Св. Георги намира своето съответствие в култа на св. Димитър, който също даряьдъжд и плодородие ' 7 . В църковната живопис св. Георги се изобразява върху бял кон над»но, убиващ ламя, а св. Димитър върху черен кон, наляво, пронизващ човек. В народна леге]да те и техните коне са близнаци ' 8 , което указва на връзката им с близначния култ. Два!празника — Гергьовден и Димитровден, делят годината на две половини и са свързани ciскотовъдството.В народното творчество откриваме общи черти и мотиви, които сближавасв. Георги и змея. Например змеят (св. Георги ) пред битката с другия змей (ламята) заспивв скута на девойката и се събужда от сълзите й 19 .В народната представа и иконография св. Георги притежава черти на змеебореи гръмовержец. Тази представа е индоевропейска, която получава друго звучене в новюетнокултурни и религиозни условия и така запазва своята жизненост. Митологичният обра:който не отговаря на новите представи, се запазва като средство за обогатяване на поети»ния език. Християнската иконография, възприела този образ вторично, въздействува върхнародното съзнание.Култът на св. Георги е обединил жизнено важни представи и обредни действшсвързани t вегетацията, здравето, плодородието и брака. Централно място в Гергьовдезаемат обичаите около издояване на овцете, принасяне в жертва първото обагнило се агшс обща трапеза, на която за първи път се вкусва агнешко месо и овче мляко. Гергьовдебележи началото на нова стопанска скотовъдна година, когато се жертвува и вкусва първияприплод и се бележи началото на лятното полугодие. В Гергьовден е оставил силно влияниобичай на античното тракийско население, свързан със скотовъдството, докато обреднитмоменти със земеделски характер са резултат от въздействието на славяните 20 .Разглеждането на епоса, народните поверия и легенди довежда до убеждениеточе митичните герои и християнските светци са запазили черти на змейове и змееборци. Iмитологичния пласт на епоса героят се бори с демон (змия, хала, ламя, самодива), за д;пусне спряната вода; бедствието е ликвидирано, водите потичат, редът се възстановява 21Тази схема следват и легендите за християнските светци — преди всичко св. Георги и свИлия. Противникът постепенно се антропоморфизира от митична змия — до човек със 1или 9 сърца, пазени от змии. Крали Марко и светците змееборци, които побеждават многоглавизмии, лами, дракони намират своите типологични паралели в образите на Индра,Аполон, Херакъл и др. В борбата на античните герои с дракона Ж. Дюмезил вижда чертиот архаичен инициационен ритуал.Митичният герой Крали Марко е син на змей 22 . Вълкашин — неговият баща, имаотношение към вълка, един от образите на змея. Самият Марко е змей по сила и външеноблик, от очите му искри хвърчат; носи кожух от 30 мечки и калпак от 12 вълци (което еуказание за тотемни превъплъщения); въоръжен е с боздуган, а огнестрелното оръжие епричина за неговата смърт, да изчезне подобно на змея Върху образа на Крали Марко еоказала влияние античната традиция. Например Крали Марко подобно на Дионис като детее хвърлен с кошница в реката и отгледан от нимфи самодиви.За връзката на Крали Марко с тракийския конник и св. Георги вече е изказаномнение в научната литература 2 \ Но такава връзка може да се установи и за Перун в образана конник, с черти на змей и змееборец, който оставя следи върху култа на св. Георги исв. Илия. В народна песен от Странджа змей Периян вдига бяла Марина, сестра на Петъри Илия 24 .Разгледаните герои и божества освен черти на змееборци притежават и черти нагръмовержци — мълнията, каменната брадва, стрелите са главните им оръжия, с коитопреследват своя противник. Змееборци гръмовержци са Тракийският конник, Перун, вероятнои Тангра.Освен св. Георги и св. Илия, светци змееборци са св. Тодор, св. Михаил,236
св. Константин, св. Петър 25 , св. Марина. Те преследват дракона змей, който съгласно християнскатаконцепция приема облика на дявола. Това още веднъж потвърждава тезата, чеедно езическо божество се проектира върху различни християнски светци. В църковнатаживопис светците змееборци са изобразени като конници. Така се възприемат и в народнотосъзнание и народното творчество. Не е изключено върху тях да са повлияли местните народнитрадиции. Интересно е да се отбележи, че светците съгласно официалния църковен гръцкиканон се изобразяват в цял ръст, докато българската иконография предпочита тяхнотопредставяне като конници. Подобен паралел може да се установи при иконографията наезическите божества у древните гърци и траки.