Специални обичаи съществуват за предпазване от епидемични болести. Между тяхе посрещането и извеждането на болестта, което се среща в Родопите и на някои места вТракия. Жени омесват пита, намазват я с мед, вземат китка, вино и увиват в нова кърпаили в нова торба и оставят всичко това вън от селото. Вярва се, че който мине и прибереторбата, ще отведе и болестта 191 .Този обичай се основава на вярването, че болесчицата може да се посрещне ощедодето не е влязла, и да се върне или пък ако влезе в селото, тя ще бъде милостива. Освентова болестта не просто трябва да се изнесе, но и непременно някой да я вземе. Затова сеоставя в торба хляб, за да я отнесе някой другоселец.Заораването е друго магическо предпазно действие, познато само в Южна Българияи в Добруджа, където има преселници от същия район. Заоравани биват селищата предизаселване, както и при поява на епидемии. Извършва се до първи петли от волове близнации мъже близнаци, съблечени голи, с рало от дърво близнак, чийто палешник е изкован отковач близнак т . Аналогично е и обикаляне на селото с въже, пояс. Обичаят е известен отантичността 193 . Според Плутарх близнаците Ромул и Рем заорали една бразда около бъдещияРим. Подобно на тях и Констанит Велики спазил обичая при превръщането на Цариградв столица. Този обичай се основава на поверието за магическата сила на кръглото,затвореното пространство 194 , недосегаемо за зли духове, която сила се увеличава и от участиетона персонажите и оръдията.Представите за болестите и обредите в тяхна чест разкриват важна черта от митологията.Заболяването е вид нарушаване на космическия ред, изразявано в това, че ценностите,принадлежащи на човешкия колектив (и на отделния индивид) са ограбени от съществава от другия свят. Чрез баенето, което съпътствува лечебно-магическите практики и се основавана вярата в творческата сила на субекта и словото, се предава информация с познавателнастойност за отношенията между човека и света. Процесът на заболяването се описвакато нарушаване на нормите, регулиращи отношенията този свят — онзи свят. Такава строгазабрана е да не се излиза нощем, да не се нарушава тишината, да не се ходи на самодивскомясто. Баенията предават точно и границите, през които болестите проникват, коитограници съвпадат с местата, на които се бае, и които са организирани съобразно хоризонталниямодел на света: огнище, праг, дръвник, кръстопът, река, межда, хора 195 .Често словесният текст е запечатал точно и самото баене, с което той предаванеобходимото познание и умение. В баене св. Богородица изпраща болния при Неда басматарката,„че й е лека ръка, че й е блага дума, та да побае с лека ръчица, с блага думица, сръжен класец, с червен конец, със зелена тревица, със студена водица, с леко перо, с кръстатбосилек" |% . Като изява на своеобразна симбиоза между езичеството и християнството есхващането, отразено в баенето, че баячката е божа избраница, че нейното умение се покровителствуваот св. Богородица и светците.Баенията отразяват идеята, че причинителите на заболяването също трябва да бъдатнаказани. Затова в словесния текст се съдържа проклятие, едно от най-страшните, дасе загубят възпроизводителните си способности и полово-възрастовите белези (ако уруцитеса от мъж, да пукне лево мъдо, ако от жена — лева биска, ако от мома, да й окапе русакоса, ако от момче — да му окапе чомбаса).Възникването на звуковата реч като важен етап в еволюцията на човека се осъзнавакато важно магическо средство. По своята магическа функция словото и примитивнитеоръдия са извънредно близки, защото са етап в овладяването на света от човека 197 .Народните лечители са по-често жени (баялки, врачки, билерки, вражалки, знаячкии др.). Знанията и ученията им се предавали по наследство от майки на дъщери на определенавъзраст. Според едни баячката загубва умението си да бае, ако каже на някого словеснатаформула. Според други тя може да я издаде, защото, за да имат магическа сила, думитетрябва да се откраднат. В миналото имало прочути лечителки, на които населението вярва-172
ло повече, отколкото на свещениците и лекарите |98 . Чрез своите проповеди църквата осъждалавсичките като дяволски ученици, както и тези, които им вярват '".Особеното положение на магесницата в колектива, която всява страх, може даизпрати болест, общува със същества от другия свят, но може и да лекува, я сближава съссамодивата и това вероятно е в основата на тяхната терминологична заменяемост.До края на XIX в. болестите в народната вяра показват известно сходство съссамодивите: евфемизмите са общи (бели-червени, сладки-медени), живеят накрай света, служатси със стрели, общи черти притежават и омилостивителните обреди. Особен интереспредставлява и схващането за чумата като сестра на самодивите, най-старата самодива, откоято те пазят своите села; чумата с препасани стрели и борина напомня образа на античнатаАртемида—Хеката, почитана като господарка на болестите и лечителка. Самодивите заразлика от другите митични същества не само причиняват заболяване, но са и лечителки.