през ранното средновековие. — Векове,1982, № 4, с. 15.61 Даркевич, В. П. Топор как символПеруна. — СА, 1961, № 4,с. 96.64 Иванов, В. В., В. Н. Топоров,Славянские язмковью моделирующиесемиотические системи. М.,1967, с. 135; Дражева, Р. Аграрнимагически обреди, с. 178, 185.На летния Ивановден у южнитеи източните славяни (сърби, хървати,белоруси) в края на XIX в. сесреща обичаят да се палят огньовепод или около дърво, както и подспециално забито „живо" дърво. Внякои случаи се изгаря и самотодърво, а около огъня се играе хорои се прескача. Специално приготвениятпрът със сноп слама, венец,колело на върха се приема за понататъшноразвитие на тази обреднаформа. Може да се приеме,че огънят под дървото (у южнитеславяни — дъб) е прототип на световнотодърво.65 Обичаят е засвидетелствуван зас. Райково (днес кв. Райково нагр. Смолян) до средата на XX в.66 Афанасъев, А. И. " Позтическиевоззрения славян на природу. Т. 1.М., 1865, с. 211.67 Заимов, Й. Българските имена намесеците. — ИИБЕз, 3,* 1954.с. 111; Шишманов, Ив. Принос кьмбългарската народна егимология.— СбНУ, 9, с. 586; Каравелов,Л. Памятники народного бмтаболгар. 1. М., 1861, с. 270. Качунчица'кокичето' се оплаква на трендафила,че има зла мащеха, „та мепущът среде зимъ среде зимъ коложега"— Охрид (СбНУ, 16—17,с. 25).68 За слънчеви, скални кръгове иплощадки и за соларното началона тракийската религия вж. Фол,Ал. Историческа приемственостмежду древността и средновековието.— Векове, 1980, № 3, с. 85;Даркевич, В. П. Символм небеснмхсветил, 59—66; Плетнева, СА. Откочевий к городам. МИ А, Т. 142,1967, с. 175; Хакимзеянов, Ф. С.Язмк зпитафий волжских булгар.М„ 1978, с. 117, обр. 8, с. 119,обр. 9.69 За слънчеви знаци от българскотосредновековие вж.: Станчев,Cm. Грънчарски знаци от Плиска,Преслав, Мадара — РП, 3, 1948,с. 240; Георгиева, С. Средновековнотоселище над развалините наантичния град Абритус. — ИАИ,24, 1961, с. 18; Чангова, Й. Търговскипомещения в Преслав. —ИАИ, 21, 1957, с. 274, с. 263; Георгиева,С. Керамика от двореца наЦаревец. — В: Царевград Търнов.Т. 2, 1974, с. 11, 53.7(1 Пунтев, П., М. Черкезова,В. Ковачева, Ж. Стаменова. Българсконародно изкуство. С, 1979.Слънчеви символи се срещат изобразенивърху хурки (с. 199), столове(с. 205), битови предмети католъжичник (с. 207), сватбени сандъци(с. 209), върху накити (с. 94),керамични съдове (с. 131, 138), великденскияйца, обредни хлябовепри календарни празници и сватби;Вакарелски, Хр. Пластиката по обреднитехлябове у българите. —ИИИИ, 3. 1960, 115 и сл.; Маринов,Д. Избрани произведения, Т. 1с. 1981, приложенията; Janeva, S.Ritual loaves. Sofia, 1983.71 В народна коледна песен яснотослънце е кумче, яснио месец същидевер, ясните звезди същи зълви.Астралният брак като прототип начовешкия — в народна сръбска песен:звезда Деница се жени за светлиямесец, кум е бог единен, девериПавел и Петър, стар сват Св.Йоан, брачен кочиаш Св. Илия;светкавицата дарила — на бога —небето, на Петър горещините, наЙоан — лед и снегове, на Никола— водата, на Илия — мълниеноснистрели.72 Рмбаков, Б. А. Макрокосмос вмикрокосмосе народного искусства.— Декоративное искмсствоСССР, 1975, № 1, с. 40."