U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

и мечката у много народи на Азия,Европа и Америка и терминологичнои митологично. У нас интереснов тази връзка е названиетоим власци.24 Иванов, Б. В., В. Н. Топоров.Исследования, с. 47, 164, 1973. Заразширената функция на Велес,произтичаща от социалната организацияна славяните вж. Топоров,В. Н. Фрагмент славянской мифологии.— Кр. соодщ. Иц-ma елавяноведени.ч,30, 1961, с. 28.,0 Вж. Шиш.ианов, Ив., Цит. съч.,526—530. Установява се, че на северана източнославянската територия,където се отнасят сведениятаза Велес, доскоро е бил разпространенкултът на св. Власийкато покровител на добитъка. Вж.Иванов. В. В.. В. Н. Топоров. Кпроблеме достовсрности... с. 46 исл." Маринов, Д. Народна вяра...с. 361.0 Георгиева, Ив. За произхода накулта на св. Модест.' — В: Етнографскии фолклористични изследвания.С, 1980, 87—91. МеждуХермес и Волос се установява типологичносходство, което лежи всюжетния архетип на мита за двубоямежду слънчево; (небесно) ихтонично божество. Макар че неможе да се характеризира катозмееборец. Аполон притежава такивачерти, той убива гигантскатазмия Питон, а Хермес. роден отнимфата Мая в Киленската планина,краде стадото (овце), крави отАполон и ги заключва в пещера.Побеждава Аполон. Типологичнатавръзка Хермес — Волос се откривапо друга насока: Хермесизобретател на лирата, която подарявана Аполон, а в славянскататрадиция певецът Боян е „Велесоввнук"." От по-новите изследвания заБендида вж. Popov, D. The Cult ofBendi.s in At'henj — BRH, 1975, 3,53—64; Попов, Д. Копенхагенскиятрелеф. — Археология, 1977, № 1,8—9.14 Георгиева, Ив. Едиц стариненкулт в Родопите, Странджа и междуречиетона Струма и Места. —Родопски сборник, 1972, 3, 159—242172.ъ Според легендата св. Марина билалефтера, живеела в пещерата,преобличала се в мъжки дрехи.Турците искали да я потурчат, нотя не се предала. Вярва се, че е възкръснала.Св. Марина загива в канаратав м. Остра чука, където излизааязма (лековита вода). Вътрев процепа на канарата влизат самолефтери. На деня ца св. Маринастава лефтерски панагир, на койтоходят само неженени, което е отразенов народна песен —Янаки майци си думаше,ще пода, мале, ще пода,на лефтерския панагир.Панагир св. Маринкас моми и с момчета.В с. Бръшлян третият ден на Великденсе нарича Св. Лефтера иима малка църквичка. Празнува сеособено от лефтерите с музика,люлки. Фол, В. Почитането...,с. 118—153.ч " Арнаудов, М. Студии, Т. 2, 116—127; Арнаудов, М. Български народнипразници, С, 1943, 54—57.Вълчанова Г: Трифонов ден, Историко-етнографскоизследване. Кандидатскадисертация. С. 1988." За легендата: Романска, Цв.Апокрифите на Богородица и българскатанародна песен. —СбБАН, 34, 1940; ГшнГев, Ц. Труд,3, с. 1046; Маринов, Д. Народнавяра..., с. 358; Захариев, И. Кюстендилскокраище, с. 173.w Арнаудов, М. Студии, Т. 2,с. 115.'По-ново изследване на празника-:Вълчанова. Г. Трифон Зарезан. Историко-етнографскоизследване.Канд. дисертация. С, 1988."' Арнаудов. М. Кукери и русалии.— В: Студии, 2, 1972; Петров,П. Кукери и сурвакари. — ИБИД,28, 1972; Петров, П. Кукери —един български обичай от античенпроизход. — В: Етиогенезис и културнонаследство на българскиянарод. С. 1971, 115—118; Черкезова,М., Кукерски обичаи и маски.— Векове, 1974, № 2—3, 42—55; Същата. Типология и разпространениена сурвакарските икукерските маски, обредно облеклои реквизит в България. — В:Първи конгрес на Бълг. истор. дружество.Т. 2, 1972, 189—191; Стаменова,Ж. Кукери и сурвакари. С,1982; Краев, Г. Травестизмъг вбългарската фолклорна обредност.— Обреди и обреден фолклор.С, 1980, с. 90; Фол, В. Кукеровденв Странджа. — Човек —еволюция — космос. С, 1986,с. 24.Същата. Отношението човек природав дославянските езически съставкина народната култура вСтранджа. Канд. дисерт. С, 1987.411 Маринов, Д. Боенец. — ИЕМ, I.1907, сби сл.41 Шейнман М. М. Вера в дьяволе вистории религии. М., 1977. Каеиоава,А. Образът на дявола в народнатавяра. С. 1985. АКЕ.Piptkowska K. Cechy zewnetrzne postacidiabla w wierzeniach i epice ludowej.— Prace i materialy muzzeumarcheologicznego i etnograficznego wLodzi, nr 2, 1982, 6—37.