Глава четвъртаВ СВЕТАНА МЪРТВИТЕ.ВАМПИР. СТОПАН.НАВИВАМПИРВярата в съществуването на вампир отразява определени мирогледни представи, свързанис понятието за живота и душата, за смъртта и отвъдния свят. Връзката на вампира с конкретениндивид е основна. Това са „не по реда си умрели и погребани хора", смъртта на коитое настъпила насилствено — били са убити или сами посегнали на живота си, но и такива,които са били погребани с нарушения на някои изисквания на обичая '.Названията за този вид демонични същества са: най-широко разпространено вампирс диалектни форми въпир, въпер и др.; лепир — Търновско; литер — Горнооряховско;дракус — Родопите, Беломорието и Хасково; пльтсник — Северозападна и СевероизточнаБългария, Банат; тепец — Северозападна България; ycmpe.i — Странджа; топяк — областтаЧеч, Югозападна България; опачина — Девинско; упир — Добруджа; бродник — Русенско;вещяр — Плевенско; гробник — Кукушко, Струга, Охридско, самодив (Сакар, Добруджа).Според народното варване във вампир се превръща всеки мъртвец, през чийто трупсе подаде предмет или се ръкуват, или който бъде прескочсн от котка, куче, през койтопрехвръкне птица или върху който падне сянка. Същото се отнася до дрехите на покойникаи до гроба. Във връзка с това поверие е обредната практика покойникът да бъде пазенденонощно от негови близки при светлина, гробът да се копае в деня на погребението : .Вампирът произхожда и от всеки неокъпан мъртвец. Затова окъпването е основенобреден момент и има повсеместно разпространение. Окъпването се извършва от възрастнихора от пола на мъртвеца, които измиват тялото (по-късно само лицето и ръцете) с босилеки вода, вино или мълчана вода. Обикновено тази вода се изхвърля далеч, защото се смятаза опасна за живите — „тя е мъртовска вода". В българските земи била позната и практикататрупът да се намазва с вино и зехтин \Според народната вяра във вампир се превръща и неоплаканият и неоият мъртвец.Задължителен обреден момент е оплакването от настъпването на смъртта до погребването.Оплакване преди и след това време не се прави, защото се смята, че е лошо за мъртвиятой ще се овампири. Обредното оплакване започва, след като покойникът е подготвен зпогребение, и завършва със спускането му в гроба. Не се плаче нощем или след връщанот гробищата. Българските оплаквателни песни тъжачки са елегични импровизации — изразна лична скръб с лирико-драматичен характер, и носят следи от езически религиознпредстави за смъртта 4 . Оплаква се и мъртвец далеч от неговия дом, с незнаен гроб, катообредът се извършва върху неговите дрехи.Успоредно с оплакването със същата функция е и опяването на покойника от свещеники прекръстването, които са вторично явление. Налагането на християнските обредистава чрез промяна във възгледа, чрез ново тълкуване на езическия обред, т. е. че мъртвецътще стане вампир, ако не се погребе по християнския ритуал. Във вампир се превръщат ианатемосаните и отлъчени от църквата. Налице е приспособяване на християнството къмезически възгледи, налагане на християнската идеология чрез определени ритуали, които196
преосмислят еднозначните по функция езически.Опяването като компонент от църковния ритуал обаче не се практикува при особенислучаи на смърт — при епидемии, самоубийци, при некръстени деца и родилки до 40-ия ден, както и при убити от гръм.Според народните вярвания покойник с рани на тялото или язва в стомаха същосе превръща във вампир 5 . Затова, за да се предотврати вампирясването му, раните се измиватс вряло вино или се горят, а гробът му се опалва. Във вампири се превръщат и престарелитеили тежко болните хора, погребаните с дълги нокти. Среща се и поверието, че въввампири се превръщат и родените, и починалите в определени дни.Вампирът произхожда и от мъртвец, погребан с дреха, плетена презв Вълчата неделя,или от мъртвец, роден от майка, яла през своята бременност месо от животно, душеноили убито от вълк 6 . Вярва се, че този, който се зачене, роди или умре през мръсните дни,след смъртта си ще се превъплъти.С определени морални норми са свързани и народните вярвания, че вампири ставатхората, водили лош живот — крадци, убийци, блудници, пияници, магьосници. Дяволът,вселен в тях, не им давал покой и след смъртта, защото с негова помощ те извършвалиразлични деяния. 