мерила като жълтици. — СбНУ,13, с. 140, Охрид.22 Славейков, П. Р. Демонология.— Цариградски вестник, № 221,16 април 1853. Самодивите биливидими и невидими. Видимитеимат човешки образ. Женските впреизящна красота, а мъжките вдивост и страшен вид. Силата намъжките е в пояса, а на женските— в роклята.23 СбНУ, 27, с. 355 — Еленско;Георгиева, Ив. АЕИМ 570—II,с. 43 за с. Студена, Хасковско.24 Цариградски вестник, № 221, 16април 1856.25 Георгиева, Ив. АЕИМ 776—II,с. 40, 88, с. Делчево, Гоце Делчевско;СбНУ, 13, с. 181, Охрид. Разказвасе, че някои чули как една самодиваказвала на друга: „Айде даим простим, не видиш ли, че сакьорави", а другата отговаряла:„Какво, като са кьорави, да не саминали през трапезата, а покрайнея." Също така, когато хората секръстели, самодивите бягали, катоказвали, „че кьоравите нож вадят".Един човек чул музика и видял белите-цървените,които били чифт ичифт. Като минали покрай него,чул ги да викат: „Ено един слеп,ено един слеп." Самодивите викали— „Вий ни не видите, ама нийви видим, да не ни минавате път,че ща са разболеете." (Пловдивско)— Стаменова, Ж. АЕИМ880—II.2( ' Маринов, Д. Народна вяра...,с. 205; Маринов, Д. Жива старина,с. 21; Иречек, К. Пътувания изБългария. С, 1974, с. 722. При лечениесамовилджиите препоръчвалисамовилски води от левообръщащисе воденици; болният в четвъртък,гол, сяда върху воденичниякамък. Оставя нишка от чорап,дреха, облича нови дрехи и не ядесвинско. Също при лек удар препоръчватна гладно да влезе и излезепрез прозореца на къщата няколкопъти.27 Цариградски вестник, № 221, 16април 1855; Георгиева, Ив. АЕИМ776—II, с. 33 в с. Капатово, Санданско,се разказва как двама душиотишли на едно езеро и слушалида плачат деца, да се плиска вода,да се пере, но нищо не се виждало.Те легнали и си събрали главите.По едно време чули как юдитеси говорели: „Мари как да гиударим, оти луко има кучета." Хоратаносели бял лук (чесън) и такаостанали живи.28 Връзката на вихрушката и самодивитепроличава и в някои по-стариразкази и поверия. „Една младажена отишла нощем — през русалскатанеделя, на полето да търсиволовете си и нашла самодивите(живи и здрави), че седят на едназелена морава и бърборят над паница.Когато видели чужд човек,хвръкнали нагоре със смях без лютевина.Но жената била любопитнаи отворила паницата, макар еднасамодива да й забранила. В паницатавидяла рошава глава, надкоято стоял кръстат орел. И главатаи орелът духали из паницата ипроизвеждали вихрушки. Орелътсе обърнал към жената и духнал итя се вкаменила." — Каравелов, Л.Записки за България и българите.С, 1933, 47. Болните посещават самодивскиякладенец край гр.Златица в петък, защото тогава самодивитеотиват в планините дасъставят вихрушките. Пак там,„Кога да се сторит некоя ветрушка,велеет: се терам самовилитеили виулиците" (Дебърско). Шапкарев,К., т. 4, № 45, с. 61. В гатанка:„силен ветър вееше, личнипилци летаа" (самовили).29 Изработена е цяла система отпредписания. Препоръчва се, когатовихрушката завее, да се мълчи,„за да не вземе гласа", да се плюе,да се легне на земята. Също така втези случаи, докато вее, да се изричатследните думи: „лук ям, лукмириша", „лук-кромид", или „ясъм попикана, а ти си медена имаслена", „аз съм насран, аз съмнапикан", „посерен съм, намоченсъм и от магарица мляко пил",„гадни сме, усрани сме, помочалисме се, от магарица млеко кусали".Разказват се много случки с хора,които били отнесени от вихрушките.Вихрушка самовила вдигналакърпата на една жена, която си явзела и после умряла. Разказва се,че петричката врачка Ванга билавдигната от вихрушка и ослепяла.Едно дете, замотано от вихрушка,останало глухо за цял живот, а еднамома била вдигната от съборав с. Гега, Петричко, и паднала наманастира „Св. Георги". Георгиева,Ив. АЕИМ за Благоевградскиокръг — 776—II, с. 8, 22; 768—II,с. 25, 68. За мерки против вихрушката:СбНУ, 9, с. 131. Архим, Евтимий.Цит. съч., с. 60; Георгиева,Ив. АЕИМ 776—II, с. 22; вихрушкатавдигне дреха от човека, кърпа,калпак, забрадка, те не трябва дасе вземат и носят освен в краенслучай, и то „ако минат през вода"(т. е. ако се изперат). Или пък в такиваслучаи казват: „на, носи, щомси я харесала". Лечебната практикасъдържа поливки с треви, блаженена мястото и раздаване нахлебчета, намазани с мед. Предитова вражалки откриват мястото,където се е била свила юдата.Тъз ниделя Русалия,Русалия и аталия —малки моми и млади булкиболни лягат на постелкида боледуват от русалия.Ако тъкат малки момиупустяват им становете,ако предат малки моми,упустяват им пъстрите хурки,ако орат момците,упустяват кривите уралци.