На първия Горещник (15.VII),когато строго се забранява да сеработи „от огън", момите задължителноизпридат една обща нишка,с която обикалят седянката, „даспират при тях ергените — сучатергени". — Дрянска. Н. Летен моминскиобичай в Троянско. — Векове,1978, № 3, 60—62.74 Любенова, И. Особености на българскатавъзрожденска мемориалнапластика (докторска дисертация)С. 1985.Петров. П. А. За някои декоративниелементи на кръговидните истволести паметници в Балкано-Карпатската област — ИЕИМ, 8,1965, с. 187; Същия. Кръговиднипаметници от Западна България.— Археология, 1962, № 2, с.17.75 Сотиров, Г. Цит. съч., с. 15исл.;Потебня, А. О мифическом значениинекотормх обрядов и поверий.М., 1865, с. 34; РьЮаков, Б. А.Язмческое мировозрение русскогоСредновековья. — ВИ, 1974. № 1с. 9.76 Тейлор, 3. Цит. съч., с. 291. Люлеенетона Масленица е очистителенобред според Аничков, Е. В.(Весенняя обрядовая песня на Западеи у славян. 1. 1903, с. 269), аZelenin D. (Russische (Ostslavische)Volkskunde. Berlin, 1927, S. 353) госмята за магически обред от аграрентип.77 Когато се яви и се погледне вдърво, то ще изсъхне. Не се гледакъща, слама, дърво, че ще се запалят.Хубаво е човек да почука кесиятаси, за да се пълни с пари. Същотака при нов месец се извършватнякои магически действия —подскачат три пъти, удрят си главатас желязо или камък „за здраве",захлюпват връшника над огъня„за изобилие" и викат: „утре вечерпо-голям".Маринов, Д. Народна вяра...,с. 13; Георгиева, Ив. Народен мироглед...,с. 458; 661—II, с. 66.Ковачев. Й. Цит. съч., с. 33,7S Moszinski, K. Op. cit., 456.79 Георгиева, Ив. АЕИМ, 570—II,с. 1.61. На някои места, като севиди нов месец, се заиграва хоро.Подскача се три пъти и се казва:„утре вечер по-голям". Скача се задобро време, за здраве и да растемесечината. — СбНУ, 2, с. 161,Търновско. По особен начин и схоро се поздравява новолуниетопрез Великден. Тогава всеки се стараеда държи сребърна монета.По-бедните вземали леген с вода ихляб. Това продължава няколкоминути, а на Великден — половинчас на двора. — СбНУ, 12, с. 124,Битолско; СбНУ, 28, с. 13, Карнобатско.Съществуват и някои практики,свързани с определени дни отноволунието. Срещу млада сряда'първата среда на новолунието' девойкитегадаят за женитба, катослагат първия залък под възглавницата.При всяко новолуние исрещу Св. Четириисе момите правятмост от дрянови клечки с червениконци и след вечеря слагатпървия залък под възглавницатаси — който в съня й я преведе помоста, за него ще се омъжи; аконикой не се яви, значи мостът билразтурен. Първият вторник от всяконоволуние — лют вторник —не се пере и не се мие глава, че се85
разваля! дрехите и косата. —СбНУ, 12, с. 124, Битолско. НаТурланския вселенски събор (680—681 г.) по времето на- КонстантинПогонат се взема решение да се изкоренятезическите обреди сред поданицитена империята, и покоренитеславяни, като се съобщава иза обичай да се палят огньове отдърва пред къщите при новолуние.— Цухлев, Д. История на българскатацърква. С, 1910, с. 165.80 Екзарх, Й. Цит. съч., с. 179.81 Ковачев, Й. Цит. съч., с. 33;СбНУ, 12, с. 128; Арнаудов, М.Очерци по български фолклор. С,1969, II изд., с. 704. Според вярванияи практики в древна Гърция налуната се приписват редица заболявания,особено нервни и психичниразстройства. Фазите на лунатаопределят редица дейности: напримерпри пълнолуние се правятсватби, започва сеитба, показватновородените деца на луната, а коситба,сечене на дървета, стрижбасе извършва, когато луната намалява.