е пострадал; там се оставят медени питки или се ръси с подсладена вода 34 . Разпространеное провиране през къпина, миене на ръце и лице в самодивска вода, като се оставя парче отдреха, червен конец от чорапи, монети, нещо сладко.Друго лечебно действие са поливките с отвара от бяла тинтява, синя комунига.вратига. Извършват се на мястото, където болният е пострадал, пръскат болния с благавода, като се казва: „Откъдето си дошла, там да си идеш." Практикува се и прекажданетона болния със сушки (клончета, сухи листа), събрани от мястото на заболяването. Един отнай-ефикасните начини за лечение е баенето, което придружава различни манипулации .изричането на магически формули 35 .Ако мястото на заболяването не е известно, то тогава в лечебните действия голямароля се пада на самодивско дърво или кръстопътя. Например на кръстопът болният се кадрсъс сушки, събрани от три кръстопътя или се полива, или се оставят медени питки и се ръсисъс сладка вода. Баячките обаче чрез специални гадания могат да определят мястото назаболяването 36 .Често се прилага и преспиване на определени места, най-често край извори на самодивите.Описание на такъв извор дава Л. Каравелов 37 . „Към Златица до една река имаразвалини, под които тече беловита вода: самовилски кладенец, или свети кладенец. Водитему са целителни и опасни. Целителни само в петък, защото самодивите, които са господаркина извора, през този ден ходят на планината да съставят вихрушките. Мнозина, които страдатот треска, ходят в петък на тоя източник, омиват се и лежат до него по няколко часа.Болните откъсват от кърпичките си по три ивички и връзват на три дървета, които се намиратнад източника."Разновидност на самодивите са русалийте или по-точно това са самодиви, коитоходят на земята само през Русалската неделя, седем дена преди или след Петдесетница,когато е техният празник. Русалийте се срещат предимно в Северна и на отделни места вЗападна България. „Русалийте са жени в бели дрехи, дълги коси, живеят в езера и дълбокикладенци или гори, грабят моми и ергени. Някъде им казват самодиви" 38 . Според народнипредстави в Самоковско русалийте (или русалките, което вероятно е по-нова езикова промяна)живеят по води и езера, излизат само през Русалската неделя, докато има сутрин роса...Самодивите се явяват само в полунощ, в глуха доба, от Благовец (25.III) до Обсечене(29.VIII), а русалките излизат сутрин рано по роса, но до изгрев слънце и само през Русалскатанеделя, след Света Троица 39 . На някои места от Северна България (Силистренско,Габровско, Добричко) за русалии се смятат малки бели пеперуди, които излизат от цветна акациите или от реките и пристигат в събота пред Русалската неделя с говедата и :отиват в следващата събота. Русалийте се мислят и като грамадни мъже (в Русенско), коитживеели в Балкана, хвърляли големи камъни, на които хората преспивали за здраве 40 .В Южна България митични същества с названието русалии не се срещат, но и тастрого се почита Русалската неделя като празник на самодивите.Според народни представи до края на XIX в. от Северна България русалийте носплодородие — те ръсят класовете с жива вода 41 , обхождат гори, лозя, плодни дърветапосле отново се скриват в реките.За по-ранен период сведения за тези митични същества дава Л. Каравелов: „Самодивите... най-много се явяват през Русаля. Самодивите след залез-слънце излизат на брега...обличат се с цветя, треви, росен... Имат руси коси. Много хора са виждали самодива дизлиза от извор и да мие лицето си с роса... Самодивата не обича девойките. Тя ще ги удавили ще им изпрати треска, от която те след три дни умират, и затова девиците, като отивавечер през Русаля за вода, хвърлят в реката череши и вишни, които тя много обича, за дя умилостивят. През тази седмица самодивите са добри и благодетелни, освен ако няксмъртно същество не ги обезпокои" 42 .Почти повсеместно жените почитат Русалската неделя като празник на самодивите150