(НПСИБ, № 439, с. 241)30 Цариградски вестник, № 321, 16април 1855.31 Шапкарев, К. Сборник, т. 7—9,1894, с. 52; Вакарелски, Хр. АЕИМ710—II, с. 101; Георгиева, Ив. Народенмироглед, с. 272. Самодивскиболести се лекуват тайно но- ;щем срещу събота или неделя; по- \ливат болния до дърво при пълномълчание с мълчана вода, нощувалапод звездите с билки, брани наЕньовден, със сребърна пара, ечемик,подкова, гвоздей. При незнай- 'на болест баячка полива болния ]под бряст, където се събирали самодивите.52 СбНУ, 21, с. 34.33 Цариградски вестник, № 40, 5 август1851. 334 Цариградски вестник № 221, 16април 1855. Георгиева, Ив. АЕИМ776—II, с. 43; 778—II, с. 36, 8;768—II, с. 62, 27; СбНУ, 21, с. 34;Ангелова, Р. Цит. съч., с. 265. Нанякои места — например Хасковско,жените от махалата правятцърквичка — вечер при залез-слънцекрай пътя раздават „за благи имедени" (нидевките) чист пшениченхляб, мед, блага вода и ядене.Най-разпространена практика еомилостивяването на самодивитечрез „блажене" на мястото, къдетое била настъпена тяхната трапеза,като на това място се оставя сладкоястие. Мястото се наръсва с меди захар, босилек, пшеница. Обикновеностара жена, но не и майкана болния, оставя на мястото, къдетое пострадал, три колачета смед, пшеница, босилек или съд вареникруши и веднага се връща обратно,без да се обръща назад. Ко-178
гато ръсят мястото с вода, в коятослагат мед, чубрица или пък хвърлятзахар, казват: „Ако сте маже,да сте й братя, ако сте жени, да стей сестри" или „Ако сте ми сестри,на ви благо, ако сте маже — на визоб да си назобите конете." Катосложат захар и вода на мястото,събират сухи листа и кадят, катоотстъпват заднишком: „Каквотосте дали, на си ви го, каквото стеми взели, дайте си ми го." Обредътсе прави при залез — „както слънцетозайде, така и болестта да зайде".Също така оставят ябълковилиста и мед с думите: „Каквотосъм оставила, да си го вземеш, каквотоси взела, да ми го върнеш." ВСтранджа (с. Стоилово, с. Бръшлян,с. Звездец) отнасят девет канински(питки) върху шарена кърпана поляна извън селото. Болниятвика три пъти самовилите да сихапнат. Вярва се, че така там оставаболестта. Смята се, че блажилататрябва да са 9, и се блажи трипъти. Облажва се и самият боленна кръст с блага вода, босилек издравец и пак се казва:Ако сте моми —сестри да му сте,вам носим мед и шекер,вие да му дадете живот и здраве.В Битолско при лек удар от самовилаболният излиза и влиза гладенпрез прозореца на къщата няколкопъти. Ако болният е заспалпод шипка или друго опасно дърво,до нея оставят питки с мед ибосилек, като вкъщи се блажи.Шипката е опасно дърво, никой несмее да седи под нея или да сечепрът от нея за някаква употреба.Казва се някой болен „натрапил сенейде под шипок".35 В Ямболско (Кирова, Г. Цит. съч.АКЕ) на мястото, където болниятсе е разболял, оставят три кравайчета.паничка с мед, мълчана вода(взета от сама жена мълчешком оттри извора през изгрев слънце внов съд, с китка босилек с червенконец), живо петле и дрехи на болния.Рано сутрин баячката отнасяи ръси мястото с босилек и три пътиизговаря:Сладки и медениДо сега сте яли от болния X(името му)Сега ви нося тука да ядете,1>ка да пиетеи на X ляк да донесете.Както се пръска слънцето,1ьй да се пръскаболестта от X,както се пръска таз вода,тъй да се пръскаболестта от X.Това се прави три последователнидни рано сутрин или след залез.Друг начин на лечение от у рама,причинена от самодивите, ечрез баене. В „писана" паничка съсзелени шарки се налива мълчанавода, взета от три места, и в неясе поставят китка босилек с червенконец, пускат се 9 зърна ечемик, еднаволска подкова, една лъжицамед и се бае.Подсладявам ви,юди и самодиви,ако сте женски —сестри да сте на X,ако сте мъжки —братя да сте на X.Нося ви ечемик да ви назобяс него конете ви,нося ви вода да ги напоя,нося ви петала да ги завържа,нося ви кол да ги забия,нося ви мед да ви подслада.Ходете и бродетена кръст земята,и небето пребродетеляк и цяр на X да донесете.Колът — това е босилекът,въжето — червеният конец, коитослед баене се изхвърлят на кръстопът,а паничката се захлупва на земята.Друг вид баене с перце от бялакокошка и босилек започва така:Седнали са 77 юди и самодивина пътя на кръстопътя,седнали са да ядат и пият...Положили златни лъжици,положили златни паници...Перцето и босилекът хвърлят дабъдат погазени от животните вдвора, та да отнесат болестта.Твърде интересно е баенето приприпадане:Бегайте надворшитиньеот оваа мачна душаот секоаш ке ви чадальсе оваа лоша миризба.