U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

повод за разнообразни поверия.На основанието на тази дума се еобразувала мрежа от предания, обредии суеверия — русалиите, русалскитедружини, русалска неделя,м. юни — русалски месец, русалскасряда, у сърби руса среда,средоруса, русалски четвъртък, четвъртъкслед Спасовден. Споредпредание някаква река Русала тозиден се разиграла и потопила всичкои за да не придойде пак, се празнуваРусаля. Чолаков, В. Цит. съч.,с. 39. Русалия — растение с приятнамиризма, което носят в черква.Каравелов, Л. Памятники, с. 230.На Русаля (т. е. Духовден) и на 7май през ствола му пият пелин заздраве. Русали (ед. ч. русаль) —места, дето расте росен и ходят дасе лекуват. Обичат да ходят поросни ливади. Известни места —русали (росенови поляни) се намиратоколо места с корен рус — нар. Росица, с. Росен, м. Росин,Пловдивско, м. Русалин, Панагюрско,Русалски лъг, Берковско. Русалиитеса руси пеперуди (ephemeravulgata), които излизат из водата итраят един ден — Гинчев, Ц. Труд,1888,' № 1, с. 57. Русалиите сесближават с росата. Моми и женисе търкалят голи на руса сряда пополето и събират роса за лекарство.Русата ('злата, кисла) е болест,изпращана от русалиите. През Русалскатанеделя не берат бурени,ни сеят и не кършат лозя, че се изтресявацветът им. Каквото правятна руса сряда, ще бъде русаво 'негодно'.81 Колев, Н. Народни представи ивярвания за вихрушката. — В:Въпроси на етнографията и фолклористиката.С, 1980, с. 77.82 Bixop-чорна хороба, вихрова хороба'епилепсия' сближава с българскотоповерие, че нервно-психичнитезаболявания са причиненинай-често от самодивите, Bixap =чортово вяселье. Вж. и Демидович,П. П. Из области верования и сказанийбелорусов — ЗО 1896, 8,кн. 28, № 1, с. 101; Петров, В.В1рувания в вихор i чорна хороба.Етн. вюник, 1926, № 3, с. 104;Moszinski, K. Kultura ludovaslowian. II. Kultura duchova, s. 480.Вярването за вихрушката като душана мъртвец се среща и у скандинавскитенароди.83 Moszinski, K. Op. cit. 471—480; Wildhaber, R. VolkstumlicheAuffassungen iiber den wirbelwind inEuropa, Berlin, 1970, S. 401-^07;Цит. по Колев, Н. Цит. съч., с. 83.Funk and Wagnall's Dictionary, I,366.84 Цонев, Б. Опис на ръкописите...,1, С, 1910, № 273.85 Едни хора имали обесена дъщеряПена. Като завее вихрушка,всичко, което работели, се разпилявало.Жената се обръщала къммъжа си: „Петко, Пена всичко отнесе."„На мъртвите хора душитеим са вихрушките." „Това е душа--та на мъртвия, дето оди." Затова,като завее, често я питат така:„Милане, ти ли" (с името на някойпочинал сродник). — Георгиева,Ив. 570—II, с. 62 — с. Старопатица,Видинско.86 Вж. гл. I. За названията за небеснатадъга. Топалова-Симеонова,Хр. Названия за дъга в българскитеговори. — В: Въпроси на етнографиятаи фолклористиката. С,1980, 185—189.87 Според антична легенда светилищетона 1 Артемида в Ефес било основаноот амазонките. Диодор,който предава сведение на Дионисийот Александрия от II в. пр.н. е. съобщава, че амазонките сехранели с месо, плодове, мляко, земеделиетоне познавали, но познаваливарената храна (мъжете, коитосе занимавали с домакинството,хранели децата с варена храна).Херакъл им нанесъл голямо поражение,а последната амазонка загиналав двубой с Ахил. Подобнилегенди са широко разпространени,затова амазонството е стадиалноуниверсално явление, коетопръв Бахофен свързва с майчинотоправо. Вж. Косвен, М. О. Амазонки.История легенди. — СЗ, 1947,№ 2, 31—37; № 3—4, с. 30. Зечеeuh,Сл. Митска бипа, с. 43, привеждасръбско предание, споредкоето вилите забременявали от утриннатароса през лятото и преззимата се раждало само женскопотомство.88 Свраката, която единствена знаемястото, където самодивите живеят,я определят като веща птица,която предсказва бъдещето и имамагическа роля. — Сумцов, Н.Культурнме переживания..., с. 213.Според чехите в нея живее „нечестивият",а руснаците слагат черепот сврака в конюшня, за да пропъжданечистата сила.89 Маринов, Д. Избрани произведения,т. 1, с. 651 — душите намъртвите от Великия четвъртък доДуховден са по земята, по цветятана дърветата; за да ги съберат, пмамят с орехови клончета.90 За взаимната слепота на мъртв:и живи — Пропп, В. Я. Исторические корни волшебной сказки, 59-60; Levi-Strauss, C. L'Homme nu. P1971, 485—486г Героят, попадналсвета на мъртвите, не вижда нищскакто и мъртвите, когато са на земята, не се виждат от живите.91 В чест на този вид ПОКОЙНИЩсърбите извършват обреди на Beликия четвъртък.92 Зеленин, Д. Очерки русской мифологии. СПб 1916, с. 191, § 49-„нечистите покойници", починал!от неестествена смърт, са бшнпогребвани на междите, на граница между нивите. У най също са известни подобни практики. В Пиринския край почти до края шXIX в. починало некръстено дет