Друго древнославянско езическо божество, което оставя вероятни следи в християнскиякулт, е Велес, или Волос. През X в. киевските князе се кълнат в Перун и Велес,„скотий бог", а идоли на Велес били поставени в Киев и Ростов 26 . Прилагателното скотийможе да има връзка както с добитъка, така и с богатството. В „Слово о полку Игорове"певецът Боян е наречен Велесов внук („Вещий Боящ Велесов вьнуче"). Като демоничносъщество Велес е бил познат на чехите през X-XI в.Съществуват различни мнения относно същността на Велес — според някои той епокровител на добитъка, според други — на богатството и търговията, а според трети —на подземния свят 27 . Среща се и предположение, че върху него е оставил следи култът набика или пък първоначално е бил териоморфно божество мечка. Особено в Задволжието иСеверна Русия култът на Велес взаимодействува с култа на мечката като господар на зверовете28 . Според последни изследвания въз основа на езикови данни, летописни сведения инародни предания Волос /Велес се отъждествява с противника на бога на гръмотевицатаПерун 29 .В научната литература е разпространено мнението, че култът на Велес е наследенот св. Влас 30 . Върху бившите светилища на Велес у източните славяни са издигнати църквив чест на св. Влас. Неговият празник (11 февруари) е бил особено почитан у южните славяни.У нас в деня на св. Влас добитък не се впряга за здраве, „да не се разболее от болесттавлао". Също така в по-земеделски райони и вероятно под влияние на народната етимологиятой се празнува, за да не стане хлябът „власат". Сутринта, когато стопанинът отвеждаволовете да ги пои, стопанката излиза с обредни хлябове, сложени в решето, и слага поедин хляб на рогата на добитъка. От тези хлябове се раздава на всеки срещнат и се слагав кърмата на добитъка. В някои места (например Панагюрско) при раздаването се мучи, скоето се имитира добитъкът 30 .Успоредно със св. Влас в ареала на Странджа, Родопите, междуречието на Струмаи Места и отделни места в Западна България като покровител на едрия и дребния рогатдобитък е почитан св. Модест (18 декември). На неговия ден воловете не се впрягат; следбогослужението се раздават нечетно число хлебчета заедно с варено жито, от които се слагаи в кърмата. В църковната живопис св. Модест е изобразяван с два впрегнати вола или совце. Този култ се среща и у гърци; макар и неотбелязан в календара, се почита и у румънците.Почитането му у източните славяни има преди всичко официален, църковен характер.Въз основа на някои данни се допуска, че св. Модест е наследил един аспект откулта на Хермес. Макар известен в класическата епоха като пратеник на боговете, водач надушите (психопомпос), покровител на богатството и търговията, то много по-първична енеговата функция на хтоничен бог на плодородието, на покровител на стадата, божествопастир 32 .В тракийските земи паметниците на Хермес са твърде малобройни и произхождатот римската епоха, като преобладават на юг от Стара планина, по долините на Марица,Струма и Места. Именно тук неговата иконография го представя повече като бог овчар,бог на плодородието, на пътуването. А в по-ранна епоха (VI—V в. пр. н. е.) върху монетина дерони и едони Хермес е изобразен да води два вола или пред впрегната волска кола.237
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185: p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187: богинките, които сп
- Page 188 and 189: ват. На мястото на с
- Page 190 and 191: впрегната отляво, и
- Page 192: formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196: преосмислят еднозн
- Page 197 and 198: Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200: Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202: Земята не ги приема
- Page 203 and 204: I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206: събраха и одумахад
- Page 207 and 208: Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210: Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212: Със закланото живо
- Page 213 and 214: Вярата в съществув
- Page 215 and 216: и осигуряват благо
- Page 217 and 218: игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220: време на тримирене
- Page 221 and 222: По-старо сведение е
- Page 223 and 224: направен от Флегон
- Page 225 and 226: ските работи, прите
- Page 227 and 228: чемерика, перуника,
- Page 230 and 231: Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233: Перкоид, Перкате; е
- Page 236 and 237: Сведението на Херо
- Page 238 and 239: ските светци без съ
- Page 240 and 241: и мечката у много н
- Page 242 and 243: по силата на различ
- Page 244 and 245: ределя съществуван
- Page 246 and 247: отрича за миналото
- Page 248 and 249: монизацията, с орга
- Page 250 and 251: могат да бъдат откр
- Page 252: се превръщат след с
- Page 255 and 256: гарина и които са г
- Page 257: ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