U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

cordis (красник).184 В служебник и требник отXVI в. се дава предписание каквода се прави при вонкашна болест.„От вонка лек като го фане на товаместо да го не местиш да го наокот&^кллочашта да го соблечеш голона това място да му попаришдрехите па да му откинеш ракавоот кошулата да го напуниш пепелпа да го префарлиш през кашатазашиен да е дека падне тамо да гозакопаш"... „И друго вонкашно:шипок прачка на саме да е да я отсечешпа да я расцапиш да го проврешниз нея и да му премеришбойо са свека толку да е длага и: 7конци свила на бойо па да ги закопашна гроб от дживосал кон."Цонев, Б. Опис, I, с. 165. При вонкашнаболест се променя името наВучко, Вуче, Вукана, а майките зашиватна болните си деца кожа отвълк, защото болестта се страхувалаот него. — СбНУ, 13, с. 177.При припадък на мястото на главатасе изкопава дупка. С новбръснач с черна дръжка се режатностите на болния и според поламу се коли черна кокошка или петелили всичко се заравя. До краяна живота си не бива да яде кокошка,козе месо, шаран. — Басшювич,Й. Цит. съч., с. 43. Подобни практикисе срещат и на други места.За закопаване на черна кокошка вогнището. — Молерови, Д. и К.И. Цит. съч., с. 43. Подобни пракvА.хтаров, /Щит. съч., с. 107,154. Същото въздействие има комунигата(melilotus officinalis),употребявана по-рано като дрога,с. 209.lMl Урадисва човек, излязъл нощеми пуснал водата си на нечисто място,под шипка или стар орех —схващат се кръстът и краката му,заболява го глава, получава обривна устните, или също уринал срещуслънце, на гробища, върху смет,грохи хляб или викал силно презнощта. Също така под урама в Хасковскоразбират внезапно заболяване,причинено вследствие сбиванена недевките и юдите. Споредстарите „злите духове не закачатчовека, докато не бъдат разгневени:че те се събирали по пладне, всреднощ и по заод слънце по пепелищата(сметта) и заради товамайките запрещават на децата сида играят в уреченото време в пепелищата.А мъжете, които ходятнощно време по селата и полята,пушат цигара, за да плашат злитедухове от огъня. Когато да тръгненякой на път, чака да пропеят петлитеи пропъдят злите духове, тада не нападне пътникът от урама— Илинден, Благоевградскиокръг. — СбНУ, 36, с. 162, Смолянско;СбНУ, 4, с. 103, Хасковско;СбНУ, 4, с. 84. При урадисване,дето играли юди, самодиви, нидевки,се практикува блажене — вбяло котле с мед и вода, с босилковакитка една жена напръсква мястото.После взема малко смет отмястото и кади урадисалия. —СбНУ, 4, с. 84. Също така на мястотоостават три колачета, или баница,мед и пита. Георгиева, Ив.Народен мироглед. — В: Пиринскикрай, с. 472; СбНУ, 36, с. 16; В Странджа,когато някой се разболее,изнасят софра (каниска) на самодивите,когато пеят първи петли накръстопът, на пуст харман или вгората. Три баби приготвят триили пет колачета, върху които слагатжито, мед, босилек, Който минеи вземе оставеното, взема болестта.187 Бежи църна изтраво... над тебесе вие бел змей, над тебе се вие белазмеица; бежи. че те срежемо саскосата; бежи, че те срежемо сассарповете, бежи поразаше те(СбНУ. 16—17, с. 262, Чипровци).1X8 Тази практика е известна наМного народи. Д. Зеленин съобщава,че когато се бере тревата ястерза лечение на детската болест сухотка(болезнено линеене), се оставяхляб, копейки, защото иначе човекътще бъде сполетян от нещастие.Вамбери, Г. Очерки жизни инародов Востока. СПб, 1877. Провиранетое магическо, действие,свързано с образуването на затворенокръгово пространство с магическапредпазна сила.т На тази основа на отделни местадо втората половина на XIX в.гурбетчиите и овчарите са били понякогагодявани и женени, без самцтете да присъствуват. Достатъчнобило да бъдат налице потуритеим. Това е запазено и в другиобичаи: при болест свещеникътопява шапката, забрадката на болния;ако вихрушка завее, тези частиот облеклото не се носят; примъчителна смърт на гредата на къщатаслагат шапката или забрадката;тези части се слагат и върхучерепа на покойника при разкопаванеи изваждане на костите намъртвеца на третата или седматагодина.'"'" Ьисанович, Й. Цт.съч., е. 78,съобщава, че ако баялкаш се убеди,че болестта не е от бога, а отдявола, посред нощ вари тревипротив дяволи и самодиви; катоприближи сваряването, баялкатаусилва баенето и с това прибиравсички дяволи и самодиви, коитосе намират в болния и които в товавреме стоят на колене около котелаи се молят на баялката да не гипогуби. Тя полива болния върхукорена на дърво — болестите семахат от болния, струпват се надървото, което изсъхва. Там, с. 92.141 Така дядо Хубин от Коз бунарв 1883 г. бил съзрян от селскитепъдари в с. Пранга и за наказаниеразвеждай из селото (СбНУ, 4,с. 89. Хасковско). Друг начин е дасе съберат от селото или махалатаразлични продукти и се направицърквичка вън от село, на пътя,през който щяла да мине болестта.Като се приближи, тя невидимо сенахранва от курбана и омилостивенасе връгца (там, с. 80). Или изнасятболестта, като от заразенакъща в кърпа се увиват три малкикравайчета с мед, захар, стафиди икитка, които оставят на чешма.Болестта ще си избере някого оттези, които идват за вода, и щетръгне с него. Вж. и Канев, К. Миналотона село Момчиловци, Смолянско.С, 1974, с. 591; Георгиева,Ив. АЕИМ 570—II, с. 13. НаСв. Харалампи в с. Стойките,Смолянско, се събират след обядпо махали около чешма или кръстопът,ядат сладки неща, но непременнои чер петел. Също така сесъбират и палят свещи по камъни,трева и казват в хор: ние сме мръсни,бедни, грозни, да ходят болесчицъсъпо градувенъ. — Архим.Евтимий. Народни поверия. —ГСУ БФ, 20, кн. 2, 1943, с. 45.|9:Маринов, Д. Народна вяра...,с. 557. Любенов, П. Цит. съч.,с. 17. В Югозападна България палешникътсе слага „къде връо, а неот към гъзеро", както е обикновено.Когато заоравали в Граматиково.Бургаско, единият вол умряли браздата не се затворила и от товамясто влизат болестите. В Хасковскодвама братя близнаци сбял и червен вол заобикалят гробищатас бразда, за да спрат болестите,а някъде сред свършванена обреда изгарят ралото и заравятпепелта. Запис М. Колева.191 Според антични сведения обичаятсе изпълнявал и от крава,191