—Томсон, Дж. Исследованияпо истории древнегреческогообщества. М., 1953, с. 212. Споредполяци, сърби тя носи болести иизяжда бебета.8:Георгиева, Ив. АЕИМ, 661—II,с. 66; Шопова, Р. Цит. съч., с. 72.81 Срещат се различни обреднипрактики, за да се запази животътна живия. До мъртвия оставят дървенорало и привой. На ралникастъпва живият и го провират спривой до три пъти. Оставят секитка и бонбони, като се казва:„Ето ти брат, друг да не сакаш."Георгиева, Ив. АЕИМ, 661—II,с. 66. В Благоевградско, когато еднотоумре, премерват другото скъпина, конец, които оставят вгроба, или разделят машата на половинаи едната част оставят вгроба, като казват: „Това ти ебратчето, да не тераш друго."Георгиева, Ив. Народен мироглед,с. 459.84 Обредът на много места се извършваот майката или побратим,който да не е в роднинска връзкасъс семейството. Обредните практикипо отношение на побратимаса както при всички останали случаина побратимяване. „Захранването"се извършва на мост или отдвете страни на река или на кладенец.В Петричко се извършва предслънце на урив месечина с яйце сдва жълтъка. Дават им и по едноколаче, а трето хвърлят във водата86и 39 дена не бива да се виждат.Георгиеви, Ив. Народен мироглед,с. 459; Георгиева, Ив. АЕИМ,570—II, с. 5, 34; АЕИМ. 661—II,с. 59.85 Ковачев, Й. Цит. съч., с. 34. Снесенитеяйца при другите фази иматпразнина отстрани. Заостренатачаст на яйцето (слонце) при снасянетому гледала към слънцето —Миков, Л. Цит. съч., с. 50. Споредбългарски и словенски вярваниялуната пие облаци и яйца.86 Георгиева, Ив. Народен мироглед,с. 458. В Откровение Варухово(Апокрифи, с. 75) тя е жена наколесница, теглена от 20 ангели во-'лове.87 Каравелов, Л. Цит. съч.. 299—300. Ковачев, Й. Цит. съч., с. 29.88 Луната играе голяма роля в митологиятана древна Анатолия. Вхетски митологичен разказ се разказвакак луната паднала от небетои боговете изпратили за неяпреследвачи. — Древняя литератураМалой Азии. М., 1977, с. 50;Крамер, С. Н. Мифология Шумераи Аккада. — В: Мифология древнегомира. М., 1977, с. 123; Анпгес, Р.Мифология в древнем Египте. —В: Мифология древнего мира,с. 55.89 Ангелов, Д. Българинът..., 70—71. Подробно астрономическо наблюдениевърху движението на лунатасе съдържа в апокрифа заПраведния Енох — Апокрифи,с. 53.9(1 При движение луната губи частициот себе си и после ги обира.Вярва се, че слънцето язди кон, алуната магаре и всеки 30/29 дни тябива настигана от него и то казва:„Добро утро, старче", удря с камшикамагарето, а тя отговаря:„Дал ти бог добро, но аз не съмстара, ами гледай каква младасъм" — и влизала в първата си фаза.— СбНУ, 30, 30—31.91 Апокрифи, с. 75.92 Георгиева, Ив. Народен мироглед,с. 458., Ковачев, Й. Цит. съч.,с. 30; Георгиева, Ив. Народен мироглед...,с. 458. На луната има човекциганин с огледало: когатодържи огледалото към нас, тя епълна, а когато се завърти настрана— се вижда изядена. Вижда сесъщо Каин, а и провинен ангел,обърнат в дявол. На нея бог поставилКаин да вижда благата, откоито се лишил, и злините, коитополучили начало от него. Диалози№ 117. Кръстанов,Цв.,Ив. Дуйчев.