не вълка, то друг веднага казва:„Мълчи, немой дума името му,ами жар му в устата и главня в гъза."Обикновено неговото име едивечина (СбНУ, 50, с. 110, Плевна,Драмско). Срещу тези дни лепяткал зад вратата, за „да залепятна вълка очите", връзват ножиците,за „да вържат на вълка устата",заключват на веригата над огнищетокатанец, за „да заключат навълка устата". В Петричко, когатозаключват веригата, един заключва,а друг пита: „Що заключваш?",като първият отговаря — „На вълкаустата". Тогава пак първиятказва: „Трън в очите, куршум вдробо, кол в гъзо." Други магическидействия са зашиване на очитена вълка, гасене на въглени във вода,слагане на въглени под пирустиятаи захлупването й със сач. ВЗападна България срещу празникаСв. Мина, който светец се смятаза господар на вълците, който гипуска и прибира, стадото с овцетесе обикаля с отворен катанец инож три пъти и после заключваткатанеца и слагат ножа в ножницата— с което се вярва, че устатана вълка е затворена. Вълкът сестрахува от мечки, черни свине.Против вълка се използува и перушинатаот кокошката мрата. Заразличните обичаи вж. Чолаков, В.Български народен сборник. Болград,1872, с. 40; Маринов, Д. Народнавяра... с. 522; Мартинов, А.Народописни материали от Граовод—СбНУ,49, 1958, с. 741; Георгиева,Ив. АЕИМ 776 — II, с. 23,44; 661—II, с. 38, 70; 570—II, с. 86;Василева, М. Календарни обичаи.— В: Добруджа. С, 1974,с. 340; СбНУ, 8, с. 138; Раковски,Г. С. Показалец, с. 10; — „мръснидни от Рождество Христово до Водокръщи,що наричат и вълчипразници куцулан".На първи Големин (1, I) варятфасул, пекат и ломят колаци замечки и вълци. Когато ломят завълка, наричат: „През муре му лягалу,жерь му фаф устата, госпокьда му закувава устата сас желязнъпърон и да му заслепява." —СбНУ, 8, с. 140, Рупчос. За вълцив Родопите почитат св. Устина I.IX, както и 24—25.XII „завалъказа трудни жени и вълци". СрещуСв. Мартиния (14.XI) в Охридвръзват устата на вълците. —СбНУ, 16—17, с. 31; в Бобошевозабиват тесла на дръвника презтрите дни на вучляците „да се схванатзабите на вълка" — СбНУ, 42,с. 131.287 Попова, А. Кучето и мечката вбългарската митология — Векове,1987, № 5,28—35.288 СбНУ, 5, с. 131, Бургаско.289 Аналогична обредна практика усърбите — ДушаниН, С. Верованьаи обича]и е вези са уби)ением куpjaKOM.— ГЕМ, XVII, 1954, 167—169.290 Eliade, M. Les daces et les loups.De Zalmoxis a Gengis Khan, P.,1970, p. 27.291 Мороз, Е. Л. Следм шаманистичнмхпредставлений в зпическойтрадиции древней Руси. — В:Фольклор и зтнография. М., 1977,с. 68. Вълкът е друга форма на митическиязмей — Потебня, А. А. Омифическом значении некотормхобрядов и поверий. М., 1965,с. 278.292 Eliade, M. Op. cit., p. 27.293 Фол, Ал. Тракийският културенсубстрат.294 Генчев, Cm. Семейни обичаи иобреди. — В: Добруджа, С, 1974,с. 289; Василева, М. Календарнипразници и обичаи. — В: Добруджа,с. 341.295 Рашов, Гр. Народни баяния отГодечко като средство за психотерапевтичновъздействие върху болния(под печат).2% j£ aT0 магично лечебно средствосе използуват челюст и кожа наубит вълк; глава на вълк слагат напчелин против демони и зли очи, авълна, зъби и др. части се използуватза амулети. Името на вълка седава на дете, за да живее и да ездраво. За вълците се спазват и определенидни, когато се изпълнявати магически обреди противвълци — на Св. Архангел, Св. Трифон,особено Мратинците, Св. Саваи Гергьовден. Особено е интересенобичаят на Божич да се изнасяна кръстопът Вукова вечеря, коятооставят, без. да се обръщат, а в Косовона Бъдни вечер на вратата накъщата- се оставя специален колакза вълка. Среща се и вярване, чедушата на мъртвеца се инкарниравъв вълк.297 Moszinski, K. Op. cit., 570—573; Токарев, СА. Религиознмеверования, с. 46. Според украинсковярване, ако гръмотевицата небие дяволите и вълците не ги ядат,те така ще се наплодят, че няма дасе види светът. Подобно вярванеима у русите казаци — че господзаповядал на вълка да унищожавадяволите, а германците, че ако'вълкът не яде демоните, би изчезналсветът. Около Рождество белоруситене споменават името на'вълка, за да не дойде от гората.Следи от празници в чест на вълцитеима запазени у хуцулите. Вероятнонякога празници и обредив чест на вълците са съществувалии у другите славяни. За покровителна вълците се смята св. Юри, койтоим дава храната, и не се вземаживотно от устата на вълка, защотосв. Юри го е дал. В Западна Украйназа техен покровител се смятасв. Николай. Поверие за бял вълк,цар на вълците, се среща у белоруси.