Ю.П. Цит. съч., с. 315; Ланг, 3.Цит. съч., с. 134.85 Афанасьев, А. Н. Цит. съч., с. 28.Княз Крок убил змея от Вавел, катонамазал волска кожа със смолаи сяра и горящи вещества и му гиизпратил. Той ги глътнал и издъхнал.Подобен начин за унищожаванетона ламята се среща и у българите.Иванов, В. В., В. Н. Топоров.Мифологические географическиеназвания как источник для реконструкциизтногенезиса и зтническойистории славян. — В: Вопросизтногенезиса и зтнической историиславян и восточнь1х романцев.М., 1976, с. 123. За други подобнилегенди, например Киев иЗмиев вал (с. 110). Според грузинскопредание драконът също гълталуна и слънце; победен от бика,той се скрива в морето, но след неготръгнали водите от езерото, итака то се пресушило. Грузинскиепредания и легендн. М., 1973,с. 135. В германските саги Зигфридсе бори с дракон в планината.86 Богинята на плодородието Рененутсе изобразява като змия илижена със змийска глава. Като крилатикобри Изида и Нефтида пазяттялото на Озирис. Едно от изображениятана слънчевото око, на дъщерятана слънцето Хатор—Тефнут,е със змия. Богът на земятаХеб е с глава на змия. Всички именана богини се предават като детерминативс йероглиф змия.87 Трудно е да се определи далидуализмът е резултат от трансформациятана един змей, който функционалносе раздвоява, или неговиятдуализъм е изконен. СпоредВ. Я. Пропп. Цит. съч., с. 224, дуализмътсе отнася до две степени вразвитието на змея — първоначалноблагородният змей се превръщав своята противоположност.88 Добрев, Ив. Произход и значениена праславянското консонантно идифтонгично склонение. С, 1982,с. 176, 369. Вритра Vrtra от коренаv°r 'заграждам' има значение назадръстване, преграда, което ощеведнъж доказва функционалнатаблизост между двата образа.89 Grimal, P. Dictionnaire de lamythologie grecque et romaine. P.,1963, p. 249—250. Ламята е билажена, която Зевс обичал, но ревниватаХера унищожила децата, коитотя родила. Затова, скрита в пещерата,се превърнала в женско чудовище,което, завистливо къмщастливите майки, започва да унищожава,разкъсва и поглъща децата.Според поверията на съвременнитегърци ламята е слаба красиважена, която живее в реки и морета,отвлича овчари. Тя е кръвожаднаи спира водите. Драконът е змия скрила и глава, с големи размери.Пази съкровища. Влюбва се всмъртни жени. — Abott. G. Op. cit.p. 261, 266.90 За ламята, алата (ажда]а, аждер)— ЗечевиР>, Ся. Митска бипасрпских преданьа, Београд, 1981,62—66.91 Пропп, В. Я. Фольклор и действительность.М., 1976, с. 49.42 Иванов, В. В.. В. Н. Топоров.Исследования..., с. 118.93 Смок на нива не се убива, защотопази от град, бие се с аждраята,която води градоносния облак.Ако змията стопан случайно бъдеубита, увиват я в платно, дългоколкото нея, и я погребват. У сърбитесъщо се среща и вярването, чечрез особено заклинание въжето, скоето се спуска котелът с пари, можеда бъде превърнато в змия. Кнежевип,С. Лик 3MHJe у народно]уметности и традици]. — ГласникЕтн. My3eja у Београду, кн. 22—23.57—97; Ъор1)евип, Т. Природа у веpoeaibyи предангьу нашег народа.— Српски етнографски зборник.кн. 72, II, отд., кн. 33, 1958, 100—186; Троя нов uli, C. Главни српскижертвени облици. — Српски етн. з-борник. 17. 1917, с. 33; Зми^е и другинемане водене по народним причама.— СЕЗб, кн. 51. IV, отд.,кн. I, 1934. с. 242; Zecevic, S.Porecio nasih verovanja o kucnojzmiji. — Народно стваралаштво.Folklor. IX, бр. 35—36, 1970, 141— -150.94 У северните руси обаче се срещаи представата, че всяка къща имазмия, чието убийство носи нещастие;Zelenin, D. Russische (Ostslawische)Volkskunde. В., 1927, S. 386;Новиков, Н. В. Образи восточнославянскойволшебной сказки. Л.,1974, с. 183; Демич, В.Ф. О змеев русской народной медицине. —Живая старина, вьш. I, 1912, с. 39.Поляци и руснаци наричат домашнатазмия убоже, което говори заособено отношение към нея. Белоруситеимат домашен цмок домовник,който убива мишките. Той несе явява, но ако някой го види, небива да го убива. Mosziitski, K.Kultura ludowa slowian. IIWarszawa, 1967, s. 562. Разказва се,че един селянин оставял на покриваза своя домашен цмок пържени яйца,а той му носел пари. Но когатоселянинът забогатял, престанал даму оставя яйца и цмокът предизвикалпожар. Сред русите по-широксразпространение има поверието згдомашен дух покровител — домовой.