U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

I 1115 г.: „въ се же лито бьгстъ) знамеше: погибе солнце и бмсть яко месяць, его же глаголютьневи гласи-съни даемо солнце". Сведение за магьосници, изяли месеца, съобщава и хроникатана Далимил 63 .Сред една част от сърбите се вярва, че вукодлаците помрачават луната и слънцето(а сред други — че това върши змей и ала). При това явление стари и млади удрят металнипредмети от огнището, за да ги уплашат — като се вярва, че ако това не се направи, слънцетоще бъде завинаги глътнато 64 . Магическата сила на тези предмети произтича от връзкатаим с огъня и огнището, разглеждани като земен еквивалент на небесното слънце, а обреднитедействия са вид магия за подсилване на слънчевата светлина. Според румънски представилуната е цялата червена и настъпва лунно и слънчево затъмнение, когато върколаци илидаже вълк ядат луната и слънцето 65 . В гръцките народни вярвания vrykolakas се отъждествявас вампира и по произход, и функционално — той произлиза от мъртвец, чиято душаостава свързана с тялото. Често митичното същество каликанджаре се идентифицира сlykanthropos 'вълк-човек', който може да се превръща в човек и вълк 66 . Това обаче показва,че подобна представа не е чужда на гърците. Vurkollak в значение на вампир се среща иI всред албанците.В Сърбия народните вярвания за върколак и вампир се преплитат. В Далмация иI Черна гора той носи названието вълк. Караджич също отъждествява вампир с върколак 67 .| Според вярванията на балканските народи може да се допусне, че върколакът е видi вампир или направо се отъждествява с него. Названието се среща у славянски и неславянскинароди, което има славянски произход, ст. слав. влъкодлакъ, дълг. върколак, вълколак, рус.t волколак, укр. вовкулак, белрус. воуколак, срп. вукодлак, чеш. vlkodlak, пол. wilkolak,рум. vfrkolac, алб. vurkollak, арум. vurclac. Етимологията на думата се извежда от вук 'вълк'и ().шка 'козина-вълна" '*.Вярванията за върколаци са разпространени и сред източните славяни, особеноi у белоруси и украинци 69 . Но поверията съдържат една особеност, която ги отличава отюжнославянските — става дума за хора, които са превърнати от магьосници във вълци, или1за хора — магьосници, които се превръщат във вълци — рус. оборотень, което отговаря нанем. werwolf, фр. loup-garou, англ. werewolf.1Вярата в превъплъщаването на хора във вълци е била присъща и на южните славяни.Като преживелица от посветителен обред вероятно е сведението, че през определени дниi (Св. Георги, Св. Лучия и др.) хората обличали вълчи кожи, живеели в пещери и се хранелисъс сурово месо. Според българските вярвания от XIX в. през мръсните дни вечер ходятвърколаци, бродят вещици, омагьосани мечки, които пият кръвта на хората, а според другосведение населението се превръщало в различни животни 7|) . Тези сведения отразяват народнатавяра в нечистите духове, превъплътени мъртъвци, имащи способността да приематживотински облик, а, от друга страна, календарните обредни преобличания в маски и кожина различни животни. Във вярата за вълчите превъплъщения вероятно е оставила следапредставата за тотема прадед. Когато се сменя религиозната система, животното тотемпридобива негативен смисъл. Затова превръщането на мъртвеца в тотемен прадед при нарушаванетона някои норми става отрицателен образ и вълкът тотем преследва вълка вампир,който е прадед. но с отрицателен знак. Най-общо може да се предположи, че българскитенародни поверия за върколака отразяват обредни действия или митични превъплъщениякато нарушение на определени забрани.Според Токарев обект на оборотничеството е най-опасното животно — напримерза народите на Северна Америка и Северна Азия — мечка; Югозападна Азия — леопард,Африка — тигър, а за славяните най-опасен е вълкът 71 .Вярата във върколак сравнително бързо отпада от мирогледната система — околосредата на XIX в., — като се слива с представите за вампира или най-често остава неопределендух, който скита нощем. Запазва се терминологично и служи за плашене на децата.205