Според народното съзнание при определени пространствено-времеви отношения сесъздава гранична ситуация между двата свята. Такава е тя например за мъртвия до 40-ияден, за родилка до 40-ия ден, за некръстено дете и др. Това до голяма степен определя иобредната практика по отношение на тях. Гранична ситуация образува и сънят, който правиневидимите неща видими, преодолява пространствени и времеви прегради, осъществява общуванетос мъртвите. Сънят се смята за състояние, подобно на смъртта, и е свързан снощта. Вероятно затова сън — нощ — смърт образуват една семантична редица.Според народния мироглед преходът от реалното към идеалното пространство ивреме не е непреодолим. Съществува особено време (при някои празници, задушници идр.), което благоприятствува за контакт със света на мъртвите. Чрез обреда се реализирамагическата връзка с тях и осигурява покровителството им. Мъртвите имат свое календарновреме, когато са на земята (от Великден до Спасовден). Свое времево прикрепване къмкалендарния и денонощния цикъл имат и митичните същества. Преодоляването на границатамежду двата свята или нейното овладяване са в основата на много поверия и магическидействия. Те се извършват на определено пространство граница (пусто огнище, комин, кръстопът)и през определено време граница (полунощ, преди изгрев). В съзнанието на хоратамагьосницата също се намира между двата свята, между хората и свръхестествените духове.Един от начините за преодоляването на границата между двата свята е ритуалнатаинверсия, магическото преобръщане. То вероятно съответствува на цикличното възприятиена времето и на семантиката на кръглото пространство и затова заема важно място приобреди, свързани с промяна на състоянието на явлението или предмета 46 \ Магическатаинверсия (преобръщане, провиране, обикаляне в хоризонтална или вертикална посока) осъществявапреход от едно към друго състояние, от единия към другия свят. Например болните,които са между живота и смъртта, чрез провиране през венец от билки или под коренна дърво до три пъти се връщат към нормалното си състояние. Чрез действия, напомнящиобръщане и кръг (подаване, прескачане), има опасност трупът да оживее и да не попаднев своето нормално място — в задгробния свят. Близките на покойника, които чрез досегаси със смъртта са били в гранично положение до отвъдния свят, прехвърлят през рамо огън,вода или зеленина, за да се утвърдят отново в света на живите. Най-общо траурът, койтосе състои в спазване на определени норми на поведение, обратни на нормалните (носенедрехи наопаки, небръснене, обличане дрехи в друг, бял или черен цвят и др.), бележи връзкатас другия свят, междинното положение между двата свята. От значение е и числоватахарактеристика на магическите действия. Положителна семантика притежават нечетнитечисла. В българския мироглед представата нечетно — четно се свързва с опозицията живот— смърт.Представите за пространството и времето у българите отразяват мирогледни концепциии запазват някои от своите параметри до края на XIX век. Бавните промени въввъзгледите за тях като неизменяеми или по-точно бавно изменящи се категории са един отфакторите за поддържане на традиционните черти в мирогледната система.81
Мелетинский, Е. М. Позтика мифа.М., 1976, с. 171.Въпросът за същността на небетое вълнувал въображението. В Битието(II. 3—7) господ наказал хората,които дръзнали да строят кула,за да го достигнат, като разделилезика, на който говорели, и тепрестанали да се разбират. В апокрифа„Откровение Варухово"(Апокрифи. Съст. Д. Петканова,С. 1981, с. 72) се дава подробноописание на строежа на кулата.Хората искали да пробият небетосъс свредел и да узнаят дали е каменно,стъклено или медно. Господим разделил езиците на 52 ипревърнал строителите в другообразнихора — „лицата им кучешки,нозете еленски, а рогата кози". Вгатанки: „Постеляф кожа биволешка.па сипаф грах да се суши ивърза ярца да го брани" (небе,звезди, месец);„Една биволска кожа накована, всеко слинци наредени" — Стойкова,Cm. Български народни гатанки.С, 1970, с. 10, 50.^ В „Небеса"Й. Екзарх цитира Й. Дамаскин"растила небето като кожа".Представата за небето като „ризанеткаена", която се среща в Разумника,е библейска представа, разпространеначрез апокрифиге.' Маринов, Д. Народна вяра и религиознинародни обичаи. —СбНУ, 28, 1914, с. 7; Ангелова, Р.Село Радуил, Самоковско. —ИССФ, 8-^-9, 1948, с. 227; Ковачев,Й. Народна астрономия и метеорология.— СбНУ, 30, 1914, с. 15.4 Ковачев, Й. Цит. съч., с. 16; Георгиева,Ив. АЕИМ 661—II, с. 67;Георгиева, И. Народен мироглед.— В: Пирински край. Етнографскифолклорни и езиковипроучвания. С, 1980, с. 458.5 Грузинские народнме предания илегендь1. М., 1973, с. 51.6 Според китайци, веди, индианци,гърци, новозеландци и др. — Ланг,3. Мифология, М. 1901, с. 147. УХезоид. (Теогония. 45.155) „боговетеот земята, родени от широконебе".7 Това е отразено още в „Ригведата"чрез деянията на Индра. Шумерскиятбог на въздуха Енлил смеден нож нарязал небосвода и такаотделил небето от земята ипроизвел всичко полезно. — Крамер,С. Н. Мифология Шумера иАккада. — В: Мифология древногомира, с. 125. В полинезийски митги разединил богът на горите, чиятоглава била на земята, а кракатаму опирали небето. Тейлор, З.