в образа на нисък на ръст. косматмъж. далечен прадядо. Спорелпредстави на чехите домашнатазмия живее под прага или на печката,затова на прага не се секат дърва;том умре тя. умира някой отсемейството. Подобно е и вярванетов gazda donni у словаците, коятоживее в стените на къщата, и севярва, че KOI ато почука на вратата,това предвещава смърт. АфанасьевA. Н. Цит. съч.. с. 139; Vdvlavik. APodunajska dedina v Ceskoslovenski,Bratislava, 1925, s. 226.95 Според румънците змия serpi dcasa пази дома. Тя живее при огнището,където й оставят да пие мляко,а убийството й означава смъртна член от семейството. Многочести са изображенията й върхужилището. Pamfile, T. Mitologiaromaneaska, Bucure§ti, 1916,p. 17—18.96 Същите вярвания се срещат и умолдованите. Златковская, Т. ДЗлементьг культа змей в духовнойкультуре народов ЮговосточнойЕвропм. — Жива антика, Скопие,1974, г. 24, т. 1—2, с. 95; Мо ; ю-ване. Кишинев, 1977, 269—2Домашната змия носи благо;,вие, а изчезването й — неща.97 Според съвременните гърци ,
пярупа и др.) изворите се пазят отзмии."Според лужичаните митичниятогнен plon змей носи злато, жито имляко, въобще дава богатство насвоите любимци, а също peneznyzmij пази съкровища в земята, коетосе познава по силния пламък.Won ma zmije — е поговорката улужичаните за богат човек, а чехитеказват за хора. които са забогатели,„у тях се заселил плевник"(огнен змей). Според руски легендизмей деньгоносец, заселил се в определенакъща, носи богатство идава мляко на кравите, а спореднемците черен дракон носи парипрез комина. Също според чешкилегенди драконът краде мляко имесо за своя господар, а ако гоубият, ще се лишат от изобилието.В тези представи змеят се явява едновременнои крадец, и стопан,стопан на съкровище и на определендом. Афанасьев, А. Н. Цит. -съч., с. 537 и сл.; пак там, с. 562;Urbanayk, St. Religia poganskihslowian. Krakow, 1947, s. 44. Споредвярванията на съвременнитегърци драконът напомня змия, ноима и твърде фантастичен вид —често с рога, опашка, крила и зъби,изпуща огън, пази съкровища илюби жени. Драконът е мъж на ламята.Според една от представитетя е чудовище, което живее в извории реки, причинява бури в морето,спира водите и ги пуска срещучовешка жертва. Друг образ на ламятае като слаба жена с дълга косаи с няколко крака или като жена,която танцува и привлича овчаритекъм жилището си. В същатароля е и румънският smeul — тойпази съкровища, като пламък влизапрез комина и превръщайки сев човек, измъчва жените, като импричинява безпокойство. Споредповерията на башкирите, коитотвърде напомнят южнославянските,змия, която доживее сто години,става аждая, живее в езеро ипази съкровище. Вж. Lawson, J. Opcit.,p. 280; Rodd, R. Customs andLore of Modern Greece. London,1892, p. 186; Abbott, G. F. MacedonianFolklore. Chicago, 1969, p. 266;Vlaclws, T. Geister und DamonenВж. също: Hambley. W. D. Serpentworship in Africa. Chicago, 1931;Bauman, H. Schopfung und Urzeit desMenschen im Mythen derAfrikanischen Volker. Berlin, 1936,S. 194.101 Томсон, Дж. Цит. съч., с. 67,260; Полевой, В. М. Искусство Греции.М., 1970, с. 49; Ktister, E. DieSchlange in der Griechischen Kunstund Religion. Geisjen, 1913; Grimal,P. Dictionaire de la mythologiegrecque et romaine. P., 1963, p. 22.57, 145." i: Picard, Ch. Les religions prehelleniques(Crete et Mycenes). I. P.,1948, p. 113; Nilsson, M. MinoanmyceneanReligion and its Survivalsin the Greek Religion. Lund, 1927,p. 278, 284; Sechan, L. Les GrandesDivinitees de la Grece. P., 1966,p. 327.103 Roussel, R. Interpretation d'uneepigramme de Calimaque. REG,t. 34, p. 266, 271; Will, E. Le reliefcultuel greco-romain. P., 1956, p. 56.104 Клингер, В. Цит. съч., с. 18;Томсон, Дж., Цит. съч., с. 260;Шаревская, Б. Старме и новмерелигии Африки тропической июжной. М., 1964, с. 110. Зулуси,индианци, ацтеки, жителите наАндаманските острови вярват, чепокойниците приемат вид на змияили на тези животни, от които тезиплемена произхождат. Змията,която изпълзява по време нажертвоприношението на Еной, сесметнала за душата на Анхиз.Масаите в Източна Африка неубиват змия до жилището си,защото се вярва, че това е душа напокойник, който посещаважилището си, и я кърмят с мляко.