1 Съществува забрана името на самодиватада се споменава, особенокрай огъня, защото се вярва, че тяили другите духове веднага щедойдат по думите. По тази причиназа нея не се говори в присъствиетона малко дете. В Югозападнитебългарски райони на самодиванаред с други духове като вещициказват однадворите, надворштинье,вонкашно („Вонкашно ке тефати"), вонкашлии. Вярва се, че тепричиняват месечката болест 'епилепсия',за която казват: прифашчанеили падинане от надвора(К. Шапкарев, т. IV, с. 61). В Хасковскои Харманлийско, в Пловдивскоза самодиви се среща названиетонидяфки, нидевки, видяфки,видевки. В Родопите и Пирин— майките, тия майки, в Пазарджишко— немощни, в Златоградско— перии. Често към тях сеобръщат с нежни и ласкателниимена „убай сестрички". В Пиринскиякрай се срещат освен названиетоюда и названията злини,енджерлии, инджерлии, джинискири.Обобщено название за този родсвръхестествени същества е гяволи,гяволе, гяволици, върху които не етрудно да се открие влиянието нахристиянството. Георгиева, Ив.Народен мироглед. — В: Пиринскикрай. С, 1980, с. 272; СбНУ, 12,с. 139; Големанов, Г. Цит. съч.,с. 25, 28С6НУ, 21, 1905, с. 34, 63;СбНУ, 36, с. 158; СбНУ, 48, с. 398;Георгиева, Ив. АЕИМ 778—II, с. 2;570—II, с. 4.2 СбНУ, 4, с. 113; Броят на езератаи върховете на Пирин узнало едномомче, което преспало под единглог с другаря си. Самодивите помислили,че това е човек с 2 глави;СбНУ, 8, с. 5; 13, с. 6.3 Букът като самодивско дърво несе внася вкъщи, не се гори, не сеслага на кола, защото ще се счупи.От явор и ясен правят кобилици,ведра, защото тези дървета прогонватсамодиви и змейове. Маринов,Д. Народна вяра..., с. 44, 46;Георгиева, Ив. АЕИМ 570—II, с. 5,57, 70. Според вярвания в Самоковско„они живеят в кухото нахралупато дърво". Събират се даиграят под самовиляк 'старо илиизсъхнало дърво'. Самовилскитедървета са без връх. Самовилитеиграят на колело под дърво. Шопова,Р. Традиционен народен мирогледв Самоковско. — АКЕ, 1979.4 Ангелов, Б. Самовилите в българскатанародна поезия. — ИССФ, 3,1911: СбНУ, 4, с. 113, Демирхисарско;Ангелов, Б. Българската народнабалада. — ИЕИМ, 12, 1936,с. 20. Косите им били толковадълги, че се качвали на високитепланини, за да се срешат.5 Според някои представи стията еполовин жена, половин риба, живеепод вода и има много дълга коса.Съществува легенда, че сестратана Александър Македонски изпилашишето с безсмъртна вода иза да избегне наказанието на братси, се превърнала в стия. И сега тяпонякога хващала параходите и гилюлеела, а моряците, за да се избавят,я плашели с името на брат й.Според някои функции и местата,които обитават, самодивите биватняколко вида. Братя Миладиновиразличават самодиви, които живеятна планина, играят хоро, ослепяватхора, и юди, стии, които сажени с дълги коси, живеят в езера,реки и вирове и когото видят, гоудавят. Миладинови, Д. и К. Българскинародни песни. С, 1961,646—647; СбНУ, 9, с. 130, Велес;Шапкарев, К. Сборник, 8—9,с. 478.6 В селата Раздел, Ощава, Илинден,Капатово, Гега, Габрене, Г.Сушица, Пирин — Георгиева, Ив.АЕИМ 776—II, 778—II. Диваташипка е храст на самодивите. Тамоставят дарове, забождат продупченояйце, което се чупи при заболяване.— Кепов, Ив. Народописни...— СбНУ, 42, с. 134.7 Мястото, на което самодивитеиграят, се нарича игрище, тръкало,самодивско коло, орамие, хорище,пепелище, самовиляк, гяволско пепелище,самодивско хорище, самодивскохоро. Мъртвородени децасе заравят под плетове, подпори,кюшета, на самодивските места,въобще на тайно място, „детослънце не огрява". Ако мястото небило лошо, след погребване на таковадете там става „самодивско".Големанов, Г. Цит. съч., с. 38;СбНУ, 51, с. 201; Георгиева, Ив. заКюстендилско, с. Пастра, за Севе-.розападна България — АЕИМ570—II, с. 91; Иванова, Д. Традиционнинародни вярвания в районана Плана планина. — и АКЕ, 1978,Маринов, Д. Жива старина, кн. 1,с. 21. Самодивската трапеза е гъба,която расте из горите, има формана трапеза с малки гъбички на нея,или където има много гъби — „самодивскотръкало". Самодивскитегъби приличат на синия — ..самодивскасиния било, никне от зем5та, покрай като лъжица било, та:самодивите ядат". На самодива»та трапеза никнат гъби челадинк]които са силно отровни. ШоповР. Цит. съч., с. 132. „Гледаш в шлето гумно, изсушена трева — зшчи самодиви са играли оро. Види!ли житото измотано — слизали
