ве, върху женски ризи 105 . Промените на луната, пише Й. Екзарх, напомнят възкръсването,което е в основата на много поверия и обреди Ш6 . Тя често се отъждествява функционалносъс змията като плодоносно и вечно раждащо се начало 107 . Затова неслучайно луната внякои религии е персонифицирана в образа на женско божество.В древногръцката митология с луната са свързани няколко божества от женскипол: Селене, персонификация на луната, дъщеря, сестра или жена на слънцето Хелиос. Тяязди колесница с коне, а Пан й подарил стадо бели крави; Йо, любимата на Зевс, олицетворениена луната, е превърната в бяла крава. Луната е естествен атрибут на Артемида, коятокато покровителка на брака и раждането, вплита в себе си елементи на лунарния култ.Есхил нарича луната „око на дъщерята на Лето", т. е. на Артемида. Интересно е да сеотбележи, че Аполон-слънце и Артемида-луна са близнаци — подобно на някои наши поверияи такива на други народи, в които слънцето и луната са брат и сестра. Още в древносттаАртемида е била отъждествявана с Хеката — и двете имат тясна връзка с луната и вероятноасимилирали Селене, Те са нощни богини с главен атрибут факлата и кучето, покровителствуватраждането и магията 1Ш .От всички божества най-тясна връзка с луната показва Хеката, което проличава вобичая нощем, при новолуние, да й се оставят на кръстопът медени питки. Когато луната„изчезне", се мете домът, а боклукът, „вечеря за Хеката", се хвърля на кръстопът; когатолуната намалява, жените слагат на кръстопът кръгли питки със свещи „да се запази светлинатана луната". Кръстопътят в ритуала се свързва с трите фази на луната 109 . Смисълът натези обреди, както и аналогичните български при посрещане на новолунието, е магически —да се увеличава лунната светлина. Кръглата форма на хляба и на питките уподобява форматана луната.Опозицията слънце — луна е свързана и с редица други важни противопоставяния:ден — нощ, лято — зима, десен — ляв, живот — смърт.ЗВЕЗДИНародът познава и редица звезди и съзвездия, които играят важна роля в неговия стопанскибит, служат за ориентиране в местността, за определяне часа, за започване на някои стопанскидейности и др. Много съзвездия и звезди са свързани с определени легенди.Колата (мечка, хайдуци, харамии) — съзвездие „Голямата мечка" — е една от найпопулярните.Състои се от колела (звезди а, р\ у, 8), волове (е, £) и вълк (т|). По тях селянитеопределят времето през денонощието 110 .Квачката (кокошка, стожари, власи, власци, влашкови) са съзвездието Плеяди '".Тези звезди изгряват на Димитровден заедно със слънцето и светят до Гергьовден; и отГергьовден се скриват до летен Тодоровден (8.VI.), т. е. те стават невидими.Хелическият залез и изгрев на съзвездието разделят годишния цикъл на две половини— зима и лято: от Гергьовден до Димитровден и от Димитровден до Гергьовден " 2 .Плеядите служели за ориентация в живота и трудовата дейност на най-различни народи, вчийто календар също бележат началото на нов годишен период. В поемата на Хезиод „Делаи дни" — „една енциклопедия на народна мъдрост" ш , изгревът и залезът на Плеядитебележат началото и края на много стопански дейности " 4 . Изгревът на Плеядите (споредЙ. Екзарх) бележи началото на жътвата " 5 . Българският годишен календар познава деленетона две половини зима и лято и групира около Гергьовден и Димитровден важни обреди.Това деление е в основата на неговия скотовъден поминък, свързан с овцевъдството " б .Легендите за съзвездията отбелязват преминаването от ловджийско към аграрно общество"7 .Ралщата (ралица, рало, ралница) — съзвездие „Орион", има седем звезди. Състои29
се от рало с два вола, като орачът (звезда Сириус) върви по-назад. Останалите звезди сенаричат вълци, които тръгнали да изядат воловете. По ралицата се ориентират при раннитесутрешни пътувания.Лъжи керван, мами керван е звезда, вероятно Сириус, която изгрява преди зорницатаили даже около полунощ. Разказва се, че керванджии или кираджии, като се събудилии видели звездата, помислили, че е зорницата, и тръгнали на път, но до съмване ималомного време и затова се заблудили.Зорница и вечерница се смятат обикновено за две звезди. Според някои вярвания теса две сестри: зорницата е спътница на брат си слънцето, а вечерницата — на месеца.В някои легенди за произхода на звезди и съзвездия са се запазили следи отпредставите за инцест " 8 . В етиологична легенда създаване на небесните тела се приписвана Христос.