12.07.2015 Views

U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

SHOW MORE
SHOW LESS
  • No tags were found...

Create successful ePaper yourself

Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.

Във вярванията на някои славянски народи и въз основа на фолклорни текстовевероятно би могло да се говори за персонифициране на понятията за съдба и щастие, катонапример рус. доля, србхърв. cpeha, което не се забелязва в българските представи.По всяка вероятност у славяните са съществували митични същества, които са ималифункцията да предопределят съдбата на човека, но може би под влияние на античнитепредстави у южните славяни тази представа се е развила още по-пълно в самостоятелнимитични образи със съответни ритуали. Според Нидерле 141 в края на езическия период руситеи славяните на Балканите са вярвали в същества, които определяли съдбата, помагалипри раждане {рожаници и рожденици). Той допуска обаче и влиянието на античните паркии мойри и античното влияние за персонифицирането на съдбата.Вярата в предопределеността на ежедневието от среща или поглед е отразена и въвфолклора, и в суеверията, и тя регулира цялото поведение на човека. Напразни са билиопитите на църквата да премахне тази вяра |42 . Още презвитер Козма пише: „не са християни, които с гусли и плесание и песни бесовски вино пият и в срещи и сънища и на всякссатанинско учение вярват" |43 . Особено силна е вярата в неуспех и болест, причинена oiуруки, от лош поглед.Срещат се молитви „от зла среща" и „от зла стига". Хората често се поздравяват,особено в миналото, с „добра среща" и „добра стига". Но във всички случаи срещата нямачерти на персонификация. В народните суеверия е запазена и представата, че срещата снякои хора и животни също може да предопредели съдбата и изхода от някаква работа, неза един по-кратък период от време — най-често тя влияе върху същия ден. Например, аксзаек пресече път или те срещне човек с празни ръце или с празни съдове.Гаданията и предсказанията заемат голямо място в народните обичаи. Още в средновековиетосе гадае за добър живот, плодородие и здраве по различни гръмници и трепетници |44 (книги, обясняващи значението на прогърмяването). Способност да предсказват спореднародните суеверия имат и някои птици и животни; ако кукумявка кацне на къщатакуче завие, кокошка пропее — вещае смърт, ако петел пропее на праг — ще дойде гост, ав необичайно време — ще се промени времето. Гадания и магически действия съпровожда!първия гръм през годината съобразно деня, месеца, посоката. Гаданията и предсказаниятаса съществен момент в календарните обичаи. Гадае се и по части на принесеното в жертваживотно; по агнешката плешка, по далака на коледното прасе и т. н. Вярата в гаданиятаи предсказанията е много силна, но те не представят съдбата или бъдещето в персонифициран вид. На основата на тази вяра са изработени системи от обичайни практики, свързашс предотвратяването на евентуалния неуспех или зло, особено при изпращане и посрещашот път и при някои важни житейски събития (сватба, влизане в нова къща и др.).В преводни текстове твърде често род и рожаница заместват думите, означаващ]съдба, потекло, щастие — тЬхц, eiuapuevr|, Docela, fortuna, струс. родословие, рождение 144 . ]превод на Г. Амартол от началото на XIV в. вместо ^1Ц, yeveoiq, Docela, eluapuevi") cупотребява „рожденица". Сведения за почитане на род и рожаници се среща и в редиц:текстове от XI—XIV в. |4 \ В „Слово некоего Христолюбца" се казва: „еже молятся огн-кви..роду i рожаниц-ь... 1же ставять лише кутья, инм тряпезм законнаго обвда 1же нарицаетьс:беззаконная тряпеза, ми нимая роду и рожаницам". 145 В друга версия: „иже ставять тряпез;рожаницамь... Молятся огневи под овином... Перуну, Волосу, скотью богу, Хърсу, родурожаницам и всим проклятьш богом их... нь см-ъшаемь съ идолъскою тряпезою трьесвятьгБогородиця съ рожаницями, въ прогньвании Богу" |46 .Средновековни текстове се отнасят преди всичко до източните славяни, главно русите. По-специално отношение към българите имат Словото на св. Григорий и преводънаГ. Амартол. В Словото на св. Григорий рожаниците са заменили в гръцкия оригшшАртемида. Тази богиня в античността е покровителствувала брака, родилките, въобще им;пряко отношение към раждането. Идентифицирането на рожаниците с Артемида дава осно166

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!