място, където вечер играели. СелоПеснопой било също самодивско,като имало там и люлка на самодивите.Срещат се и други места,свързани с тях. На два километраот Пазарджик имало голямбряст — „самодивско дърво".Малко Търново, преди да бъдезастроено, „било на самодивитетързулката". Самодиви се явявалина извора Кайнак до с. Радилово,Пазарджишко, и там водата се гребеотляво, защото от дясната странае софрата им. Други известниместности, където самодивите сесъбирали, са м. Орамия до с. Черногорово,м. Хорището до с. Студена,Хасковско. К. Иречексъобщава за много местности,свързани със самодивите в Среднагора, Трънско, Кюстендилско,Котленско, наричани самодивскохоро, самодивско хорище. Самодивскохорище има и под гребенЖеравнинци до Сливен, а на юг отРусалийския проход в Стара планина,Самодивския кладенец, къдетоиграят самодиви и хората имоставят кравайчета. Маринов, Д.Жива старина, кн. 1, с. 23. За другиместности: Георгиева, Ив. 570—II, с. 7, 43; 576—II, с. 2; Ангелов,Б. Самовилите в българската народнапоезия. — ИССФ, 3, 1911,с. 14; Иречек, К. Пътувания поБългария. С, 1974, с. 325, 372, 722.№ Strauss. A. Die Bulgarien, Leip.,1898,14, отбелязва, че видял как наедин извор до Берковица младежоставил върху камък сладка пита.Подобни кладенци има из цялаБългария: Самодивски кладенецима до Златица, а близо до Калофер— „самодивски, или черковен".Недалеч от Сопот има мътен извор,наречен Русалско кладенче.Караве.юв, Л. Записки за Българияи българите. С, 1933, с. 47." Български юнашки епос. —СбНУ, 53, № 147—151. В някоипесни самодивата е наречена кучка,което у указание за хтоничнияй характер и я сближава с ламята.1! Иванов, Й. Български народнипесни. С, 1948, с. 164; Динеков, П.Български фолклор. С, 1969,с. 372." Илиев, Ат. Цит. съч., с. 283. Девойкатасе моли да я почакат дапреиграе лазарица и убави ден Великден,ден Гергьовден и да дойдатна Спасовден — Илиев, Ат.Цит. съч., с. 377, № 285; Веркович,Cm. Народне песме македонскихбугара. У Београду, 1860, № 4;Миладинови, Д. и К. Цит. съч.,№ 6; Захариев, Й. Пиянец, с. 367.Среща се и вариант, в който самовиливземат Стоян, който отишълпосреднощ на самодивското езероза вода за мъжкото детенце насестра си. Там заварил три самовили,които къпят мъжките си рожбиили перат дрехите си и зеленитепояси. — БНТ, т. 4, 176—181. Вдруги песни самовилите са синонимна бродници, маежници, коитоправят на извора магии. — Любенов,П. Самовили и самодиви. С,1891, с. 126. Самодивите наказвати за неспазване на големи християнскипразници, което представлявасвоеобразно преплитане наезичество и християнство. Те наказватИван Попов, който оре, иСтана, която везе на Великден. —БНТ, т. 4, с. 169; Стоин, В. ТВ,№ 1467; СбНУ, 3, 149.14 Миладинови, Д. и К. Цит. съч.,с. 3; Веркович, Cm. Цит. съч., № 3;СбНУ, 7, с. 9, № 8; Хлебарово, А.Песни периодични и религиозни.—ИССФ, 5, 1925, с. 250, № 34;Стоин, В. ТВ, № 135.15 Веркович, Cm. Цит. съч. № 28;БНТ. т. 4, 116—120; Илиев, Ат.Цит. съч., № 273.16 Димна юда град гради от юнации девойки. Когато селяните й отказватповече да дават девойки, тяги заробва и откарва да бератсмил. С поглед самовилата можеда превърне юнака, освободил изворите,в камък, с което напомнягоргоната. — СбНУ, 3, с. 150.Между другите пакости, коитопричинявали самодивите, било ида заплитат гривите на конете илида оплитат опашките им — такасутрин стопаните ги намирали вконюшните. Затова в конюшнятасе оставя убита сврака. — СбНУ,27, с. 177; Георгиева, Ив. АЕИМ570—II, с. 66.17 СбНУ, 39, с. 8, № 1, 2; СбНУ, 4,с. 9, Добричко.18 Според предание една фамилияот с. Пирин, Санданско, произхождаот такъв брак. — СбНУ, 4,с. 113; СбНУ, 8, с. 23; СбНУ, 12,с. 6, 57, 158, 182; СбНУ, 5, с. 137;СбНУ, 19, с. 95. Миладинови, Д. иК. Цит. съч., с. 42, № 2; Георгиева,Ив. АЕИМ, 570—II, с. 91; 576—11,с. 51, 38; Хоро играли триста самовилина връх планина на рамнарудина, но ги надсвирил Димо иму дали Гюргя самовила. Когатокумът кръщавал мъжкото им дете,тя искала да отворят баджи и мазгалки,казвайки, че имала дете иняма да избяга, но щом изпълнилижеланието й, веднага изхвръкнала.