U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

пазна сила, която се подсилва от еньовските билки. Същата роля играе и заобикалянето напостелята с въже.Когато родилката се разболее, „навясала", то я свестяват, като гърмят с пушка,провират през еньовски венец, кадят и я къпят. Най-често обаче се практикува баенето 83 .При смърт, за да се предотврати превръщането й в зъл дух, съществува практиката да сепогребва с апотропейни предмети 84 .Според Матов, изучавал тези вярвания, някои обичаи са отпаднали към средата наXIX в. — например излизането с ръжен. Повсеместното отмиране на вярването в нави илехусници е отразено в терминологичното им смесване със самодиви и орисници. Вяратав тези същества е залегнала в цял комплекс от обреди при родилните обичаи, обредите сродилката и детето до 40-ия ден. С отпадане на вярата, което става около края на XIXили началото на XX в., много от традиционните обредни действия продължават да бъдатспазвани, някои от които дължат своята жизненост и на рационалния елемент.Според представите на другите славяни и балкански народи родилката и детето сапод заплахата на демонични същества, като вещици (сърби, белоруси, у гърците се наричатстрига), змори и богинки (поляци), вампири, полудници (чехи, лужичани). Те измъчват родилкатаи детето, смучат кръвта му и то умира. При тях се среща и практиката да не се оставятдетето и майката сами, да гори огън, родилката да не излиза вечер, а като предпазни средствасе използуват солта, ножът и др.Във вярванията на славянските народи е запазена представата, че душите на некръстените,пометнати или удушени деца се превръщат в пилци, които, като летят, пискат,душат децата, а също и крадат млякото от стоката. Те се наричат некрштеники, невидиниЬи,нае/е у сърбите; navje, mavjc у словенците; мивки и павки у украинците; змшчата в Закарпагисто;latawicc — сред поляци и западни украинци х \Според някои паметници у старите руси и чехи иавь означава покойник и място напребиваване на мъртвите. В Киевска летопис под 1089 г. се отбелязва: „его же вид-ише людьевси рекоша: се навье пришель", а под 1092 г.: „тим и человци глаголаху, яко навьебьють ПолочаньГ*. Според Урбанчик първоначално с now, nawie, nawka наричали душитена всички деца, убити, умъртвени, погребани некръстени, неженени девойки, врачки, хора,убити и удавени Н( '. Това название се запазило у южните славяни и украинци ю .Без съмнение navb показва определена връзка със смъртта, означава покойник илидемон на смъртта. Длугош (втората половина на XV в.), чието сведение често се оспорва,нарича Nyi бог на подземието и на душите на умрелите, водач на душите. В това названиее оставила следа думата навь. Урбанчик допуска, че Nyi е малък демон, свързан с мъртвитех \ В Nyi е налице същият корен, който е и в navb 'смърт' 89 .На определена връзка със смъртта указват и други названия от същия корен, катонавий деиь у украинци и руси като дни за помен на умрелите, рус. навья кость^мъртва кост' 91) .Само в българската етническа територия с названието нави по-определено се означаватзли духове, които измъчват детето и родилката, често причинявайки смърт. Етимологиятана лехусници се извежда от лехуса, заемка от гръцката дума А.гхоиаа 91 . Ha народномитологично равнище не е изключено да се прави връзка и със старослав. * лих 'лош дух',което произтича от схващането за родилката-лехуса като „нечиста" и опасна за околните.Етимологията на другото название за същите митични персонажи арменки, ерменкисе свързва с новогръцката дума apuevng 'родилна треска' 92 . Може би странното названиеарменки да има връзка с rp. eiuapuivr) "съдба', 'орисия', 'участ' и като персонифициранисъщества, свързани със съдбата. Непонятна дума за българите, тя била смесена с арменки,още повече, че често у много народи причината за болест и нещастие се приписва на чуждоземци.Не е изключено това название да е спомогнало за отъждествяването на тези митичниженски същества с орисниците.208