Первобмтнаякультура, Т. 1., СПб,1896, с. 286, 291. Платон казва, чеземята родила хората, а бог билтехният творец.s Ковачев, Й. Цит. съч., с. 15.4 Тейлор, 3. Цит. съч., с. 291;Культура древней Индий. М., 1975,с. 83.10 За Преображение. — СбНУ, 11.1984, с. 84, Велес; СбНУ, 16—17,1900, с. 35, Охрид. На „прочка"(Сирни заговезни) небето и земятасе прощавали. — СбНУ, 16—17,с. 225, Велес. В Самоковско се разказва,че на средата на небето ималозлатна камбана и сребърен чук,който удря точно на обяд и в полунощ.Щом петлите чуят звъна, запяват.— Ангелова, P., Цит. съч.,с. 227; Ковачев, Й. Цит. съч., с. 15." Маринов, Д. Жива старина.Кн. 1. Вярванията или суевериятана народа. Русе, 1891, с. 3.|:Ангелова, P., Цит. съч., с. 227." Дяконов, В. П. Религиознмепредставления алтайцев и тувинцево природе и человеке. — В:Природа и человек в религиознмхпредставленниях народов Сибирии Севера. М., 1976, с. 270 и сл.14 Бешевлиев, В. Първобългарите.С, 1981, с. 74.15 Ангелов, Д. Българинът в Средновековието(Светоглед, идеология,душевност) Варна, 1985. с. 52.Й. Екзарх (Шестоднев. С, 1980,с. 54, 127) съобщава; „едни мислят,че небето е съвечно на бога, адруги, че небето е самият бог...""' Апокрифи, с. 42. Богомилскатакнижнина дава ясна картина на небесниясвят. На първото небе сахранилищата на небесните явления(дъжд, сняг, град, облаци), на второтонебе са мъчилищата заотстъпниците от бога, на третото— раят и пъкълът, на четвъртото— слънцето и месецът, на шестотои седмото са ангелите, коитоначалствуват над небесните светила,земята, небето и записват човешкитедеяния (Апокрифи.с. 50—52). Според други апокрифина първото и второто небе са поставенипревърнатите в чудовищастроители на Вавилонската кула итези, които се опитали да пробиятсъс свредел небето, за да видят откаква материя е (Откровение Варухово.— Апокрифи. с. 71). Всяконебе се управлява от ангели, нослед като Сатанаил съблазнил ангелитеот първото и петото небе,бог ги лишил от достойнствата им(Тайната книга. — В: Иванов, Й.Богомилски книги и легенди. С,1970. с. 62).' Доорев, И. Произход и значениена праславянското консонантно идифтонгично склонение. С. 1982.с. 23.|!, С6НУ, 3,^ 1890. с. 38. Софийско;Захариев, Й. Каменица. — СбНУ.40, 1935, с. 386. 394. Молерови, Д.и К. Народописни материали отРазложко. — СбНУ. 48, 1954.№ 13, с. 43; СбНУ, 11. с. 83;СбНУ. 2, 1890, с. 26. Подобен мотивсе среща и в Илиадата (XXI.455): трима братя, синове на Кроноси Рея — Зевс, Посейдон иАдес. — си разделят света на тричасти и всеки изтегля своя жребий:на Посейдон се пада бялото море.на Адес — мракът, подземниятсвят, на Зевс — обширното небе спрозрачния въздух и облаци, а земятаи Олимп принадлежал натримата. Ланг, 3. Цит. съч., с. 145.14 Маринов, Д. Народна вяра...с. 10; Ковачев, Й. Цит. съч., 37—39.: " Съществува християнско-митологичнапредстава за слънцето каточовек с огнен венец, качен на колесница,теглена от много огнениконе ангели или съпътствувана отзвезди. Пред него лети, разперилкриле, феникс, който засенчваслънчевия пламък. Гръм разльчвалсветлината от тъмнината, а отмрака й ангели изнасяли слънчевиявенец до божия престол да се очисти.Тогава слънцето било грохнали умислен човек. То почивало „отпетли" до пукването на зората.Щом фениксът извикал: „Светодавче.изпрати светлина на тоясвят", петлите пропяват за съмване.— Откровение Варухово. —Апокрифи, с. 74. В тези образи нее трудно да се види влиянието наантичната митология.: ' Апокрифи, с. 42. На Гергьовденстига до междите, дето води пътяткъм лято. а на Кръстовден — къмзима. — Маринов, Д. Народна вяра...с. 12.::Ковачев, И. Цит. съч., с. 42;Георгиева, Ив. Народен мироглед,с. 458; СбНУ, 13. 1896. с. 165, Софийско.В Разумника (Апокрифи, с. 339)слънцето има 183 престола и всякасутрин 4 ангела го изнасят, а катозалезе, го отнасят на господовияпрестол. Когато го вземат оттам,да го пренесат на изток, херувими-82
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30: се от рало с два вол
- Page 31 and 32: е косъм или се поче
- Page 33 and 34: Според богомилите
- Page 35 and 36: Същите идеи намира
- Page 37 and 38: митологични концеп
- Page 39 and 40: лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42: Дървото не само дел
- Page 43 and 44: космоса, за тяхната
- Page 45 and 46: Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48: Плодородните дърве
- Page 49 and 50: прабългарите. Чест
- Page 51 and 52: ване през пролетта.
- Page 53 and 54: представата, че иде
- Page 55 and 56: Връзката на вълка с
- Page 57 and 58: други приказки от З
- Page 59 and 60: ния. Конят победите
- Page 61 and 62: ска, етническа неде
- Page 63 and 64: умилостивителен ел
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68: Според славянски м
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79: означава интензивн
- Page 83 and 84: данка никъде не изл
- Page 85 and 86: разваля! дрехите и
- Page 87 and 88: Твърде интересна е
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113 and 114: прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116: всички признаци на
- Page 117 and 118: ламя с три глави. То
- Page 119 and 120: водна стихия. В сра
- Page 121 and 122: (огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