Достатъчно било да намери перцеот крилото, за да излети.19 Чолаков, В. Българский народенсборник. Болград, 1872, с. 39;СбНУ, 1, с. 72 — страчките (свраките)от тая земя отивали в еднапуста.20 Княжевский, 3. Болгарские поверия.— ЖМНП, 1846, 2, с. 205;Шапкарев, К. Цит. съч., т. 4, с. 467.Според признанията на възрастнихора срещата със самодивите нощеме страшна, затова трябва дасе избягва. „Едно време много пазехме,посред нощ на двора и накъра не излизахме. Много се страхувахмеда не срещнем самодиви"— според спомени на 70—80-годишни информатори. Споредвярвания от Средните Родопи самовилитеходят като млади невестис гайда и играят хоро на кладенци,извори, през поганите дене (отКоледа до Водици). Срещу Новагодина на хорището палят голямогън против погани и самовили.Шишков, Cm. Народни обичаи... —РИ. 1910, № 6—7, 171 — 182, 6—7,с. 171, 182.21 СбНУ, 13, с. 182, Охрид; Георгиева,Ив. АЕИМ 570—II, с. 100;570—II, с. 66; 576— II, с. 45; 661 —II, с. 62; Кирова, Г. Народнамедицина от Ямболско. — АКЕ,1976, с. 35; Георгиева, Ив. АЕИМ,570—II, с. 10, 66. Един дядо отс. Пастра, Кюстендилско, се връщалнощем и по пътя срещнал жени,чувало се нещо като сватба.Поканили го на сватбата и му далибукулия (бъклица) да пие. Като сепрекръстил, ви; ял, че се търкулналаконска глава, а той бил качен навърба. На самодивските гласове небива да се проговаря, защото човекпада в безсъзнание, става ненормален,може да полудее и дажеда умре. В Хасковско, като „чуят"видевките, излизат на двора със захари ръж и викат, ръсейки: „Да сиодите сладки и благи." Друг човекот Старопатица, Видински окръг,си направил колиба на самодивскоиграло и цяла нощ самодивите гогазили,играли, пели и свирили, безтой да ги вижда. Разказва се какедна баба била извикана да бабувана белите-цървениве. Те я гощавалис мед и хляб. По пътя видяла,че парите, които й дали, били люспиот лук и ги хвърлила. През деняоттам минала една мома и ги на-177
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132: змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134: данова. Любените от
- Page 135 and 136: ладията на Pa плува
- Page 137 and 138: пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140: рона и златен венец
- Page 142 and 143: Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145: у полето трева поле
- Page 146 and 147: обаче юдата разбир
- Page 148 and 149: е пострадал; там се
- Page 150 and 151: Аналогичен по функ
- Page 152 and 153: (нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155: Самодивите имат ко
- Page 156 and 157: на бъдещите годени
- Page 158 and 159: ла следи иконограф
- Page 160 and 161: калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167: БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169: Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171: Специални обичаи с
- Page 172 and 173: пеят петли, каракон
- Page 176 and 177: мерила като жълтиц
- Page 178 and 179: събор на Спасовден.
- Page 180 and 181: глави. След като це
- Page 182 and 183: повод за разнообра
- Page 184 and 185: p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187: богинките, които сп
- Page 188 and 189: ват. На мястото на с
- Page 190 and 191: впрегната отляво, и
- Page 192: formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196: преосмислят еднозн
- Page 197 and 198: Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200: Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202: Земята не ги приема
- Page 203 and 204: I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206: събраха и одумахад
- Page 207 and 208: Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210: Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212: Със закланото живо
- Page 213 and 214: Вярата в съществув
- Page 215 and 216: и осигуряват благо
- Page 217 and 218: игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220: време на тримирене
- Page 221 and 222: По-старо сведение е
- Page 223 and 224: направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