В западните и южните славяни,а и в съседите на славяните — латишите,съществува обичай да секанят вълкът и др. диви животнина вечеря. Според сведение отXVI в. около Рождество латишитеоставяли коза на кръстопът за вълците.298 За ветер-волк — СбНУ, 3,с. 153, Леринско; СбНУ, 3, с. 147,Воден.299 Свешникова, Т. Н. Волки-оборотниу румьш. Balcanica. M., 1979,с. 210. Същата. Об одном типе народнотокалендаря — волчие дниу румьш. Античная балканистика.М., 1984, 37—39.300 Неклюдов, С. Ю. О кривомоборотне (к исследованию мифологическойсемантики фольклорногомотива). — В: Проблеми славянскойзтнографии. Л., 1979,с. 136 и сл. Куци и криви, еднокракиса хтоничните духове във фолклорана сибирските и централноазиатскитенароди.301 Соколова, 3. Цит. съч., с. 112.302 Денисов, П. В. Религиознме верованиячуваш. Историко-зтнографическиеочерки. Чебоксарм, 1959,с. 27. Приказка за мома Тентелинаи вълка. Шапкарев, К. Цит. съч.,№ 103, с. 165. Бременна жена, зада се спаси, обещава на вълка, чеако се роди момиче — негово щебъде. След много години тя се принуждавада изпълни обещаниетоси. Вълкът завежда Тентелина нависока топола. Когато вълкът сиидвал, тя спускала косите си, за даможе той да се изкачи.303 Илимбетов, Ф. Ф. Культ волка убашкир. — В: Научная сессия позтногенезу башкир. М., 1969.304 Бешевлиев, В. Вярата на първобългарите,с. 33, 39; Радева, Л. Реликтенживотински култ у българите— В: България в света от97
древността до наши дни. Т. 2, С,1979, 574—577. За кучето като домашенхищник и за „бесенето накучетата" като акт на тяхното„очовечаване" — Попова, А. Цит.съч. Този обред (бесене, люлеене,въртикущник и др.) се извършванай-често на Чисти понеделник наСирница, както и на Нова годинаи Св. Вартоломей. Според сведенияот XIX в. 21—30 юли се наричатПеси дни. Тогава Сириус, илиПес, една светла звезда, изгрявазаедно със слънцето. Тя има злокобновлияние — морето ври, винотостава кисело, хората боледуват,кучетата побесняват. — Любословие,юли, 1844, № 4, с. 49.305 За индоевропейския произход намита за убийството на кучето, захетски текстове на заклинания иизгаряне на кучета — Иванов,В. В. К балто-славянско-кавказскимпараллелям. — Балканскийлингвистический сборник. М.,1977, с. 163, и за индоевропейсковлияние у китайците през инскияпериод да се принасят в жертва кучета— Васильев, С. Л. Проблемагенезиса китайской цивилизации.М., 1976, 283—284, 316.106 Цар Ликаон става вълк, защотодава на Зевс човешко месо. Платонсъобщава поверието, че който ядевътрешности на човек, се превръщавъв вълк. У германците съществувапредстава, че престъпницитесе превръщат във вълци и биватобесвани заедно с вълци, кучета иконе. В светилището на Зевс Ликайоснамират убежище преследванитеот закона.98307 В Илиада (X, 334) Долон се покривас кожа от сив вълк. Митът еразказан от Еврипид и изобразенвърху чаши. Gernet, L. Antropologiede la Grece antique. Paris, 1963,p. 164.30s Маринов, Д. НароДна вяра...526—527; СбНУ, 27, с. 360." Редицалегенди свързват мечката съссв. Андрей, с което обясняват защосе празнува Андреевден. Споредедна от тях ап. Андрей, койтоединствен от апостолите нямалпразник, възседнал мечката и отишелпри господ. Господ казал:„Който тебе не празнува, да го яздитвоят кон." Архим. Евтимий.Вьйводни мисли и материали заработата „По история на религията"— ГСУ БФ, 17, 1940, с. 50. Подобенобичай съществува и в ИзточнаСърбия — Kocmuh, П. Годишньиобича] и у околини Бора.— ГЕМ, 38, 1975, с. 172. Преплитанена обредите в чест на мечкатаи в чест на вълците се срещау сърби, власи и у българите в Родопите.Ковачевип, П. Значеньекулта медведа. — ГЕМ, 45, 1981,247—249.109 Рибаков, Б. А. Язмчестводревних славян. М., 1981, с. 108.110 В лечебник от 19 в. се казва „ответер от много години що лежи, далежи гол в меча кожа 24 часа". —СбНУ, 48, 154, 145.111 Кукерите имат в свитата си мечки,които са кучета с мечешки илидруги вълнени дрехи, а мечкари самъже в дрипи. — СбНУ, 4, с. 273,Малкотърновско. Според Некрьиова,А. Ф. Медвежья комедия.