Особено опасен се счита русалският петък, а също и понеделник, вторник, неделя, сряда.Забраните най-строго спазват жените във фертилна възраст. Забранени са сексуалните връзки,защото ще се роди дете, физически и психически непълноценно. Жените не перат, нетъкат, не предат, не се къпят. Берат се, с изключение на росен, билки, които тогава саособено лековити 43 . Вярва се, че който наруши забраните, ще се разболее тежко, ще полудее,ще умре.В Пловдивско, в събота пред Русаля, е русалската задушница. Тогава хранят умрелите,защото ще вършеят росен през Русалята. Още от тъмно, като пропеят петли, в пълномълчание жените изливат медник вода на гробовете „да не се палят краката на умрелите,като вършеат". В самодиви се превръщат починали млади булки, некръстени деца 44 .Против русалиите се носи пелин, чесън, селим, вратика, орехова шума, препасватсе с лепка, ластар от тиква. С тези растения окичват и външните врати, за да не влизатсамодивите 45 . ,Любимото цвете на самодивите и русалиите е росенът (dictamnus albus), със силени упояващ аромат, който има действието на наркотик. Вярва се, че той расте по игрищатаим. Самодивите берат връхчето на росена срещу Спасовден, русалска сряда или петък .Тогава самодивите са весели, милостиви и големи лечителки. Болните от неизлечимаболест и треска, парализирани и сакати преспиват в местността, където расте росен илиима лековита вода. Вярва се, че който е болен от самодивска болест — оздравява. Чрезредица гадания и магически обреди се цели да се узнае дали болният ще оздравее, далисамодивите са благоразположени към него, или го очакват мъки и смърт 47 .Обичаят болните да преспиват в местност, където расте росен, се запазил почти до20-те години на XX в. на много места в България (Панагюрско, Пловдивско, Пазарджишко,Габровско, Великотърновско) 4В .Съществуват някои места, наречени русалийски, които се свързват с русалиите —например Русалийски проход под Марагидик със самодивски кладенец, на който пътнициоставят за самодивите кравайчета. Русалски лъг има между Борован и Живовци до Берковица,Русалски пътеки до Трявна. Недалеч от Сопот и Калофер имало мътен кладенец —Русалско кладенче, където болните през Русалската неделя се лекували... От Трявна до Казанлъкв местността Бедек се намират Русалийски гробища с камъни, където магесницибродници правят заклинания.Твърде интересен и архаичен е обичаят, който някога се е спазвал в ямболскитесела в петък на Русалската неделя 49 . Тогава момичетата и момчетата отиват на полето,берат цвете, вият китки и чакат залязването на слънцето. Като се въртят на пета, повдигаткитките си нагоре и пеят:Вило самодиво,с цвете обивита,с роса окъпана,с кръсташ засенена,с мляко нахранена...През Русалската неделя в Северна България до началото на XX в. ходят русалйиксиушари,които играят за плодородие и здраве. Основно ядро в обичая заема лечението отсамодивска или русалска болест (ограма, полуда), от която са заболели хора, които санарушили определени забра'ни във връзка със самодивите — минали през самодивско място,работили през Русалската неделя. Интересен обреден момент е счупването на гърнето, коетосе намира до болния, с което според народните вярвания „се съсипват" събраните в негосамодиви 50 . М. Арнаудов установява близко родство между русалските обреди и шаманизма.151
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113 and 114: прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116: всички признаци на
- Page 117 and 118: ламя с три глави. То
- Page 119 and 120: водна стихия. В сра
- Page 121 and 122: (огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132: змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134: данова. Любените от
- Page 135 and 136: ладията на Pa плува
- Page 137 and 138: пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140: рона и златен венец
- Page 142 and 143: Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145: у полето трева поле
- Page 146 and 147: обаче юдата разбир
- Page 150 and 151: Аналогичен по функ
- Page 152 and 153: (нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155: Самодивите имат ко
- Page 156 and 157: на бъдещите годени
- Page 158 and 159: ла следи иконограф
- Page 160 and 161: калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167: БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169: Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171: Специални обичаи с
- Page 172 and 173: пеят петли, каракон
- Page 174 and 175: 1 Съществува забран
- Page 176 and 177: мерила като жълтиц
- Page 178 and 179: събор на Спасовден.
- Page 180 and 181: глави. След като це
- Page 182 and 183: повод за разнообра
- Page 184 and 185: p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187: богинките, които сп
- Page 188 and 189: ват. На мястото на с
- Page 190 and 191: впрегната отляво, и
- Page 192: formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196: преосмислят еднозн
- Page 197 and 198: Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