U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

1 Прокопай Кесарийски. Готскатавойна. III, 14, 22.1 Иречек, К. Стари пътуванияпрез България. — СбНУ, 4, с. 343.3 Иванов, И. Культ Перуна у южнмхславян. — ИОРЯС, VIII, 1904,№ 4; Ilempoeuh, П. О Перуновукулту код jyacHHx словена. — Глас-Ш1К Етнографског института гБеограду. I, 1952, 374—380;' Филиnoeuh,M. Трагови Перунова култакод]ужних словена. — Г.шсник Зе-•мелског музе}а у Сараеву, III, 1948;Молсрови, Д. и К. Народописниматериали от Разложко. — СбНУ,49, с. 360, предават разказа наедин овчар от с. Кремен. С приеманена християнството бог Перун сеоттеглил на планината, наричанаоттогава Перун, заедно със сестраси Перуника, която се превърналав едно полско цвете.4 Гейщор, Ал. Митология на славяните,С, 1986, 53—98; Любенов,П. Баба Era, с. 12 — съобщавасе, че селяните в Кюстендилскоот всички празници наймногопочитат четвъртъците отВелики четвъртък до Спасовден истрого пазят някой да не работи.През 1855 г. в с. Извор хванали инабили свещеника поп Гено, койтоорал.5 Иванов, Й. Культ Перуна...,11-—13. В житие на мчк. Боян секазва, че богът на небето и земятасе унижава и оскърбява от поклонении„болвану Перуну... солнцетворение божие, а не Бог сварог".— Филарет. Святме южнмхславян. Спб., 1894, с. 70. Етимологиятана Перун се извежда отпер — удар, стб. пер — нанасямудари, бия, гл. пера — силно бия„дъждът пере ли пере". Гл. пера есвързан с начина на пране при ударис бухалка, която се нарича и перална.6 История в кратце о болгарскомнароде словенском. СпиридонЙеромонах. 1792. Стъкми В. Златарски.С, 1900, с. 14. Стоянов,М., Опис, 3, с. 446. В песен отс. Плевна, Драмско (СбНУ, 50,с. 118: „Папаруда лятъши,лятьши|| ут дъб на дъб кацъши || исъ богу молящи, моляши...").7 Керемидарска, Е. Народен календарв Източните Родопи. АКЕ —за селата Дрангово и Д. Къпиново,Източни Родопи.ъг.Якобсон, Р. Роль лингвистическихпоказаний в сравнительной мифологии— Труди, VII МКАЗН, х. 5,М., 1970, 610—614. Иванов, В. В.,В. Н. Топоров. Исследования,104—105.4 Mihailov, G. Inscriptions graecaein Bulgaria repertae. Serdica, vol. 1,1970, 237. Гиндин, Л. А. К возможностиреконструкции фракийскогоязмка на материале греко-римскихнадписеи. — ВДИ, 1978, № 3,с. 114. Цимбурский, В. Л.Гом. Пегрсос, фрак."Нра>1;хетт. Piruas- — Античная балканистика.М., 1984, с. 48—50. Фол.Ал. Тракийският Орфизъм, с. 15.10 Иванов, Й. Култ Перуна..., с. 25.11 Cook, A. Zeus, II, p. 840. За хето-лувийскияпроизход на култа —Фол, Ал. Историческа.... — Векове,1980, № 3, с. 85.12 Св. Илия е гръмоделник. Първиятгръм е признак, че се разхождапо небето и вече може да сеочаква плодородие. През зиматаняма гръмотевици, защото св.Илия кара грешниците да правятот снега град. — Стойките, Смолянско;Архим. Евтимий, Народниповерия, с. 47.^ Маринов, Д. Народна вяра...,с. 510.14 Арнаудов, М. Български календарнипразници. С, 1943, с. 143.15 Српски Етн. зборник. т. 31,с-. 130. Megas, G. Greek calendarcustoms. Athens, 1964, p. 142.16 Тази близост е забелязана ощеот А. Веселовский — Размсканияв области русских духовнихстихов. Ч. 2, Св. Георгий в легенде,пеене и обряде. — Приложениек т. XXIX Записок ИАН № 3,СПб., 1880, с. 86. У сърбите тези,които славят св. Георги, славят исв. Илия — СЕЗб, I, с. 137; СЕЗб,VII, 1907, с. 110.17 „Без Димитра нито дъждец порамило,|| нито ветрец подухало"— СбНУ, 7, с. 13, Ямболско;СбНУ, 3, с. 5, Софийско.18 Молерови, Д. и К. Цит. съч.,с. 354.СбНУ, 1, 118—120; 28—29;СбНУ, 58, с. 393.20 Георгиева, Ив. За произхода изедин народен празник. — В:Изследвания в чест на акад.М. Арнаудов. С, 1972, 430—431.За св. Георгий — Егорий у източнитеславяни, и неговото съотнасянес Перун и Велес вж.: Иванов,В. В., В. Н. Топоров. Исследования,с. 207. Отъждествяване наЯрило с Юрий — пак там, 183; заХероса, с. 210. Бливатский, В. Д. Взмееборце в руеской булине. — В:Древняя Русь и славяне. М., 1978,с. 318. Колева, Т. Гергьовден уюжните славяни. С, 1976. -Мотивътза разкъсването на животното,въплъщение на божеството се съдържаи в обреда, извършван вс. Връбница, Софийско — селянитекрадат кожите от закланите агнетана Гергьовден, които са дали насвещеника, разделят се на две групи,обикалят селото и там, къдетосе срещат, ги закопават противград. — СбНУ, 13, с. 165.:|Иванова, P.. Калевалата и българскиятюнашки епос. — БФ,1985. № 3, с. 46.22 Халанский, А. Южнославянскиесказания о Кралевиче Марко. —Ргсский филологический вестник,27, 1892, 1, с. 119.2i Srejoric, D. Les anciens elementsbalkaniques dans la figure de MarkoKraljevic. — Ziva antiqua. VIII. 1,1958, c. 93Теодоров. Е. Български героиченепос. С, 1983, c. 45. Иванова, Р.Солидна основа за проучване наетнокултурното ни наследство. —БФ 1984, № 4, с. 17, За св. Георгии тракийският конник — Добруски,В. Тракийското светилище наАсклепий до Глава Панега. —АИНМ. 1. 1907 3—86; Kazarow,G. The Thracian Rider and St.George. — Anthiquity XII, 1938,290—29624 Фол, В. Почитането на св. Маринав Странджа. — МИФ. С, 1985,с. 148. Също е интересно, че цвететона Перун — перуника се използуваза отпъждане на змея.2> Калоянов, А. Български митове.С, 1979, с. 196.26 Полное собрание русских летописей.Вьш. I. Л„ 1936, с. 32, 73.„Слово о полку Игореве". Изборник.М.. 1969, с. 199.27 Machek, V. Essai comparatif sur lamithologie slave. RES t. 23, f. 1 —4. P. 1947, 61—62; Leger, L. LaMithologie slave. P. 1901, p. 112;Brukner, Al. Mitologia slowiahska.Krakow, 1918; Hudep.ie, Л. Славянскиедревности. М., 1956, 179—180;Лавров, Н. Ф. Религия и церковь.— В: История культурь! древнейРуси, II, М.—Л., 1951, с. 68.25 Szafranski, Wl. Sladu kultu BozkaWelesa. Arheologia Polska, 1959,t. 3., z. 1, 159—164; Иванов, В. В.,В. Н. Топоров. К проблеме достоверностипозднмх вторичних источниковв связи с иеследованиямив области мифологии. — ТЗС, VI,в. 308, 53—55. Връзка на плеядите241