Естествознанието в СредновековнаБългария, с. 262. Един гладен япомислил за погача, награбил я исе вдигнал с нея. В обясненията запетната на луната се съдържат типологичнисходства. Според индианции чуваши месецът граби хубавимомичета, които и сега севиждат по него. Матов, Д. Цит.съч., с. 323, 2; Денисов, II В. Религиознмеверования чуваш. Историко-з-тнографическиеочерки. Чебоксарь),1957, с. 16. Момиче с ведрасе вижда на месеца според бурятите,в епоса на алтайци, ескимоси,тунгуси, гиляци. Връзка между тозиобраз и обредната роля на водоноскатав обичая помана във Видинскоправи Budziszewska, W.Balkanskie mity lunarne. — PrzegladReligioznawczy, 1984, N 1, s. 24.9 ' Zibrl. C. Sez<strong>nam</strong> pover a zvvklostipohanskych. V Praze 1894. 114—116;Тейлор, 3. Цит. съч., с. 292; Сумиов,Н. О. Культурнме переживания.Киев, 1890, 268—269. Според северноамериканскииндианци кучетагонят луната и я разкъсват, докатосе обагри в кръв, и през цялотовреме се стреля, надигат вой, за даги отпъдят. С шум караибитеискат да отблъснат демона Мойоби,който се опитва да глътне лунатаи слънцето. У племето тупи севярва, че при слънчево затъмнениеягуар яде слънцето. Според тувинцитезъл дух, многоглав змей, яделуната и тогава вият кучета, за дая пусне. Тези поверия са присъщии на народите от античността(Abbott, G. Macedonian folklore,1903, Cambridge 1903, p. 72), на литовци(Funk and Wagnall's StandartDictionary, 2, 1950, 631). В СтаратаЕда чудовищен вълк Фенрир. синна Локи. ще глътне луната и слънцето(Старшая Здда. М., с. 40). Вдревна Индия сома е названиетона луната и на питието на боговете;боговете изпивали луната и тянамалявала, после слънцето я пълнело.94 Niederle, L. Zivot starich slovanu.d. II, sv. I Praha, 1924.В Повесть Временних лет(1065 г.) — свидетелство за слънчевозатъмнение „Слнце премкнисаи не бмст св-ктло, но аки месецьбьют, iero невпгласи глють снедаемусуфю".95 Диалози. — Кристанов, Цв.,Ив. Дуйчев, Цит. съч., с. 331.96 Тейлор, 3. Цит. съч., с. 296.
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34: Според богомилите
- Page 35 and 36: Същите идеи намира
- Page 37 and 38: митологични концеп
- Page 39 and 40: лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42: Дървото не само дел
- Page 43 and 44: космоса, за тяхната
- Page 45 and 46: Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48: Плодородните дърве
- Page 49 and 50: прабългарите. Чест
- Page 51 and 52: ване през пролетта.
- Page 53 and 54: представата, че иде
- Page 55 and 56: Връзката на вълка с
- Page 57 and 58: други приказки от З
- Page 59 and 60: ния. Конят победите
- Page 61 and 62: ска, етническа неде
- Page 63 and 64: умилостивителен ел
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68: Според славянски м
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79 and 80: означава интензивн
- Page 81 and 82: Мелетинский, Е. М. П
- Page 83: данка никъде не изл
- Page 87 and 88: Твърде интересна е
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113 and 114: прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116: всички признаци на
- Page 117 and 118: ламя с три глави. То
- Page 119 and 120: водна стихия. В сра
- Page 121 and 122: (огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132: змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134: данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