Да пойдете ми гора зеленакай Гюргя самовилапод тая сенка ладовна,до тая вода студенасмилени китки да кититевенци на Гюргя да праите.(СбНУ, 1, № 7, с. 96)16 Георгиева, Ив. АЕИМ 778—II,с. 18, с. 27. Обикновено бабатаобая яйце на детето, строшава го впаница и гледа „къде е било удареноот самовилата". Интересна епрактиката в с. Г. Сушица, Санданско— детето ляга, бабата пускаяйце от главата по тялото муна кръст. В паница с прясна водасе пуска нишанче от дрехата му,косъмче, нокътче и се пуска яйцето;ако се завърти наляво или паднениско — ще оздравее бавно, аако се завърти надясно — бързо.После удря яйцето три пъти в чинията,прави кръст и го строшававътре и определя къде е стъпало.Вечерта с нож нарязват жълтъка,намазват болния с водата от яйцетои бабата занася на мястото, катоказва: „Мили сестри, благи майки,що ми сте земали, да ми го дадете,що сте остаили, земете го."На третата вечер на това мястопак „блажат" захар, трошичкихляб. Подобна е и практиката, споредкоято баячката, след като познаемястото, където човекът е уградисал,занася яйцето и го строшавана това място, което същотака напръскват с вода, захар и босилек,а с тази вода намазват болнияпо челото, брадата, коленете изад ушите." Каравелов, Л. Записки, с. 46. Същотакъв кладенец с висока кичеставърба има при м. Мало дере, попътя от Копривщица до Пловдив.Минаващите и болните откъсватот Дрехите си парчета, да си оставяттреската. „Често такива изворис дървета са покрити с дрепелчетаи червени и бели нишки. Койтосе бои да не го хване и койтоиска да остави треската, той трябвада даде курбан на самодивите,които живеят в планинските кладенчета...Планинските самодиви,които живеят под корените на ониядървета, при които се намират изворите,са сърдити същества. Наймногострадат младоженците, ергенитеи момите." — Пак там, с. 6.Такъв обичай съществува и на другиместа в България — пещерноизворче има до Русокастро, къдетона дъска се намират много оставенисвещи, а по дряновете до извора— червени нишки от вълненипояси, оставени от тези, които идватза пръв път. — Иречек, К. Пътувания,с. 780. Да се мият и оставятчервени конци идват болнисутрин и при Лаженската вода доБотевград. Лековит извор югозападноот Пещера бил посещаванвсеки петък, като болните оставятдрехата си, с която се къпели, ихвърляли по една пара. Лековит ипосещаван е изворът до с. Каснаково,Хасковско, където е откритои светилище на нимфите и ставал179
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132: змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134: данова. Любените от
- Page 135 and 136: ладията на Pa плува
- Page 137 and 138: пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140: рона и златен венец
- Page 142 and 143: Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145: у полето трева поле
- Page 146 and 147: обаче юдата разбир
- Page 148 and 149: е пострадал; там се
- Page 150 and 151: Аналогичен по функ
- Page 152 and 153: (нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155: Самодивите имат ко
- Page 156 and 157: на бъдещите годени
- Page 158 and 159: ла следи иконограф
- Page 160 and 161: калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167: БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169: Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171: Специални обичаи с
- Page 172 and 173: пеят петли, каракон
- Page 174 and 175: 1 Съществува забран
- Page 178 and 179: събор на Спасовден.
- Page 180 and 181: глави. След като це
- Page 182 and 183: повод за разнообра
- Page 184 and 185: p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187: богинките, които сп
- Page 188 and 189: ват. На мястото на с
- Page 190 and 191: впрегната отляво, и
- Page 192: formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196: преосмислят еднозн
- Page 197 and 198: Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200: Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202: Земята не ги приема
- Page 203 and 204: I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206: събраха и одумахад
- Page 207 and 208: Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210: Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212: Със закланото живо
- Page 213 and 214: Вярата в съществув
- Page 215 and 216: и осигуряват благо
- Page 217 and 218: игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220: време на тримирене
- Page 221 and 222: По-старо сведение е
- Page 223 and 224: направен от Флегон
- Page 225 and 226: ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