U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

обществено съзнание, а за онази система от митологичнипредстави и образи, която се влива в духовната култура исветоглед на българите и запазва своята жизненост докъмкрая на XIX в., а на някои места и до началото, та дори идо средата на нашия век.Много от явленията и процесите на българскатамитология биха останали непонятни, ако се разглеждат откъснатоот формирането на българския мироглед през средновековието.Върху последния особено силно влияние имахристиянското учение и църква, обосноваващи божественияпринцип в създаването, управлението и съществуванетона света и обществото. Но както показват редица изследвания,той изпитва силно влияние и на различните ереси, отразении в апокрифите, и съчиненията е еретическо съдържание,които имат своето място в духовния живот и интересина средновековния човек. Възникнали върху основата на древнимитологични легенди, старохристиянски предания, източнидуалистични вярвания и изпитали силното влияние на народнитепредстави, апокрифите съдействуват за формиранетона специфични светогледни идеи и убеждения '\Несъмнено влияние върху формирането на мирогледаоказва античната философска традиция, възприета с посредничествотона Византия. Чрез съчиненията на античнитемислители българското общество влиза в контакт е редицаестественонаучни рационални знания за Космоса 14 . Макар ипречупена през християнския светоглед, тази древност съдействуваза разпространение на възгледи, противоречащи наофициалната християнска догматика, и поддържа елементитена една езическа мисловност.Ортодоксалната църковна институция, която презIX—X в. има борчески характер против езичеството за утвърждаванена новата християнска религия, е принудена дапроявява търпимост към народното мислене, да се приспособявакъм духовния свят на народните слоеве. Затова на първовреме тя води борба срещу външните прояви на езическиякулт за налагане на християнската обредност, докато езическитевярвания твърде често остават незасегнати.В научната литература, посветена на социалнитедвижения през средновековието, задълбочено и многоаспектное развита тезата, че народната съпротива в идеологическиаспект винаги приема формата на ерес, на отклонения отгосподствуващата форма на религиозни възгледи и мироглед.Богомилството, което в това отношение е друга линия в развитиетона средновековния светоглед, е несравнимо по-близодо народното съзнание. То не отрича религията, но се противопостовяна господствуващия средновековен мироглед.В процеса на изграждането на българскатанародностна култура участвуват със своите културни и светогледнисистеми славяни, прабългари и късноантичио население.Техните езически традиции и наследство независимо от11 Петканова, Д. Апокрифна литератураи фолклор. С, 1978.14 Дуйчев, Ив. Рационални проблясъцив славянското средновековие.— ИПр, 1963, № 5; Kpuana-)ioe, Цв., Ив. Дуйчев. Естествознаниетов средновековна България.С, 1954.12