Интерес представлява названието Лишанка, което може да се разглежда като семантичнодублетна форма на Мара. В нея е отразена връзката със старославянското лих — 'лош дух';респ. лихо 'беда', лихои дявол'. В приказките Лихо е висока кривогледа жена, която носинещастие и смърт |0 -\СТОПАН ПОКРОВИТЕЛСпоред народните представи до края на XIX в. и началото на XX в. всяка къща, място,дърво, извор си има свой покровител, стопан, мислен в облика на безвредна змия или някакводруго животно, а твърде често и в антропоморфен образ т .Според народните вярвания всяко село има стопан, който се заселва със заселванетона самото село и се явява в най-различен облик — стрела, кроено, жена, смок и т. н. ВъвВаловишко, Демирхисарско, се вярва, че „всяко село има по един стопан, който го пази отболки, домашни и външни. В различни села се явява различно — ту като бивол, ту каточовек на кон, ту като коза. Живее в старите сухи дървета. Всеки, който го чуе да се провиквасъс силен глас, умира. Затова никой не излиза през злото време" 105 .Според народните вярвания в Северозападна България, Врачанско, стопанът наполето, гора или дол, е смокът и не бива да се убива. Разказва се, че много хора осакателиили оградисали, когато се опитвали да убият такъв смок. Големите смоци са били на особенапочит и в Източна България и се наричат синорници или межници, защото „варделинивите от град". Когато се зададел някой силен черен облак, синорниците го посрещали икато се изправяли, свирели насреща му и разваляли града. Който убие такъв смок, се разболявали умирал. Тези смоци не били отровни, но който ги разсърди, свързвали го с опашкатаси и го набивали добре Ш6 .Особено силно е разпространено и добре е запазено вярването в стопана в Родопите.Обикновено се вярва, че старо дърво, всеки „бележит" извор или каква да е местностси имат по една стара голяма змия стопанка. „Такава змия, когато се види, не се убива,защото нейната смърт причинява смърт на домашните и разрушение на предмета, що епазила." Освен това в Родопите се разказва, че стопанът може да се явява и като животно —овен, куче, жаба, гущер, птица, но най-често „змия, и то в необикновен почти митичен вид".Тя не прави зло, но не бива да се разгневи, когато се види. Ст. Шишков пише: „Така напримерчувате, че на един пазар излизала голяма змия с получовешки глава и крила, на другсе явявал хубав бял овен, на трети голяма птица хвърчела с крилата си, на четвърти пъкголяма жаба или риба през нощта излизала и пак се скривала; на еди-кой си вир на рекатавиждали нощем мома да се къпе и да реши косите си, дълги до земята, и много другиподобни" |
Ако му се откаже, той се разсърдва и праща нещастие — болести, градушка и смърт. Обичаятстопанова гозба съдържа много стари обредни моменти. Според сведения на В. Чолакови В. Пасков този обичай бил в пълната си сила докъм средата на XIX в., когато започвада отмира поради проповеди на свещеници и учители |08 . В Родопите наместник наричатжертвата, която принасят за оздравяване на болен. Обичаят се извършва винаги в съботаот мъж и жена. В Драмско (с. Плевня) на всеки седем години се прави обредна трапеза вчест на дядото (стопан на къщата).Както бе изтъкнато, функцията на стопани, по всичко изглежда, са имали и самодивитеили същества от този род. Те живеели в дърветата, които се считали за тяхна собственост,владеели тучните поляни в планините и пазели селищата от чума |09 .Според някои сведения функцията на стопан има и таласъмът, както често се наричастопанът на отделни места и сгради. Според едно от най-старите известия за народнитеповерия на Захари Княжевски от 1846 г. народът смята, че нито една голяма сграда не можеда се държи без таласъм и затова при полагане на основите на една сграда строителитеизмерват с дебел конец ръста на някого от минувачите или в краен случай — неговата сянка.Снетата мярка слагат в нарочно приготвен сандък, който се поставя в основата на дома.Тогава по мнението на народа, като изтекат 40 дена, човекът, от когото е снета мярката,умира и после захваща да се явява в разни видове, именно от 8 часа следобед до 3 часаполунощ. Този призрак се нарича таласъм "°.Приблизително за същото време, средата на XIX в., сведение за вярването в таласъмдава и Л. Каравелов '". Според него таласъмът отговаря на руския домовой, но биватри вида. „Единият вид таласъм, или морав, се намира във всеки дом, пази от пожари иот смърт, от чума, шарка и зли духове. Този таласъм е добър и се явява като змия и таралежи затова българите никога не убиват змия, ако се яви вкъщи. Тази змия наричат въртикъща.