U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

(жилище—селище—землище), като големината на кръга е обратнопропорционална на степентана усвоеност.Митът за овладяване и освещаване на територията откриваме и в ритуалното об- •_хождане с идеята за създаване на кръгло пространство, срещано при много обичаи, катоколедуване, кукери, Еньова буля, Пеперуда, молебени и др. Като обща закономерност можеда се установи, че тези обходи се извършват в критични ситуации — при смяна на стараи нова година, при смяна на слънчевия ход, при лятното и зимно слънцестоене, при нарушаванена топлинния баланс, при критични моменти в живота на човека и колектива (основаванена селище, строеж на къща, епидемии). Смисловата насоченост на действията в кръг сесъстои в създаването на магическо, организирано, затворено и защитено пространство. Чрезритуалното обхождане, извършвано еднократно или периодично, територията придобивасвещен характер и се възприема като символично изображение на вселената. Българскитеобреди намират своите типологични паралели в анатолийската и антична традиция пригодишното ритуално обхождане на територията от царя |75 .В народната митология е отразена идеята за материалността и телесността на света,уподобяването на човека с макрокосмоса, в чието конструиране участвуват най-важнитеотличителни елементи — очи, кръв, дихание, коса, кости 176 . В народните песни там, къдетосамодивата е паднала, победена от юнака, израства дърво, очите й се превръщат в синиезера, от червената й коса пониква трева. Самодивата изгражда космически крепости отдеца, девойки, ергени и невести. Митът за превръщането на трупа на животно-тотем, полу- ;дракон, получовек, на първия човек в елементи на вселената е запазен в епоса на многонароди. Черепът се превръща в небе, тялото в земя, костите в планини, кръвта в море,очите в слънце и луна, косата в трева 177 . Затова отношение към космогоничния акт има ипринасянето в жертва, чиято роля от гледна точка на митологичното съзнание е „да свързва -тук и сега с там и тогава" |78 . Принасянето на жертва, засвидетелствувано в различни обичаи,съдействува за цялостна или на отделни елементи космическа интеграция. При товажертвеното животно на календарни празници, строеж на къща, помени, лични и обществениоброци винаги има положителна семантика. Тя вероятно произтича от неговия митиченеквивалент — космос. Съгласно космогоничните митове светът произхожда от частите наживотно. В легендата за самоволната жертва най-често се явява елен, по-рядко крава —животно, олицетворяващо космоса. Съгласно българските представи козата не може да бъдекурбан, защото тя семантично се отъждествява с персонифицираните сили на разрушението,олицетворени в дявола, а козата е един от неговите образи.Българските легенди и обреди възстановяват и древния митичен образ на космическияпървосъздател, посредник, културен герой, демиург. Към най-древните представи закосмическия творец се отнася водоплаващата птица. В апокрифа „Тивериадското море" -водна патица изнася пясък и кремък от морското дъно 179 . Обредните лица имат за свойпрототип субека на архаичното творение. Кукери, коледари, русалии, както и лица с определенипрофесии като ковачи, баячки изпълняват функцията на културни герои. Сакралнатасимволика на тези персонажи произтича от тяхната дейност — действителна или метафо-,рична — и от ролята им на митологични посредници между двата свята .Съгласно българските дуалистични легенди, върху които силно влияние оказалобогомилството, налице са две творчески начала — бог и дявол, които са братя, съдружници,другари. Макар инициативата за създаването на земята да принадлежи на бога, то дяволътдонася пясък от морското дъно или пяна от морето. Според други апокрифи господ е творческотоначало, а дяволът е само негов подражател или изпълнител. Съгласно богомилскатакосмогонична концепция Сатанаил, след като бива лишен от достойнствата си заради помислитеси да се изравни с бога, бил хвърлен на земната твърд, където създал видимияземен свят 181 .В дуалистични легенди често бог е представен не толкова досетлив, колкото е дяво-39*|