и вършели разни юнашки подвизи, но откакто излязла пушката, те изчезнали и останалисамо в пещерите м .ЛАМЯНародните представи за ламята и халата са твърде близки до тези за змията и змея. Ламятапроизхожда от змийска глава, попаднала на рог на вол или бивол, сраснала се с него след40 дни 52 . В някои приказки и легенди ламята е схваща като женско същество и сестра назмея 53 . Нарича се злина. Тя е женският корелат на змея.Външният вид на ламята напомня огромен гущер с кучешка глава (в народнитепесни често се нарича кучка ламя), широка уста, големи очи, понякога накрая с рог и зъби.четири крака, остри дълги нокти и опашка, която се завива на колело. Тялото й е покритос люспи. Има и криле, с които хвърчи. Тогава се вдига силна вихрушка, която изкоренявавековни дървета, вдига купи сено и хора. По описанията тя се доближава до змия с голямаглава или многоглава змия с крила 54 . В поп Пунчевия сборник (1786) ламята се отъждествявас хала и змия. „В един град имаше езеро, страшно дълбоко, а в езерото уселила се еднапроклета хала (smia), a хората от града бяха елини" 55 .Ламята живее в пещери и дупки в земята, при голям извор или река. Тя пази съкровища.Най-типични нейни черти са лакомия и кръвожадност. Тя носи само нещастия —спира водите, причинява суша, глад, яде хора, унищожава посевите — „яде бяла пченицаи зобе бялото грозде". От някои народни песни проличава и нейният митичен праобраз —митична змия, която бива убита от юнак и от нея потича мляко 56 .В народна песен Бранко юнак заедно със своя кон погубва „люта змия трооглава,шестокрила, дванаесеопашата":Он си узе остра сабля,та погуби люта змия,пресече я на два трупа;плисна млеко като порой,та понесе мало село,мало село у Загоре.(БНТ. т. 4, с. 257, Софийско)В песенното народно творчество ламята се явява като мъгла. Припаднала е тъмнамъгла, която лежала три години, не е било тъмна мъгла, най е било сура ламя с три глави.Ламята се отъждествява и със силен вятър, който преобръща всичко ".Що ми се тътен чува,що-ми се ек задава,дали змейкум ламя гони,или ламя гора ломи.(СбНУ. 11. с. 4, Бургаско, коледарска песен)В народните представи ламята и змейовете са в непрекъсната борба. Змеят пази реколтата,а ламята я унищожава.С ламята се бият и я побеждават змейове, юнаци, витеци, братя близнаци и свещи,от нея потичат реки от изобилие. Според някои народни представи св. Илия с огнена стрелаудря ламята, от което се получава гръмотевицата. Ако не е той, няма да има никаквоплодородие. Неговите помощници са змейовете 58 . Мотивът е разработен най-често съссв. Георги като коледна песен. На Гергьовден св. Георги обхожда зелен синор и среща сура118
ламя с три глави. Той я посича и от нея потичат три реки мляко, пшеница и вино 59 . Широкоизвестен в легенди и песни е мотивът за ламята, която спира водите и ги пуска срещучовешка жертва. Св. Георги или юнак избавя от смърт девойката царска дъщеря 60 . В църковнатаживопис ламята, която св. Георги пронизва с копието си, носи чертите на митиченперсонаж.Не по-малко интересни са и легендите за унищожаване на ламята с хитрост. В селоЕлес (дн. в Гърция) имало голямо езеро с ламя. За да я унищожат, по съвета на стар човекизпратили й едно магаре с прахан, леко подпален. Тя го глътнала, подпалила се, започналада бяга и пробила един хълм. Оттам започнала да извира вода, но езеро вече нямало. Такабила унощожена и ламята, която живеела в дъното на някогашно море, от което останалоГоцеделчевското поле 61 .Вярата в ламята е отпаднала значително рано. От XIX в. не са известни разказиза „срещи" на очевидци с този митичен персонаж. Това, което се знае за ламята, е вторично— от народните песни и църковната живопис. Според някои поверия тя изчезва напълнослед като св. Георги я убил. Запазените представи за нея са характерни предимно за южнатачаст от българската етническа територия.ХАЛАХалата като митично същество е твърде близка до ламята, змея и змията и често се отъждествявас тях. Змеят след дълги години става хала и живее по небето 62 . Според вярваниятав Северозападна България а ли могат да бъдат и смоковете. Смокове, увити на кълбо, донасятсуша. В Кюстендилско съществува поверие, че халата живее по скалите и се крие въввид на змия.Вярва се, че във всяко море и езеро има хала 6 \ Нейният образ се мисли различно —като бик с рога или като много стара, грозна и беззъба баба. Тя живее в пещери и пазиоблаците. Спира дъжда и пуска дим, за да се скрие от змейовете 64 . Според митичнитепредстави чрез опашките си халата и змеят изпиват реките и моретата, с което се обясняваналичието на вода на небето.Според една от най-типичните представи халата е черен облак на пръчки. Когатолежи по небето, тя пръска огън, спуска и свива опашката си. Когато спусне опашката сивали пороен дъжд 6 \ Халата се отъждествява и с мъглата. Като падне над нивите, тя пречижитата да зреят. Така тя обира плодородието.Според трета представа халата предвожда черни облаци с дъжд и град. Срещу неяизлизат да се бият орли и змейове — едри млади мъже с крила. Следователно в народнотовъображение тъмните градоносни облаци и пороен дъжд, сиволепкавата тъмна мъгла, коитоопустошават всичко, се възприемат в образа на митичната хала.Представата за халата, която спира водите и носи опустошителния дъжд и град иветрове, е характерна за Западна България. В останалата част на страната се среща в песеннототворчество като поетична метафора на дъжда, а в народните говори {хала, халевина)в значение на силен вятър, вихрушка. Хала е дума от гръцки произход у_акоХ,а 'град'.Разгледаните поверия и митологеми откъм субект, обект, действие, място, времеразкриват твърде общи и близки черти в облика на митическите образи — змия, змей, ламяи хала. Между змията и змея приликата във външния образ и функциите е твърде голяма.Външно змеят напомня голяма змия, носи белезите на птица, змия, риба и човек, катопритежава най-съществените елементи, определящи вида: криле, люспи, тяло на змия. главана човек. Тяхната прилика е налице и при подробното разглеждане на отделните класификаторив митологемите, както и при разглеждане на функциите на образите.* * *Представите за змея и змията ни отвеждат към началните етапи от формирането на цялост -119
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68: Според славянски м
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79 and 80: означава интензивн
- Page 81 and 82: Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84: данка никъде не изл
- Page 85 and 86: разваля! дрехите и
- Page 87 and 88: Твърде интересна е
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113 and 114: прегърта, та ме цал
- Page 115: всички признаци на
- Page 119 and 120: водна стихия. В сра
- Page 121 and 122: (огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132: змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134: данова. Любените от
- Page 135 and 136: ладията на Pa плува
- Page 137 and 138: пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140: рона и златен венец
- Page 142 and 143: Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145: у полето трева поле
- Page 146 and 147: обаче юдата разбир
- Page 148 and 149: е пострадал; там се
- Page 150 and 151: Аналогичен по функ
- Page 152 and 153: (нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155: Самодивите имат ко
- Page 156 and 157: на бъдещите годени
- Page 158 and 159: ла следи иконограф
- Page 160 and 161: калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