Вторият вид таласъм се явява в пусти, големи здания, мелници, къщи, дето не живеят хора.Нарича се пущина, а домът пущинак, запустяла къща. Той е зъл дух, не допуска да, живеятхора там, където живее той, души ги. Има любимци, на които помага... Явява се ту катоциганин, ту котка, ту кокошка. Прави зло. Спи с жените. Родените деца стават върколациили вампири. Възсяда коне, запряга волове и ги разкарва, докато издъхнат. За предпазванеслагат на конюшни, на стобори черепи от крави, коне. Признак, че таласъмът е сърдит настопанина и ще го постигне беда, е, че една от кокошките пропява като петел, и за да сепредпазят, трябва да се заколи. Третият род таласъми е мъртар, мътар."Според Речника на Н. Геров таласъмът има две значения: 1. Зъл дух, който уж сеявява като сянка нощем по големите сгради, та прави пакости; сенище, ветрощина, буганец,дуганин. Таласъми ходят, докле петли пропеят. Всяка по-голяма сграда си има по единталасъм. Вградено нещо, 40 дена след вграждането му, умира и уж ставало таласъм. 2. Едназмия, която се въди по къщите; домошар, мишкар, мишеядка " 2 .Вярата в таласъма се свързва с обичайната практика за необходимостта от жертвапри големи постройки. Пак според сведение на Л. Каравелов се узнава за вярване, че безжертва не може да се построи никакво голямо здание — мост, черква, чешма. През нощтаизлизат нечисти духове и искат жертва, а ако няма, разрушават построеното. Затова първияден строителите мерят сянката на първия човек, завиват взетата мярка в коприва и слагатв основата, а човекът умира. Преданията за зазиждане на хора Каравелов привежда заПавлов мост, в който Павел зазидал жена си; в Пловдивския мост са зазидани биволи съсстопаните им и в деня на зазиждането се чуват техните гласове. Подобни предания се разказватза Кадин мост, Кюстендилско, за Копривщенския мост и др. "\ Зазиждането или вгражданетостава по два начина: в основата се зазижда нещо живо или премерват и взиждатсянката, при което след 40 дена човекът или животното умират. Те се явяват всяка годинав деня на вграждането. Сянката замества жертвата, която трябва да се зазида " 4 . В тозиден тя се явявала и плачела.211
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159: ла следи иконограф
- Page 160 and 161: калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167: БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169: Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171: Специални обичаи с
- Page 172 and 173: пеят петли, каракон
- Page 174 and 175: 1 Съществува забран
- Page 176 and 177: мерила като жълтиц
- Page 178 and 179: събор на Спасовден.
- Page 180 and 181: глави. След като це
- Page 182 and 183: повод за разнообра
- Page 184 and 185: p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187: богинките, които сп
- Page 188 and 189: ват. На мястото на с
- Page 190 and 191: впрегната отляво, и
- Page 192: formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196: преосмислят еднозн
- Page 197 and 198: Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200: Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202: Земята не ги приема
- Page 203 and 204: I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206: събраха и одумахад
- Page 207: Мора, морава. Споре
- Page 211 and 212: Със закланото живо
- Page 213 and 214: Вярата в съществув
- Page 215 and 216: и осигуряват благо
- Page 217 and 218: игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220: време на тримирене
- Page 221 and 222: По-старо сведение е
- Page 223 and 224: направен от Флегон
- Page 225 and 226: ските работи, прите
- Page 227 and 228: чемерика, перуника,
- Page 230 and 231: Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233: Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235: Св. Георги намира с
- Page 236 and 237: Сведението на Херо
- Page 238 and 239: ските светци без съ
- Page 240 and 241: и мечката у много н
- Page 242 and 243: по силата на различ
- Page 244 and 245: ределя съществуван
- Page 246 and 247: отрича за миналото
- Page 248 and 249: монизацията, с орга
- Page 250 and 251: могат да бъдат откр
- Page 252: се превръщат след с
- Page 255 and 256: гарина и които са г
- Page 257: ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