U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

Избрани съчинения. Т. 2. С, 1971,410—434.411 Водачи на умрелите към вечнитепасбища, където живеят покойнитепрадеди, са Йима и Яма, кактои конят, погребан заедно с господаряси (Ригведа X, 10; X, 56).412 Сведенията се отнасят за Копривщица,Прилеп, Скопие, Охрид,Велес. — СбНУ, 1, с. 74; СбНУ,15, с. 59. Особено силно е подчертанатази функция в погребалнитеобреди. Солта се слага при мъртвеца,„за да не се върне" — „солтапъди духа на умрелия да не се върне",„да не умре друг".413 Според пътешествениците българитев знак на приятелство идружелюбие посрещали със сол имасло, а ги изпращали, като хвърлялислед тях просо и пшеница.Солта пропъждала болести, магии.Посрещат гост със сол, пита и вино,за „да има здраве и берекет".Маринов, Д. Народна вяра...с. 141. В Прилепско — змеят можеда умре от солена вода — СбНУ,16—17. с. 312.414 Маринов, Д. Цит. съч., 42, 559—560. Огънят се нарича нов, жив,млад огън в Тракия, в Родопите сесреща названието див, а в Гоцеделчевско— божи огън. Огънят паданевидимо от небето на Еремия.Стоилов, А. Почитане на огъня. —ПСп, 17, 1906—1907, с. 76.415 За обреда — Дечов, В. Среднородопскотоовчарство. — СбНУ,19, с. 90. Архим. Евтимий. Народниповерия, с. 41. — в Хасковскоизкопават тунел на брега на река.Добитъкът минава под тунела имежду два огъня, а двама душижигосват всяко животно. За да сезапали огънят в селото, трябва дабъде изгасен. — Керемидарска, Е.Народен календар в Източни Родопи— АКЕ, 1979; СбНУ, 4,с. 109 — в Костурско огънят се палиот двама мъже левичари и добитъкътсе прекарва през дупка —така се осъществява мистичнатавръзка с другия свят. Георгиева,Ив., АЕИМ 776—II, с. 26; 768—II,с. 29, 36.416 Маринов Д. Народна вяра....с. 560. В Хасковско се получава от2 дъбови и 2 лескови дървета.Стоилов, А. Цит. съч., с. 76. Споредвярванията в с. Гега, Петричко,брат и сестра са ясенът и черницата.— Георгиева, Ив. Народенмироглед, с. 247, бел. 83.4,7 Культура древней Индий, М.,1978, с. 70; Иванов, В. В., В. Н. Топоров.Исследования... с. 219.418 Маринов, Д. Народна вяра,с. 369, 278; Арнаудов, М. Българскинародни празници. С, 1943,с. 67.419 Маринов, Д. Народна вяра...с. 280.420 СбНУ, 1, с. 14; СбНУ, 11, 84—86. Голям огън се пали на хорищетосрещу Нова година и гори тридни и три нощи против погани исамовили — Шишков, Cm. Народниобичаи из с. Пашмакьой, Малгарскакааза. Народни умотворенияиз Одринско и Родопите. —РИ, 1910, № 6—7, с. 180; Същият.Обичаи през разни дни в годината.Народни обичаи в Даръ-дере. —PC, 1892, №4, 40-41.421 В Югоизточна България огън сепали на Еньовден при обичая напяванена пръстени. В Хасковско иБургаско обичаят Зора и Гора е изпълняванвсеки ден през цялатаСирна неделя. Сутрин още в тъмномоми и момци се събират на поляна,но на кръстопът, сядат с лицекъм изток, към току-що изгрялатаЗорница и пеят песни. След катоизпеят песните, слънцето започвада изгрява. Според изпълнителитеобичаят се правел за берекет, здравеи в чест на Зорницата. В крайморскитеселища на Бургаско сесреща обичаят Паликош. Интересене и обичаят, срещан в ЗападнаБългария. При продължителна кишав с. Долни Лом, Михайловградско,момиче, което е била пеперудав едноименния обичай задъжд, запалва кратуна, така чеогънят да образува отвор. През негого поглежда слънцето „да прегорислънцето". — Беновска-Събкова,М. Кръгът като символ в СеверозападнаБългария. — БФ, 1980,№ 3, с. 77. за огъня в обичаите наиндоевропейските народи: Мапhardt,W. Wald und Feldkult. 1,505—520; Schroder, L. Arische Religion,Leipzig, 1913, 2, S. 211, 197;Abbot, G. Macedonian Folklore.Cambrigde, 1913, p. 57; Hahn, J. van.Albanische Studien. 1, S. 156;Niederle, L. Zivot stari slovanu. Praha,1916, s. 82; Gruppe, O. GriechischeMythologie, 2, 1892.422 За тракийския произход на нестинарствотои връзката му с обреднитеинсценировки от Дионисиевтип — Фол, Ал. Тракийскотонаследство в българската култура.— ИПр, 1981, № 3—4, с. 216.За нестинарските игри — Арнаудов,М. Студии върху българските обредии легенди, Т. 1. С, 1971, 1—161; Игра по огън — нестинарство.С, 1955; Romaios, C. Cultespopulaire de la Thrace. Athene, 1949.Георгиева, Ив. Нестинарството вБългария. — Втори международенконгрес по българистика. 10. Етнография,37—51.423 Ипатиевска летопис, 1114 г. Ритуаленсимвол на купалските празницие колело на прът като образна слънцето. Колело или високопоместен огън се разглежда катообраз на слънцето. Колелото катослънчев символ присъствува и в кукерскияобред (кукерът точи фалуса),при отпъждането от змей (поливанетосе извършва на „парясалоогнище и разточъно колело").За летния Ивановден е характернообщославянското вярване, че слънцетоиграе. В сръбска песен наИвановден: „око оггъа коло игра"се вижда отражение и преосмислянена колелото кръг във връзка съсслънцето. Игра около огъня същое осмисляне на образа на слънцетокръг. Вероятно Mahnhardt, W.Op. cit., 521—526, беше един отпървите, който виждаше в средлетнитеогньове форма на слънчевамагия. Reinach, S. Cultes, mythes,religions, 5, 1929, p. 7, предполага,че култът към огъня предшествуваупотребата му, а тя започва, когаточовекът сам го получава.424 Арнаудов, М.. Студии..., 1,с. 269; Сгмцов, И., Цит. съч.,с. 267.425 Маринов, Д. Избрани произведения,т. 1, с. 331.426 Стоилов, А. Пари за превоз. —Българска сбирка, 1900, № 7, 452—453.427 СбНУ, 12, с. 148.428 Подобен обичай и у украинците— Виноградова, Л. И. Девичьигадания о замужестве в цикле славянскойкалендарной обрядности.— В: Балканский и славянскийфольклор. М., 1981, с. 24 и сл. Вс. Кирково, Хасковско, първатахапка от сурвеника (тиквеника) момитехвърлят в реката или на кръстопът;първото мъжко име, коеточуят, за него ще се оженят.429 В Разложко след залез на 22март момите плетат мостове отвърба; който в съня им ги преведепрез моста, за него ще се оженят.— Хаджиева, Р. Погребалниобичаи в Годечко и Драгоманско.— АКЕ, 1984; Молерови, Д. и105