Некоторме проблеми и аспектиизучения. — В: Фольклор и зтнография,М., 1984, с. 194, маските намечки в европейския карнавалпредшествуват развеждането нажива мечка.112 Водовозова, Е. Жизнь европейскихнародов, 1881, с. 116. По записна Й. Тянкова аналогиченобичай съществува в с. Любча, Девинско— момък в меча кожа пазимомите, които играят, от закачкитена децата и момците.111 Когато девойката става мечка,изяжда мащеха си. Според другаверсия тя е станала от девойка,прокълната от помайчевицата си(мащеха си): „затова на мечкатаръкините са като чилешки и се изправяна два крака" (с. Кестен, Девинско).Според друга версия мечкатастава от доведена дъщеря,прокълната от бабичка, че пралаопушена вълна. — Стойкова, Cm.Фолклор от Западни Родопи —СбНУ, 50, с. 324. Широко разпространенисред народите на Евразияи Северна Америка са легендитеза превръщането на хора в мечки,за съжителство и свещен бракс мечка, от която връзка се раждапотомство.3,4 СбНУ, 3, с. 203, с. Връбница,Софийско; СбНУ, 49, с. 466,с. Брусник, Брезнишко.315 Карамихова, М. Състояние иразвитие на традиционната сватба вгрупа селища в Михайловградскиокръг — района на гр. Чипровци(края на XIX — началото наXX в.). — АКЕ, 1981. Според приказкатанякога мечката била мома,която турци (или ергени) преследвалии тя избягала на връх на планината,и за да не я хванат, се превърналана мечка. Всяка есен, предида заспи, застава на високо място,изправя се на задни крака и„пее" (т. е. ръмжи). Като изключениев момината вечер и в преобличанетоможе да участвува самобратът на годеницата.316 Този обред е записан за с. Ракита,Гургулят, а в с. Житен подобномаскиране се отнася за Андреевден.— Салтирева, К, Обичаипри сватба в Сливнишко. — АКЕ,1985.117 При посрещането на булката вденя на сватбата свекървата стоина борията (кьошка) и преди ощемладоженците да са прекрачилипрага, между нея и омъжена женаот рода на булката се повежда диалог:— Добър ден.— Добър ден.— Кво ми водите? — пита свекървата.— Мечка с мече — отговаря омъженажена от сватбарската група.— Апе ли тая мечка, ква е, що е?— Мечката сме я опитомили.— Щом е мечка с мече, да влизай— Кажи кво ще дадеш?— Кво ще искате за нея?— Кажи кво ще дадеш?— Котлите с кобилицата, коритотос буалката, нощвите със ситото,овца с агне, крава с теле, биче седин рог.Следват смях, закачки и въвежданена младоженците. Дрянска,Н. Поверия за мечката в Троянско.— Векове, 1986, № 5,63—64;Дзенискевич, Г. П. Медведь вфольклоре индейцев Аляски. —Фольклор и зтнография, 1984, 16—23; Серов, С. Я. Медведь супруг(вариации обряда и сказки у народовЕвропн и Испанской Америки).— Фольклор и зтнография, Л.,1983, с. 170.318 „Кат я, мамо, погледна||лице йсвети кат слънце||на снага тънкависока || руса й коса златяна" — записс. Калово, Маркотърновско.За песните вж. БНТ. Т. 4, 1961,241—246; Показалец, № 511;СбНУ, 47, с. 519, № 61, с. 109; 50,с. 293, № 56.319 Запис на Т. Бонева, 1980 г.Според легендата от с. Желязковов Странджа змейца се явила приовчаря Русат като мечка й мома.Според една версия, след като гиразделят, змеицата не може да сеяви като жена, а само като мечка,която овчарят убива. Според друго
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46: Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48: Плодородните дърве
- Page 49 and 50: прабългарите. Чест
- Page 51 and 52: ване през пролетта.
- Page 53 and 54: представата, че иде
- Page 55 and 56: Връзката на вълка с
- Page 57 and 58: други приказки от З
- Page 59 and 60: ния. Конят победите
- Page 61 and 62: ска, етническа неде
- Page 63 and 64: умилостивителен ел
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68: Според славянски м
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79 and 80: означава интензивн
- Page 81 and 82: Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84: данка никъде не изл
- Page 85 and 86: разваля! дрехите и
- Page 87 and 88: Твърде интересна е
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95: онгонов Сибири. М.
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113 and 114: прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116: всички признаци на
- Page 117 and 118: ламя с три глави. То
- Page 119 and 120: водна стихия. В сра
- Page 121 and 122: (огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132: змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134: данова. Любените от
- Page 135 and 136: ладията на Pa плува
- Page 137 and 138: пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140: рона и златен венец
- Page 142 and 143: Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145: у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