Кумова слама (попова слама, сламата, пато) е Млечният път. Разпространена е следнаталегенда: В люта зима, когато нямало храна за добитъка, кумец отишъл у кръстникаси една нощ и напълнил кош със слама. Но кошът бил продънен и по пътя сламата серазсипала. Кръстникът забелязал и проклел тая слама да се запали и никога да не гасне,та да се знае, че кражба от кръстник е голям грях. Подобен е и разказът за един поп, койтокрал слама от дядо Господ, но кошовете били без дъна и разсипали сламата. Единично сесреща обяснението, че Млечният път се образувал от млякото на месечината и звездите 119 .Представа за Млечния път като слама се среща у перси, турци и др. Според гърцитетова е млякото на Великата майка 120 . У славянските народи Млечният път е пътят на умрелите.Звездите играят важна роля във вярванията и обичайните практики. Билките, скоито ще се лекува болен, трябва да пренощуват под звездите, за да получат по-голямалековита сила. Котелът с пръстените на момите, които ще бъдат напявани на Сурваки,Гергьовден, Великден, Спасовден, трябва също да остане под звездите. Под тях се оставяи семето, с което ще се засява. За да не бъдат ризите достъпни за магии, те, потопени вкорито, нощуват под звездите. Особено интересно е поверието, че на Еньовден звездитесами слизат на земята, баят и билките стават лековити 121 .У нас се среща представа, обща за всички славяни, че всеки човек има своя звезда,която изгрява, когато се ражда, и пада, когато умира. Имало магьосници, които можелида свалят нечия звезда, когато пожелаят, и той веднага умирал.Небето според вярванията на много народи е огледало на земния живот. Косвеноуказание за това са и народните названия и представи за небесните светила. У много народизвездите носят названия на животни. Аристотел пише, че някога хората смятали звездитеза небесни животни, а Лукреций усмива вярата, че небето е населено със зверове. От епохатана първобитните ловци и скотовъди са останали названията на много от зодиаците, кактои някои названия на съзвездия. Ако се съди по терминологията на българските съзвездия,то те отразяват преди всичко един аграрен поминък и бит. Много от названията са общиза един широк ареал — например Голямата мечка се среща и у ирокези, древни гърци имного съвременни народи. Както М. Шахнович '" образно отбелязва: „Ако за ловците небетое напълнено със зверове, за скотовъдите — с домашни животни и пастири, то за земеделеца— със земеделски оръдия и селскостопански принадлежности."Представите за луната и слънцето са резултат от дълга еволюция. Първоначалноте нямат никакво свръхестествено значение. Така у централните австралийски племена няманищо религиозно в представите за тях. небето не е свързано с религиозни обреди. Дажевероятно съблюдаването на различните дейности с фазите на луната има реална основа.В докласовото общество представите за небето и светилата имат наивно реалистиченхарактер. Върху тях дават отражение поминъкът и развието на оръдията на трудаТака например за много народи небето е море с риби звезди или е гора със звезди животни30
- Page 1 and 2: БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4: ,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6: ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8: ми и начини, в които
- Page 9 and 10: Ой. Изследването е
- Page 11 and 12: лява каузалната по
- Page 13 and 14: обществено съзнани
- Page 15 and 16: напие към общество,
- Page 17 and 18: Според някои леген
- Page 19 and 20: вят по различни път
- Page 21 and 22: когато българите н
- Page 23 and 24: изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26: Народните вярвания
- Page 27: Сред броди седи бро
- Page 31 and 32: е косъм или се поче
- Page 33 and 34: Според богомилите
- Page 35 and 36: Същите идеи намира
- Page 37 and 38: митологични концеп
- Page 39 and 40: лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42: Дървото не само дел
- Page 43 and 44: космоса, за тяхната
- Page 45 and 46: Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48: Плодородните дърве
- Page 49 and 50: прабългарите. Чест
- Page 51 and 52: ване през пролетта.
- Page 53 and 54: представата, че иде
- Page 55 and 56: Връзката на вълка с
- Page 57 and 58: други приказки от З
- Page 59 and 60: ния. Конят победите
- Page 61 and 62: ска, етническа неде
- Page 63 and 64: умилостивителен ел
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68: Според славянски м
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