U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

батно всяка къща има наместник(таласъм). Един в годината, в понеделникна големия месец правятгозба — непременно кокошка, коятосе коли на огнището. Нищо, дории кокалите не се хвърлят от нея,след като се изядат. Обичаят сеправи само от жени скришно отмъже. Присъствуват само тривъншни жени, които не трябва даса вдовици или втори път женени.Най-старата жена благославя: „Е,зете, добре се собрахме на наместниковатрапеза. Да е имовит, да естановит, да е яковит, да е домовит.Сух да излязва, росен да дохожда."— Коледаров, П., Цит.съч., с. 117. При пълно мълчаниесе коли „голочерен брав" във вътрешнаниска стая със землен под,където заравят всичко освен месото,което се вари и яде в пълномълчание.109 Така например с. Драглище,Разложко, имало 12 големи брястаи който посегне да ги отсече, схващаму се ръката. Те били самовилски.В тях живеели самовили и пазелиселището от чума. — Гинчев,Ц. Труд, 2, 1888, с. 952.110 Княжески, 3. Цит. съч., 204—205.'" Каравелов, Л. Цит. по М. Арнаудов.Студии, 2, с. 234. Вярванетов таласъм се среща в цялатабългарска етническа територия.Според едно вярване в Охрид толосомъте невидимо животно с голямасила, живее в много стари сгради,най-вече черкви, и се явява нощем.В такава толосомлия черквав Охрид не венчават и кръщават —едно дете кръстено се превърналов теле, а младоженци в юнец июница. Таласъм има във всяка къща,„вардач на кукята". Той биледин смок, шчо викат домошар,или домакин, и е грехота да гобият. Шапкарев, К. Сборник, 8—9,51—52; В Самоковско (СбНУ, 2,с. 191) се разказва, че нощем, докатоне са пропели петли, по чешми,мостове, кладенци, някои разваленикъщи и пусти домове ходелталасъм и ако намери човек, говъзсяда, души го, разкарва го. Таласъмътсе преправял на мечка,жена, патка и куче. Таласъмите салоши духове и според вярване вПрилеп те са като вампирите и вещиците.Таласъми се вестявали нощемвъв вид на волове с големирога и страшни очи, там къдетоимало закопани хора, убити от харамии— (СбНУ, 3, с. 158).112 Геров, Н. Речник. Т. 5, С, 1904,с. 321.113 Каравелов, Л. Цит. по М. Арнаудов.Студии, 2, с. 235; Геров, Н.Речник, 1, с. 112; Каранов, Е. Няколкодуми за Кадин мост. —ПСп, 1884, № 7, с. 133.114 Геров, Н. Речник, 1, с. 112. Такиваразкази са записани както отЗападна,така и от Източна и СевернаБългария. В СеверозападнаБългария, Ломско, Видинско, Врачанско,се вярва, че всяка къща,мост, чешма има таласъм, който вглуха доба се явява като куче илидруго животно и дави човека. Когатосе строи воденица или мост,за да бъде основата им трайна, зазиждасе човек — мъж или по-честожена, които са млади. Премерватскрито сянката и я слагат в зида.Човекът умира, но сянката муостава в темела. Сянката се явявавсяка нощ точно в полунощ, душатаплаче, вика, а ако през това времемине човек покрай воденицатаили моста, тя се преправя на коте,заек, мечка, вълк и напада човека.Това е таласъм. Според съобщениятана Иречек, К. (КняжествоБългария, т. 1, с. 112, т. 2, с. 604)в цяла България е разпространенопредание, че никоя каменна постройкане успява, ако не се зазидав основите й агне, петел, или доричовешка жертва. Измереният човекумира и става таласъм на тазисграда. Е. Каранов (Няколко думиза Кадин мост, с. 133) също бележи,че много пъти вместо саматажертва в основата се зазижда сянкатай. Той предава и вярването,че някои мостове, бани, кладенциискат всяка година жертва, курбани затова, който се напие първи пътот някое кладенче, трябва да хвърлинякоя пара в него или да закачинякакво пашкулче на храсталакавърху кладенчето. Според повериятав Търновско и Горнооряховскоталасъмът е обитател на чешми,кладенци, големи здания, дърветаи е станал от зазидан човек, койтосе явява нощем до първи петли.Ето какво съобщава П. Р. Славейков(СбНУ, 3, 162 и сл.): Широкоразпространено е вярването, че новопостроенитесгради искат курбан.Това се отнася особено дочерквите, които още при тяхнотоосвещаване вземали жертва. Същотака се разказват много случки захора, за които се твърди, че са умрели,защото са били втрадени сенкитеим. Майсторът отмерва сенкитеим с конец, тръстика илипръчка, поставя ги в темела и гизазижда, а човекът започва да съхнеи вехне, като накрая умира истава таласъм. Той поддържа сградатада не се руши. Явява се нощемту като човек, който плаче,пее, смее се или свири, ту като някаквоживотно. На него не трябвада се проговаря — по този начинсе избавят от него. В противен случай,който му проговори, ще серазболее и може да умре.[, ~ Басанович, И. Материали по санитарнаетнография на България,с. 76.116 Вярва се, че „таласъмът излизав потайна доба и мъчи, дави пътниците.Ако пътникът 4 не е страхливи сграбчи таласъма животно заушите, в ръцете му оставал каза- :нът с парите. Георгиева, Ив.АЕИМ 661—II, с. 37, 51; 570—II,с. 44. В Девинско (с. Ягодина) призакопаване на имането се оставятчасти от куче и въже, които сепревръщат в змия.117 Георгиева, Ив. АЕИМ—II, с. 39,45; 776—II, с. 8, 16; Арнаудов, М.Студии... т. 2, с. 238, заб. 54. За tпепелта в някои гадания и обре- iци. — Маринов, Д. Народна вяра...,с. 133, 308, 359, 372. Пепелта презмръсните дни се събира, за да нея лижат вълците, тъй като ставатсилни и много опасни; с тази пепелръсят растенията против паразити.Примовски. Ан. Общност на някоиобичаи у родопските българи. — В:Народностна и битова общност народопските българи. С, 1966,с. 179.118 Генчев, Cm. Трудови обичаи иобреди. — В: Добруджа, с. 356;Симеонов, Н. Цит. съч., с. 68.119 Георгиева, Ив. АЕИМ 778—II,с. 36, 52; 776—II, с. 42. В Девинскомястото определят с ръсене на пепел.Когато се започва да се копае,се полива с вода, в ъглите слагатжито, пари. Животното се коливърху камък на десния ъгъл, като скръвта се обикалят четирите ъгълаили пък тя изтича, дето е клано. Вс. Змейца се коли там, дето ще бъдевратата. Костите се заравят вземята. Задният крак на животнотоне се връзва, за да може да ходии пази къщата. — Манов, Г. Трудовиобичаи в Девинско. — АКЕ.Интересен е обичаят, описан в краяна XIX в. за Западна България.Взема се мълчана и неначета вода >и се слагат билки, брани на Еньов- 1ден — иглика, вратика, комунига, Ш228