Според зулуси, кафри следсмъртта душите се преселват взмия, а и мъртвите посещаватблизките си като змии. Вж. Тейлор,3. Первобьггная культура. II, СПб,1894. 284—286.105 Кацаров, Г. Антични паметницина България." — ИБАД, 5, 1915,16—17; Димитров, Д. Надгробниплочи от римско време от СевернаБългария. С, 1942, с. 64, 66, 69.106 Мушмов, Н. Антични монети.С, 1912, с. 230, № 25, с. 243, 465,480; Canarache, V. Le depot desmonuments. Acta Philippolitana,Vorstellungen ...SudosteuropaischeRaum. Osterreichische Zeitschrift, p. 152, fig. 24; Ruzicka, L. DieBd. XXV, Heft 3, 1971, S. 236; Miinzen von Pautalia, — ИАИ,Pamfile, T. Op. cit. II, 1916, p. 244— 1932 — 33, t. VIII, taf. IV, 18,247; Руджко, С. И. Башкирм. II, Л., S. 37—38.1925. c. 300.107 За тълкуването на централната|00 Матье, М. 3. Цит. съч., с. 43. сцена като инвеститура,извършвана от богинята майка —Фол, Ал. Втора година„Гетика". — Изкуство, 1983, № 4,с. 4; Чичикова, М., Гробницата отСвещари. — Изкуство, 1983, № 4,с. 24.т Niederle, L. Zivot starych slovanu.II, 47—49. На отделни места вПолша прадедът на рода се почитав образа на змия, която живее подпрага или огнището. Част отизображенията на змия върхуполските гербове се тълкуват катототемни представи. Klawe, J.Totemism i pierw. zjawiska religijnew Polsce. Warszawa, 1920.109 Афанасьев, А. Н. Цит. съч., с.113. Вж. също гл. I.110 Вунд, В. Миф и религия. СПб.,1916, с. 110. За това допринасявероятно и самият акт напогребване — при трупополаганедушата остава с трупа в земята,при трупоизгаряне — тя отлита спламъците."' Тотемизмът е една от найраннитеформи на религиозносъзнание, присъщо на родовотообщество. Човекът не отделя себеси от околната природа, катосмята, че се намира в родствениотношения, подобни на тези врода. Явлението раждане сеобяснява с влизането на тотема втялото на жената, а смъртта катопревръщане на човека в тотем,което става един от източниците закулта към прадедите.Според В. Вунд. Цит. съч., с. 230,тотемите прадеди иматгенеалогическо значение, тясносвързано с обществените отношения,което постепенно отстъпва предпокровителя, въплъщение в тотемаживотно. За тотемизма и загенеалогичните връзки между човекаи тотема Durlieime, E. Les formes elementairesde la vie religieuse, 190—194.Според древните семитска ивавилонска митология, както испоред някои представи наабисинците се установява, че змиятае в началото на човешката история,на човешкия род. Според някоиафрикански митове първите хорамогли подобно на змията да сменяткожата си и като я изгарят, дасъществуват безкрайно. Францев,Ю. П. Цит. съч., с. 323.1,2 Кагаров, Е. Культ фетишей, растенийи животмх в древньш Греции.СПб, 1913, с. 292. От змия сераждат герои, смятани за синовена Асклепий. Зевс като змия се съединявас Персефона и се ражда Са-139
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86: разваля! дрехите и
- Page 87 and 88: Твърде интересна е
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113 and 114: прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116: всички признаци на
- Page 117 and 118: ламя с три глави. То
- Page 119 and 120: водна стихия. В сра
- Page 121 and 122: (огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132: змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134: данова. Любените от
- Page 135: ладията на Pa плува
- Page 139 and 140: рона и златен венец
- Page 142 and 143: Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145: у полето трева поле
- Page 146 and 147: обаче юдата разбир
- Page 148 and 149: е пострадал; там се
- Page 150 and 151: Аналогичен по функ
- Page 152 and 153: (нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155: Самодивите имат ко
- Page 156 and 157: на бъдещите годени
- Page 158 and 159: ла следи иконограф
- Page 160 and 161: калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167: БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169: Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171: Специални обичаи с
- Page 172 and 173: пеят петли, каракон
- Page 174 and 175: 1 Съществува забран
- Page 176 and 177: мерила като жълтиц
- Page 178 and 179: събор на Спасовден.
- Page 180 and 181: глави. След като це
- Page 182 and 183: повод за разнообра
- Page 184 and 185: p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