7Всички, които умират преждевременно от неестествена смърт (удавници, обесени,самоубили се) и от насилствена смърт (убити, посечени, паднали от сграда, убити от гръм,отвеяни от вихрушка), се погребват без църковен ритуал вън от гробищата. Вярва се, чеслед смъртта си те се превръщат в зли и отмъстителни духове.Дст се човек удави,Удави та са обеси,сам си смърт направи —попове не го опяват,в гробища не го заравят,роднини не го жалеят,комшии не го окайват.(Хр. Вакарелски. Етнография на България. С, 1974, с. 590)Във вампир могат да се превърнат и мъртъвци при някои по-особени случаи —ако мъртвецът остане с отворени очи; ако се обърнат назад, когато тръгнат с мъртвеца загробищата, или ако падне сянка върху трупа, ако завали дъжд или завее вятър.Централно място в погребалната обредност са мерките против превъплътяването.Те се вземат още веднага след настъпване на смъртта. Над покойника се бди денонощно,гори свещ, лампа или огън в огнището, от стаята изгонват всички животни, над трупа несе подава нищо. Мястото, където е лежал, не се прескача три дни 8 . В Средните Родопи катопредпазна мярка върху трупа слагат веруга, простре и дилаф, т. е. железни принадлежностина огнището, които стоят до погребването; вярва се, че тогава, дори и котка да прескочимъртвеца, той няма да се превърне в дракус. В Югозападни Родопи, областта Чеч, съссъщата цел върху трупа хвърлят рибарска мрежа.Ако обаче някоя забрана бъде нарушена, то веднага се вземат други мерки, за дасеотбегне превъплътяването. Като главни средства в обредите са огънят, тръните, чесънът,желязото.Като акт, предпазващ вампирясването, е опалването на гроба 9 . То се извършва навтория или третия ден от нечетен брой жени преди изгрев слънце, като гробът се ограждасъс слама, кълчища или конец, които запалват. В силата на огъня като апотропейно средствосе корени и обичаят да се слагат в пояса или ковчега лесно запалими материали, да сезапушват устата, носът и ушите на мъртвия с памук.197
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143: Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145: у полето трева поле
- Page 146 and 147: обаче юдата разбир
- Page 148 and 149: е пострадал; там се
- Page 150 and 151: Аналогичен по функ
- Page 152 and 153: (нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155: Самодивите имат ко
- Page 156 and 157: на бъдещите годени
- Page 158 and 159: ла следи иконограф
- Page 160 and 161: калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167: БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169: Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171: Специални обичаи с
- Page 172 and 173: пеят петли, каракон
- Page 174 and 175: 1 Съществува забран
- Page 176 and 177: мерила като жълтиц
- Page 178 and 179: събор на Спасовден.
- Page 180 and 181: глави. След като це
- Page 182 and 183: повод за разнообра
- Page 184 and 185: p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187: богинките, които сп
- Page 188 and 189: ват. На мястото на с
- Page 190 and 191: впрегната отляво, и
- Page 192: formes bulgares issus du turk karac
- Page 197 and 198: Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200: Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202: Земята не ги приема
- Page 203 and 204: I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206: събраха и одумахад
- Page 207 and 208: Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210: Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212: Със закланото живо
- Page 213 and 214: Вярата в съществув
- Page 215 and 216: и осигуряват благо
- Page 217 and 218: игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220: време на тримирене
- Page 221 and 222: По-старо сведение е
- Page 223 and 224: направен от Флегон
- Page 225 and 226: ските работи, прите
- Page 227 and 228: чемерика, перуника,
- Page 230 and 231: Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233: Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235: Св. Георги намира с
- Page 236 and 237: Сведението на Херо
- Page 238 and 239: ските светци без съ
- Page 240 and 241: и мечката у много н
- Page 242 and 243: по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