и на други народи. Според украинци и поляци морето е мястото, където слънцето залязваи изгрява, а според гръцки и германски поверия слънцето през нощта пропътува цялотоподземно море, за да изгрее на другия ден пак от изток". В старобългарски превод наМетоди Патарски се казва: „Александър Македонски сниде до моря, непроницаемого солнечнастрана."В народни песни и в тайния говор на зидарите от Дебър слънцето се нарича Райко,Райо, Райно. („Слънчице ли, Райко, не стой, не трепери." „Слънчице ли, Райко, мил сине 52 ".)Тези данни съдържат следи от персонифицирането на слънцето. Коренът рай откриваме ив рай като място, където отиват душите на праведните. За такова сближение говорят ипредставите, че обиталището на слънцето е на изток, че раят е топла слънчева страна, „градинас цветя и дървета и вечна пролет, осветена от едно много голямо слънце".Според славянските вярвания слънцето е небесно колело, златно колело, пръстен,корона, яйце, боже око 53 . Слънцето като око на небето или боже око е типологична представаи се среща у най-различни народи (на островите Мадагаскар, Суматра, Ява). Според„Ригведата" слънцето е око на боговете Агни, Варуна и Митра. В българските вярвания,както видяхме, не се вършат определени действия, „за да не се напраши слънчевото око".В народните песни често към него се обръщат за помощ и съвет, защото слънцето всичковижда и знае: към него се обръщат за билка за рожба, за жива вода, него жените питат даим каже къде са техният брат, мъж или син. В църковното изкуство се среща орнаментът„божие всевиждащо око", изобразено в розета или слънчев диск, върху олтарните двери, натавана или на някоя от стените.Българският фолклор е запазил представата за тъждеството на слънцето и яйцето(Слънце ле, слънце ле, богово яйченце) 54 . Децата канят слънцето да изгрее с думите: „Изгрейми, слънчице, ке ти кажа майчица, дека пържи йейчица, ф ореова луспица" х \ Яйцето катометафора на слънцето и символ на пролетното възраждане на природата заема важно мястов народната обредност. Вероятно затова то има и продуцираща, и предпазна, и отблъскващамагическа сила 56 .Сред слънчевите еквиваленти е слънчогледовата пита наречена слънчева любовница.Като слънчев заместител тя изпълнява ролята на апотропей и затова се поставя на вратии комини против вампирите 57 .Върху народното обяснение за произхода на слънцето и небесните тела е повлиялаи християнската религия — Христос ходел с господ и си правил топчици от кал да си играе.Метал една нагоре и тя, благословена от бога, силно засияла. Христос помолил другите дане светят така .Символите на слънцето са едни от най-ранните универсални символи. Появяват сепрез палеолита, а получават широко разпространение през бронзовата епоха. Срещаме дисковес радиални черти, които изобразяват слънцето с неговите лъчи или с четирите муположения в денонощието 59 . Към соларните знаци на народите на Евразия са и концентричните,и спиралните кръгове с радиално пресичащи се линии, и розетите. Кръстът като соларензнак имитира най-примитивното оръдие за добиване на огън. То става универсалнаемблема не само на огъня, но и на слънцето като небесен огън 6(| . Свастиката и триквестерътсимволизират огнения и слънчевия пламък. Върху източната стена на Плиска най-честосрещан знак е триквестерът 6| . Към най-архаичните космически символи е стрелата, обърнатакъм небето 62 . Нея откриваме и в обичаите да се хвърлят запалени огнени стрели наСирница, както и изобразена върху средновековните крепостни стени. Върху лезвията набрадви амулети от древноруските селища се открива зигзаг линия с гравирани кръгчета,кръгове с точки между ъглите на зигзаг, което според В. П. Даркевич е графично изображениена представата за слънцето като източник на мълнията м . В българското народно изкуствоот Западни Родопи се среща зигзаговидният орнамент гръмиик. Сред най-разпространенитеслънчеви знаци е и колелото. Свързването му със слънцето възниква още с неговотогъ
