U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

Пициканела (1825 г.) поръчал навсички да копаят под прага и огнищетои да му донесат намереното.Донесли му цял куп от глави напетли, кокошки, агнета, глава накозел с венец. Г. С. Раковски (Показалец,с. 34) пише, че според старитебаби забитите на кол глави наживотни предпазват „от злини изли духове". Чолаков, В. Цит. съч.,с. 43. В Панагюрско по плетищатана колове набождат конски глави,„на които обичат таласъмите дастоят, за да им не правят злини".Арнаудов, М. Цит. съч., с. 296. Заобичая да се слагат волски черепинад входните врати у старите гърципише Теофраст, а набучени накол конски и волски черепи се срещатпо колиби и огради у съвременнитегърци. Конски и овчи череписе забучват в обори и пчелинив Босна и Херцеговина, а башкирив пчелина прикрепят конска главана дърво. Същото вярване и обичайда се поставя конски череп надълъг прът в полето съществува ив Северен Кавказ.143 Парата на житото и хляба са„най-угодни" и „най се намират"на мъртвите. — Ценкуловски, Н.Обредни хлябове от гр. Койнаре.— БФ, 1978, № 4, с. 60. По задушницитеи тенджерите не се захлупват— душите да си хапнатот парата. — Хаджиева, Р. —запис за Годечко.144 Георгиева, Ив. Народен мироглед,с. 470. За типологични поверияза отъждествяване на сянкатаи душата — Леббок, Дж. Цит.съч., с. 159. Според туземците нао-в Фиджи човек има две души —неговата собствена сянка, коятоотива в ада, и неговия образ, отразенвъв вода, огледало, който оставадо мястото на смъртта.145 Според българските поверия досредата на XIX в., щом магьосницата(врачка, ченкарица, измамница,маджиянка, бродница) заспи, душатай излиза като жълто-чернапеперуда вещица. Лети цяла нощ,смуче кръв на хора, деца и добитък.Връща се до първи петли и тялотооживява. Ако някой обърнетялото й, душата й не го познава ине влиза, а като нечист дух, катопеперуда лети и се вижда пламък.— Маринов, Д. Народна вяра...,с. 214. За вярвания в магьоснициу други народи вж. Moszihski,К. Op. cit., S. 646 и сл. Според сърбитедушата е лептир, муха, птица.Като видят лептир вкъщи, смятат,че е вещица. Според Дж. Леббок.Цит. съч., с. 157, представата, чедушата надживява тялото, се зараждаот това, че живите виждатнасън умрелите.146 Стоянов, М. Опис, 2, с. 422,№ 1088; Велецкая, Н. Язнческиепредставления о загробной жизнии рудиментн их в славянской народнойтрадиции. — МФ, 1969, 3—4, с. 317; Любенова, Ива. Особеностина надгробните „къщички" отрайона на Троянския Балкан иГаброво. Векове, 1986 № 5.147 Функционалността на надгробнотосъоръжение се подсилва и отхтоничната семантика на камъка(да припомним превръщането нахора в камък, обичая в Родопитена Сурва да се внася камък в къща,дето има гурбетчия). Поставяне накамък при символично погребение(без труп) е засвидетелствуванапрактика. Вж. и Сл. Зечевип. Култмртвих..., с. 151. В Годечко припогребение сватба попът венчаванежененият мъртвец за камък.148 Mams, M. Sociologie et Anthropologic.P., 1965, p. 165.149 До Духовден не се ядат черешидо Петровден ябълки, до Преображение— грозде.150 Тук можем да отнесем поминалниятхарактер на трапезата наБъдни вечер; следният ден на обичаясветец е посветен на мъртвите;посещаване гробовете на починалиродители преди сватбата за прошка;раздаване великденски яйца задушите на умрелите, хората замъртвите, които се играят на Великден,и др. Особен интереспредставляват обичаите на Великичетвъртък във Видинско и на Връбницаи Спасовската задушница вДобруджа —жените палят огньовеи изливат котли вода в чест намъртвите и вероятно с молба заосигуряване на дъжд. Генчев, Cm.Погребални обичаи. — В: Добруджа,с. 334. В чест на мъртвите сеиграят хора и пеят песни на Лазаровдени Великден. Кауфман, Д.Погребални и поменни елементивъв великденските песни. БФ, 1982,№ 2, 11—25.151 Спасовден е Великденът на умрелите.Тогава се боядисват яйца ираздават рано на гробищата.152 Попов, Р. — АЕИМ 880— II,с. 79.'" Семенов, Ю. Как возникло человечество.М., 1968, с. 396. Липс,Ю. Происхождение вещей. М.,1954, с. 348.154 В очите на австралийцитесмъртта никога не е естествена. —Levi-Bruhl, L. Le surnaturel et lanature dans la mentalite primitive. P.,1963, p. 19.Ако човек умре, без да е ранен,смята се, че е жертва на магьосничество,защото представа за естественасмърт не съществува: —Леббок, Дж. Начало цивилизаци.СПб, 1876, с. 163.155 Вунд, В. Миф и религия. СПб,1906. с. 105.156 Покровът на мъртвеца в с. Бракьовци,Софийско, има две допълнителнипарчета „крила" — „за дахвърчи душата". Запис на Р. Хаджиеваи на Д. Тошева — АКЕ.157 Смъртта и раждането са в огледалнасиметрия, а всеки преходенобред се осмисля като смърт и новораждане. Тази идея, залегнала всемейните обреди, обяснява и технитеобщи белези. Тук ще припомнимнякои — „опасността" и р;туалната нечистота на родилкамлада булка, траурните елементи воблеклото на родилката, табуизация на имената, обредното оплакванепри сватба и смърт; обреднопостригване на детето, бръснене намладоженеца и сплитане на невестата като разделяне с предишнопсъстояние; обредното окъпванесъвместното угощение и даруваткато обреди, утвърждаващи личносттав новата социална среда.Магически характер получаватпредмети вследствие допир с отвъдниясвят — вещите при покойниканосят плодородие и пазят отзли сили или подобно на частитена кумовото дръвце и сватбенотознаме. За общите елементи в семейнитеобреди — Иванова, Р.Единство на семейната обредност.— В: Обреди и обреден фолклор.С, 1981, 29—51.158 Токарев, С. А. Ранние форми религии.М., 1964, с. 274, 277.230