Може би една от най-важните функции на змея като български митологичен персонаже да бъде стопан, покровител. Според много легенди змейовете имали големи съкровища,които зорко пазели 16 . Тази роля ги сближава с митичната змия стопан. Според народнитепредстави змеят е благоразположено към човека същество. То пази землището от градушкии бедствия, от лами и хали и от другоселските змейове, които искат да ограбятплодородието. Щом се зададе черен облак, който носи порой и град, змейовете излизат дасе бият с халата, която го предвожда 17 . Представата за стопанската функция на змея еразпространена преди всичко сред населението в Западна България. Почти всяко село имазмей. Затова е много добре да се роди дете с някакъв белег (голяма глава, крилца), защотосе вярва, че е змей. В Пиринския край се разказват много случки за змей, който предпазвалселището от градушка, и за грижите, с които го обграждали селяните |х .Според народните вярвания в борбата с халата змеят хвърля огнени стрели и камъни,от което се получават светкавицата и гръмотевицата. Среща се и поверието, че светкавицатаи гръмотевицата изпиват меда на пчелите и млякото на кравите. Затова, когатогърми, се кадят кошерите 19 . Светкавицата — това е стрелата на змея, която преследва халата.Халата се крие навсякъде — в дърво, човек, добиче, в открити съдове с вода 20 .Змейовете са първи помощници на св. Илия, който поема функциите на змееборец.Щом светецът забележи някоя хала да обира нивите, свиква змейовете. Качва ги на колесницатаси, заедно с тях хвърля стрели по халата. Змейовете палят огън, за да я видят къдесе крие. А тя, за да се защити, пръска от устата си вода, която пада върху земята като едърдъжд 21 .Винаги камъкът е главното оръжие на змея. Каменните стрели са наричани божастрела, трещен камък, гром падина, стрела, гръмнато камъче 22 . Те се забиват дълбоко вземята и излизат след 40 дни на повърхността. Смята се, че те се правят от св. Илия.Тяхното излизане може да се ускори, ако се налее мляко там, където са паднали. Вярва се,че те са лековити и се носят като амулети.В народното песенно творчество се среща мотивът и за борба на змейче с юнакили свети Илия. В народна песен се пее как младо змейче предизвиква двубой с Храбрийюнак. Юнакът го побеждава — „потрошил го, поглобил го", „потънало й девет боя в черназемя".На туй място дъжд не фанадъжд не фана, сняг не фанасняг не фана, дъжд не капна.(БНТ, т. 4. с. 247)Настъпила страшна суша и хората изкопали змейчето 23 .Според народните поверия в борбата с халата змеят е по-силен, но не и неуязвим.Единственото средство, с което халите могат да го наранят, е подницата даже парче от неяили вретено. Затова, когато се гърми, подниците се прибират. Ако се счупи подница, тя сестрива на прах, за да не я използува халата. Поради същата причина вретено не се хвърляна бунище, а се гори 24 .Според народните вярвания от Западна България човекът змей, покровител на селището,при поява на градоносен облак заспива непробуден, тежък сън. Вярва се, че в товавреме душата му отива в облаците да се сражава с халата. Той не бива да се буди, за дане би душата му, когато се върне, да не намери тялото в предишното положение и даумре 2 \На отделни места се среща вярването, че змейовете са два. Когато се зададе градоносеноблак, те излизат един срещу друг — ако надвие добрият, няма град, а ако паднеранен, за него се грижат да оздравее 26 . В това поверие проличават функциите на змея катопокровител и похитител.112
Змеят се свързва и с редица атмосферни явления — облак, дъжд, вятър. Къдетопадне змей, вали пороен дъжд. Змейовете пазят ветровете и дъждовете затворени в големиподземни пещери и ги пускат по свое желание 27 . Така те регулират водния баланс и могатда предизвикат суша или наводнение.В Западна България, когато настъпи продължителна суша, се смята, че в околноститесе е заселил чужд, другоселски змей. Той е дошъл да спира облаците да не вали изатова трябва да се прогони. Няколко мъже, съвсем голи, с дебели тояги и железни ръженипосред нощ в пълно мълчание прекосяват селото. Те мушкат навред, където се предполага,че може да се е скрил змеят. Вярва се, че само родените в събота могат да виждат такивахали и змейове, и да ги вържат с въже от конска или козя козина 28 .Връзката на змея с водата проличава и в житието на Михаил воин от Потук(XIII в.), вероятно най-стар български паметник, отразяващ змееборството. Край езеро живеелзмей, който задължил близкия град да му дава от своите деца да ги изяжда. Михаилвоин видял край езерото една девица да чака своята страшна участ. Змеят се явил със свистенепосред езерото, издигнал се над водата 20 сажена (около 40 метра), а с опашката си.дълга 40 лакътя, удрял по водата. Светецът с щит и меч отсякал три глави, змеят с опашкаго ударил по дясната ръка и по левия крак, но все пак накрая бил победен 2Ч .Широко застъпено е поверието, че змеят може да се влюбва в обикновена девойкаили жена, и съответно змеицата — в младеж. Змеят залюбвал своята жертва още от детеи не й давал да се омъжи за друг, докато не я разлюби. Най-често той залюбвал девойка,родена или зачената в един ден с него 30 . На змеината любов са изложени и девойки, нарушилинякои забрани — да се спи, където се хвърлят трохите или помията. В народни песнидевойка проклина майка си (за змеината любов),защото, когато била малка, оставяла я даспи там, където хлябът стъргала, софрата изхвърляла, помия изливала, и над самата неяпрежда мотала. А в друга песен девойката се оплаква, че „майка ми е змей любила, на менго е прикя дала" 31 . Девойката трябва да спазва и други забрани, за да не я залюби змеят —вечер късно или сутрин рано да не ходи за вода, защото там може да е змеят, да се криепри гръмотевична буря, да не се оставят непокрити съдове с вода, да не пие и не се мис стакава вода 32 .Девойките и жените, любени от змей (змейничави), са неразговорливи, затворени всебе си, избягват хората, немарливи към своя външен вид.Хубава бяла Бояно,от как те мама родиладоде си, мама, порасла,мама те не е видялаумита и оплетена,опрана и пременена.(СбНУ. 42, 21—22, № 31)Мъри юбава Стояно,гиди габрувска дшзойко,поплакала са я майка тина х събора пред жените:От как си стигнах Стоянана нищо не ма отмени,нито на ода, на слама,нито със дружки на дърва.(Из репертоара на Любимка Бисерова, с. Пирин, Санданско)113
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60: ния. Конят победите
- Page 61 and 62: ска, етническа неде
- Page 63 and 64: умилостивителен ел
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68: Според славянски м
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79 and 80: означава интензивн
- Page 81 and 82: Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84: данка никъде не изл
- Page 85 and 86: разваля! дрехите и
- Page 87 and 88: Твърде интересна е
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109: Съществува вярване
- Page 113 and 114: прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116: всички признаци на
- Page 117 and 118: ламя с три глави. То
- Page 119 and 120: водна стихия. В сра
- Page 121 and 122: (огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132: змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134: данова. Любените от
- Page 135 and 136: ладията на Pa плува
- Page 137 and 138: пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140: рона и златен венец
- Page 142 and 143: Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145: у полето трева поле
- Page 146 and 147: обаче юдата разбир
- Page 148 and 149: е пострадал; там се
- Page 150 and 151: Аналогичен по функ
- Page 152 and 153: (нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155: Самодивите имат ко
- Page 156 and 157: на бъдещите годени
- Page 158 and 159: ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