U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

Мора, морава. Според известия от началото на XIX в. мора е невидима сила, коятонощем се явява във вид на зъл човек или на разярено животно и дави с непоносимата ситежест дотам, щото заспалият почва да крещи... Става от духа на некръстени деца. Коготодави. не страда от болести и е щастлив 9 \ В етнографски сведения съществото, което измъчванощем хората, се явява в езиковите форми мора, морава, марава, мрава.Според Славейков 94 мората е от злосторните същества. Мора имат пълнокръвнихора, кога ноще не могат да мръднат и им се струва, че нещо ги натиска и души. Казват„мората ме натиска". Според речника на Н. Геров 95 мора е налягане ноще на сън. „Мораго натискала, таласъм го наляга." Според народните представи моравата по никой начинне може да се убие, нито пък да се изгони лесно. За да не идва, този, когото напада, носи съссебе си Евангелието. По тялото на човек, когото моравата е мъчила, остава синьо петно % .В Средните Родопи против моравата се носят бял лук, черни мъниста на врата игривна с черни мъниста. Против нея стрелят е лява ръка или за да се освободят от нейнататежест, помръдват с големия пръст на десния крак. Вероятно от същия порядък са и марок(Бобошево и Самоковско), междерок-черно рунтаво страшилище с четири огнени очи, коетонощем граби и яде деца. Децата играят на междерок, като чернят лицата си и обръщатдрехите си наопаки. Мерок в Странджа е вампир, страшилище 97 .В стари апокрифни молитви мората се среща наред с други зли същества, катовампир, встср. вещица. Така например молитва на св. Архангел Михаил „от мору и вещице...",на ап. Петър и Павел от „дявол, от мору и от вещице, от вира и от встъра" ТМора, мара, морава произхожда от праслав. „mara" и се среща във всички славянскиезици в значение на зъл женски демон, който нощем измъчва спящите и ги натиска погърдите, дави и смуче кръвта им ". Ссмантиката на мор, праслав.* mar 'смърт, болест 1 ,разкрива етимологична връзка на мора с други същества, които олицетворяват смъртта.Особено близка тази връзка е в думата мор, морим — 'епидемия, чума, смърт'. Повериетои названието ни отвеждат към индоевропейската езикова общност. Подобно на славянскияобраз на мара като персонификация на болест или смърт в староиндийски се среща тага —демон на тъмнината, смърт, чума, персонифицирана смърт Следи от вярването са запазиливъв фантастичната представа на фр. саис/ииаг, англ. nightmare 'натискане на нощниядух' и особено в германските езици.От приведените сведения става ясно, че мората е представа, обща за индоевропейскитенароди. Тя се свързва с болест и смърт и е дух на мъртвец, чиито функции напомняттези на вампира, който също души хора и смуче кръвта им. С течение на времето представатаизбледнява и се стеснява по същност и ареал, като по-голям консерватизъм проявява вповерията и езика на славянските народи.Връзката между вярването в моравата като персонификация на смъртта и отделниобичаи, чийто смисъл е изнасянето, удавянето или изгаряне на смъртта като кукла, се срещау западните славяни, украинци и белоруси, където куклата носи името: чеш. Марепа, укр.Мерена, белорус. Мара, пол. Мажана, словаш. Морена т . Като отглас от подобни обредиу българите се приема разпространеният в Бургаско обичай Мара и Лишанка. Той се изпълнявана светла сряда след Великден за плодородие, против болести и градушка. Вземат оттри млади невести по един жълт и червен чехъл и ги окичват като булчина глава; обикалятселото и пеят песни, а накрая къпят Мара в реката и си умиват лицето |02 . В с. Зидарово,Бургаско, куклата е направена от 'копай', (бухалка) и облечена в местна носия. Тя символизирамързеливата мома. Момците я грабват и хвърлят в реката. Пее се песента:Маро и Лишанко,скоро ли ще дойдеш?— Скоро догодина,в празната неделя.209