изобретяване. Въз основа на археологически и етнографски материали се възстановява д]ният символичен образ на слънцето като търкалящо се колело. Повдигането на колелопрът у южните и източните славяни е аналогично на световното дърво и слънцетонего 64 . Обредното спускане на намазано и запалено колело у българите на Сирница ''сред украинци, хървати, словенци, поляци и словаци на Коледа, е израз на това пове{чийто смисъл се състои в раждането на слънцето. У българите и албанците (,ь е запазстарото славянско название, за месец декември — ко.южег ь1 .Слънчевите символи са извънредно устойчиви в културата на различни нарсмежду които траки, славяни, балти и много други ( *. През българското средновековие тсрещат върху битови предмети, крепостни стени 69 . Кръгът, свастиката, розетата като сгчеви символи имат определена магическа функция и ги откриваме върху различни обекато външни стени и зидове на къщи и църкви, по врати и прозорци, надгробни памстни чешми, върху предмети от интериора и бита (хурки, чаши, лъжичници, люлки, тав;врати на долапи, арки и капители на вратите, домашни иконостаси, медни съдове, дръза външни врати, главнярници, свещници, сечива, керамични изделия), върху части от об.лото и неговата украса (в шевици по пазвения отвор, ръкави), накити (обеци, пафти. тсп(ци), обредни хлябове 70 . Тези изображения имат магическа отблъскваща и предпазна ф;ция, както и магическа, продуцираща плодородие и плодовитост. Слънчеви знаци с магска апотропейна роля откриваме при обекти, които са жизнено важни за човека като негедом; други, свързани с идеята за плодородие, се срещат върху обредните хлябове (за сваза Гергьовден, Архангеловден, Великден, Бъдни вечер, Никулден).Слънчевите символи върху облекло и накити, някои предмети (като хурки, сечлюлки, лъжичници, сандъци и др.) имат предпазна и продуцираща плодородие семантСлънцето и луната покровителствуват брака — поверие, намерило отражение в народ!песни и народното изкуство 71 .Слънчевите орнаменти върху уредите за предене са свързани с идеята за непренатото движение на слънцето подобно на изтеглената нишка от къделята 7: . Връзката меслънчев ход — предене — съдба откриваме и в някои български обреди 7 \Слънчевите орнаменти върху надгробни паметници и инвентар са във връзка ста на мъртвите и подземния свят 74 . Обичаят да се погребва мъртвец до залез е във врс вярването, че слънцето трябва да отведе душата му в отвъдния свят 7 \Лъчите на слънцето в народните представи се асоциират с люлеенето на лквързана на дърво; люлеенето символизира движението на слънцето. Люлки се връзваВеликден и Гергьовден, празници, свързани с настъпващото лятно полугодие, на коипженените се люлеят за здраве. Според народните песни тогава слънцето спуска люлнза да вдигне харесваната девойка.24На личен ден Гергьовдензлати се люлки спусналина Грозданкините дворове.Вървяло мало, голямоза здраве да се люлее.Люлели, що се люлели,най-подир дошла Грозданка.Сама я мама залюля.Като седнала на люлкатъмни се мъгли спусналии люлки са се дигнали.(БНТ, т. 4. с. 81. Котлснско.)В индийската обредност при жертвоприношение браман сяда на специална лю.
- Page 1 and 2: БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4: ,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6: ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8: ми и начини, в които
- Page 9 and 10: Ой. Изследването е
- Page 11 and 12: лява каузалната по
- Page 13 and 14: обществено съзнани
- Page 15 and 16: напие към общество,
- Page 17 and 18: Според някои леген
- Page 19 and 20: вят по различни път
- Page 21: когато българите н
- Page 25 and 26: Народните вярвания
- Page 27 and 28: Сред броди седи бро
- Page 29 and 30: се от рало с два вол
- Page 31 and 32: е косъм или се поче
- Page 33 and 34: Според богомилите
- Page 35 and 36: Същите идеи намира
- Page 37 and 38: митологични концеп
- Page 39 and 40: лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42: Дървото не само дел
- Page 43 and 44: космоса, за тяхната
- Page 45 and 46: Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48: Плодородните дърве
- Page 49 and 50: прабългарите. Чест
- Page 51 and 52: ване през пролетта.
- Page 53 and 54: представата, че иде
- Page 55 and 56: Връзката на вълка с
- Page 57 and 58: други приказки от З
- Page 59 and 60: ния. Конят победите
- Page 61 and 62: ска, етническа неде
- Page 63 and 64: умилостивителен ел
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68: Според славянски м
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