреха, работена през вълчите празници.„Бесуването" (разгонването) на вълчицата съвпада с вълчите празници през ноември. Тогававълците са най-опасни, защото търсят да нападнат човек, облечен с дреха предена, тъканаили шита през тези дни. Вероятно разгонването на хищниците през определено календарновреме е послужило и за изработването на цяла система от магически действия с предпазенхарактер. Времето на окучването (раждането) на вълчицата съвпада с вълчите зимни празниципрез февруари (1—3. II трифонци) 2Х7 . В Странджа се среща и поверието, че вълците„се зачеват във великата събота без изключение", а се раждат на Еремия (1.V ) 2 , коетосъвпада със съобщението на Аристотел, че се раждат в началото на лятото. В Странджа наЕреминден ловците показват по домовете новородените вълчета срещу подаръци, а главатаи кожата на одраната вълчица носят на дълъг прът .Вълкът в древните и по-късните поверия се явява като тотем и водач. Статуеткина вълк от Винча се отнасят към неолита. Според сведения на Страбон даките се наричатвълци (5aoi). Интересно е и сведението на Херодот (IV, 105), че неврите всяка година сепревръщат във вълци. Според М. Елиаде това съобщение се отнася за годишните церемониис обличане на кожи и поставяне на маски, които са свързани с инициациите на младежитеили с периодичното връщане на мъртвите прадеди 2Ч() . Образът на вълка като вожд набойната дружина се среща у най-различни народи (славяни, гърци, иранци, нарти, тюрки идр.) и играе важна роля в близначния мит. У нас широко разпространена е легендата заВълчан войвода.Вълкът е в опозиция с орела и в близост със змея дракон. Според германския епосчудовищен вълк' Фенрир ще глътне слънцето и погуби света. Той бива унищожен от Одинподобно на Тор, който убива световния змей Йормунганд, брат на Фенрир. В руския фолклордействията на вълка повтарят тези на змея, което дава основание тези митични персонажида се отъждествяват 291 . Вярванията за върколака според някои изследвания се обясняватс фолклоризация, с проектиране във въображението на шаманистичните или инициационновоенниритуали 292 . Българските поверия за върколака също съдържат някои общи черти —представата, че във върколак се превръща всеки убиец и престъпник, поверието, че върколакътяде луната и слънцето и причинява затъмнение.55