U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

борбата, водена срещу тях от християнската религия ицърква, не само участвуват в етногенетичния процес, но изапазват в една или друга степен своята жизненост. Те саблагоприятна почва за подхранване на антицърковни настроения.Продължават да се извършват езически обреди и да сепочитат природни явления независимо от тежките наказания,които в тези случаи се предвиждат. Вярата в наличиетона добри и зли същества съдействува за подкопаване на християнскиямонотеизъм и укрепване дуалистичния светоглед.В резултат на тези процеси се достига до своеобразен етиоку.ипуpenфеномен — синхронно съществуване за продължителенисторически период на християнство и езичество, означаванв литературата с термина „битово християнство"или „християнизиран паганизъм". Езическите представи севплитат в християнския модел на народната култура. Българинътсе чувствува християнин и християнското му съзнаниеопределя неговото поведение, морал и ценностна система.Османското нашествие внася съществени измененияв социалната функция на българската църковна институция,която загубила функцията на крепител и опора на феодалнатадържава, става най-обхватната социална организация. Товая прави фактор и изразител на етническото и социалноторазграничение между българи и поробители 16 . През този периодсякаш езическите представи стават по-оживени, а църковнатаинституция изоставя борбата срещу тях, тъй катоглавната и задача е „спасението на душата" от вярата напоробителя. Тя изпълнява ролята на етнически стабилизатор.Християнската принадлежност на българите става еднозначнана етническа принадлежност. Църквата поддържабудно народностното съзнание и съдействува за запазванетона българските традиции и исторически спомен. Създава себлизост между църква и народ, което наред с богослужениетона разбираем език, демократизира църковната институция.Една от чертите на този демократизъм е търпимосттакъм битовото християнство, с което се обяснява запазванетона митичните представи. В тази сложна историческа ситуацияцърквата придава по-голямо значение на християнскияморал и поведение, отколкото на теологичните концепции.Само по този начин бихме могли да обясним силнотохристиянско съзнание при слабо християнско познание. Затоваи през следващите векове паганизмът си остава дълбокоприсъщ на българската религиозност. Борбата против суеверията,подета едва през Възраждането, не е толкова за укрепванехристиянската догматика, колкото за да бъде надделялоедно или друго суеверие, влизащо в разрез със съвременнияживот и тенденции. Започва процес на постепенно отпаданена езическите представи от мирогледа на възрожденскотообщество, което търси нови знания.Процесът на изживяването на митологичнитепредстави се поражда през Възраждането — епоха на преходот общество с религиозно-митологични форми на масово съз-'* Ангелов, Д. Богомилството вБългария. С, 1969. Същият. Обществои обществена мисъл в средновековнаБългария. С, 1979."' Гапдев, Хр. Проблеми на Българскотовъзраждане. С, 1976,с. 182.13