U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

Глава четвъртаВ СВЕТАНА МЪРТВИТЕ.ВАМПИР. СТОПАН.НАВИВАМПИРВярата в съществуването на вампир отразява определени мирогледни представи, свързанис понятието за живота и душата, за смъртта и отвъдния свят. Връзката на вампира с конкретениндивид е основна. Това са „не по реда си умрели и погребани хора", смъртта на коитое настъпила насилствено — били са убити или сами посегнали на живота си, но и такива,които са били погребани с нарушения на някои изисквания на обичая '.Названията за този вид демонични същества са: най-широко разпространено вампирс диалектни форми въпир, въпер и др.; лепир — Търновско; литер — Горнооряховско;дракус — Родопите, Беломорието и Хасково; пльтсник — Северозападна и СевероизточнаБългария, Банат; тепец — Северозападна България; ycmpe.i — Странджа; топяк — областтаЧеч, Югозападна България; опачина — Девинско; упир — Добруджа; бродник — Русенско;вещяр — Плевенско; гробник — Кукушко, Струга, Охридско, самодив (Сакар, Добруджа).Според народното варване във вампир се превръща всеки мъртвец, през чийто трупсе подаде предмет или се ръкуват, или който бъде прескочсн от котка, куче, през койтопрехвръкне птица или върху който падне сянка. Същото се отнася до дрехите на покойникаи до гроба. Във връзка с това поверие е обредната практика покойникът да бъде пазенденонощно от негови близки при светлина, гробът да се копае в деня на погребението : .Вампирът произхожда и от всеки неокъпан мъртвец. Затова окъпването е основенобреден момент и има повсеместно разпространение. Окъпването се извършва от възрастнихора от пола на мъртвеца, които измиват тялото (по-късно само лицето и ръцете) с босилеки вода, вино или мълчана вода. Обикновено тази вода се изхвърля далеч, защото се смятаза опасна за живите — „тя е мъртовска вода". В българските земи била позната и практикататрупът да се намазва с вино и зехтин \Според народната вяра във вампир се превръща и неоплаканият и неоият мъртвец.Задължителен обреден момент е оплакването от настъпването на смъртта до погребването.Оплакване преди и след това време не се прави, защото се смята, че е лошо за мъртвиятой ще се овампири. Обредното оплакване започва, след като покойникът е подготвен зпогребение, и завършва със спускането му в гроба. Не се плаче нощем или след връщанот гробищата. Българските оплаквателни песни тъжачки са елегични импровизации — изразна лична скръб с лирико-драматичен характер, и носят следи от езически религиознпредстави за смъртта 4 . Оплаква се и мъртвец далеч от неговия дом, с незнаен гроб, катообредът се извършва върху неговите дрехи.Успоредно с оплакването със същата функция е и опяването на покойника от свещеники прекръстването, които са вторично явление. Налагането на християнските обредистава чрез промяна във възгледа, чрез ново тълкуване на езическия обред, т. е. че мъртвецътще стане вампир, ако не се погребе по християнския ритуал. Във вампир се превръщат ианатемосаните и отлъчени от църквата. Налице е приспособяване на християнството къмезически възгледи, налагане на християнската идеология чрез определени ритуали, които196