U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

могат да бъдат открити в образа на самодивите, в митологематана слънцето (доказателство за времето, когато сезаражда основата на образа), а патриархални — напримерв семейния дух-покровител. Също така по-голяма част отмитичните същества се мислят в образа за жени (самодиви,орисници, болести и др.), обстоятелство, което дава основаниеда се предполага, че тези образи възникват в обществото,за което е типична подчертаната роля на жената.В основата на много митологеми и образи се откриватследи от друго социално явление, обредите на преминаване,на инициация. Те са оставили незалечима следа (макари в модифициран и твърде замъглен вид) в значимостта наобредите за социалното развитие на обществото. Така напримеринициацията като отражение на преминаването отедна в друга възрастова категория, свързана с усвояване наобщественополезни дейности и познания за бъдещия живот,намира отражение в много български обичаи (лазаруване, коледуване,сплитане на булката и бръснене на младоженеца идр., отвличане на девойката от змея и др.). Огромната роляна инициацията за приемане на новородените или достигналитеопределена възраст младежи и девойки като пълноправничленове на обществото е оставила дълбоки следи в идеологическатасистема на родовото общество, запазена и в обреднатапрактика почти до наши дни. Би могло да се обясни, четози важен, със социална функция обред, тълкуван катосмърт и ново раждане на индивида, овладял полезни и необходимипознания, е оказал въздействие върху представата, чевсеки, който не премине обредите на посвещение, е вън отколектива, а ако почине, то се превръща в зъл и отмъстителендемон. В този смисъл би следвало да се търси и заражданетона обичая погребение-сватба (като символично преминаване,на инициация); представите за самодивите като девойкии самодивската сватба; навите като починали малкидеца и др.В достигналите до нас митологични образи откривамеследи и от дохристиянски религиозни култове и системи,като тотемизъм, шаманизъм, култ към прадедите и др.Следи от тотемизма могат да бъдат посочени в народнителегенди и приказки за произхода на някои животни от хора;за брак на тези животни с хора (например мечка, орел); впредставите за елен, вълк и особено в тези за змията. Някоиот тези поверия отразяват и инициационните обреди, тясносвързани с тотемизма — по време на тези обреди посвещаваниятбива надарен от своя тотем с чудни способности, араждането се осмисля като резултат от връзката с тотема.Вярванията за душата и смъртта заемат голямомясто в българската мирогледна система и обредност. Душатасе схваща като самостоятелна субстанция, която можеда се отделя от тялото, да бъде действена, да приема