Изискванията за спазване на чистота при заболелия отразяват елементи от народния емпириченопит, но възприемани и табуирани съобразно митологичното мислене.В обредите за посрещане и особено отнасяне на болестта е отразено схващанетоза техния материален характер. В най-ранните етапи от развитието на религиозното съзнаниесе заражда представата за болестите като материален предмет, попаднал в човешкототяло, от което чрез различни магически способи трябва да бъде извлечен 20 °.КАРАКОНДЖОСпоред народните вярвания до края на XIX в. през 12-те дни от Бъдни вечер до Йордановден(24.XII — 6.1), наречени мръсни дни, мръсници, погани дни, погани вечери, бугани дене,некрьстени нощи, некръстени дни, врагови нощи, поганото, галатни деньове, караконджовидни, побожник, глуите дни 201 , ходят зли духове, наречени караконджоли, ед. ч. конжур,коиджор , караконджо с варианти на произношение караконжул, караконджур, каракондол,караконяк, каракончо, джанголос, канзо, поганчета, буганци (в Родопите, Пирин, Гюмюрджинско).Според народните представи външният облик на караконджо напомня човек, нокосмат, с голяма глава, с рога и опашка, или неопределено същество („ някакви вонкашнипоганци") с едно око и един крак; в трети описаният караконджо е половин човек-половинкон (кон с човешка глава и криле или ръце) или пък човек на кон („каракон") 202 . Той честоприемал облика на малко голо човече, на някакво животно — куче, теле, яре. Често му сеприписва като важен атрибут даракът, който носи на гърба си и главата си и разкъсважертвите 20 \ Явявали се и като сватба — „караконджолова сватба" 204 .Според народните вярвания караконджолите се появяват през тези 12 дни, когатоземята е на решето, когато небето и земята не са кръстени 205 . Среща се представата, че тесе явяват само през зимата, през януари, наречен караконджолов месец, а през останалотовреме се крият и спят под ледовете на реките (например р. Канина, с. Г. Дряново, ГоцеДелчевско). През буганите дене в Средните Родопи ходят буганци, наричани още бубарци;тропат и влизат през комина и като минат покрай къщите, питат „Керушо, Марушо, когаса Водици?", а домашните трябвало да отговарят: — „Чукаме бял лук, не можем да викажеме." Когото намерят, изяждат го или като го нахранят с човешко месо, и той ставал""06като тях .Когато са на земята, караконджолите излизат само нощем до първи петли. Технитеобиталища са пещери, реки, скокове, места, дето расте бръшлян, запустели воденици. Тепримамват, възсядат хора, отвличат ги и ги хвърлят от високи скали и дървета в дълбокиреки и вирове, или пък ги разкъсват по плетища и воденични колела 207 .Често се разказва как караконджолите примамвали хората. Обикновено теподслушвали жени (или мъже), които се уговаряли да отидат на баня или пазар. Преди да173
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120: водна стихия. В сра
- Page 121 and 122: (огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132: змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134: данова. Любените от
- Page 135 and 136: ладията на Pa плува
- Page 137 and 138: пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140: рона и златен венец
- Page 142 and 143: Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145: у полето трева поле
- Page 146 and 147: обаче юдата разбир
- Page 148 and 149: е пострадал; там се
- Page 150 and 151: Аналогичен по функ
- Page 152 and 153: (нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155: Самодивите имат ко
- Page 156 and 157: на бъдещите годени
- Page 158 and 159: ла следи иконограф
- Page 160 and 161: калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167: БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169: Лекува се чрез баен
- Page 172 and 173: пеят петли, каракон
- Page 174 and 175: 1 Съществува забран
- Page 176 and 177: мерила като жълтиц
- Page 178 and 179: събор на Спасовден.
- Page 180 and 181: глави. След като це
- Page 182 and 183: повод за разнообра
- Page 184 and 185: p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187: богинките, които сп
- Page 188 and 189: ват. На мястото на с
- Page 190 and 191: впрегната отляво, и
- Page 192: formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196: преосмислят еднозн
- Page 197 and 198: Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200: Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202: Земята не ги приема
- Page 203 and 204: I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206: събраха и одумахад
- Page 207 and 208: Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210: Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212: Със закланото живо
- Page 213 and 214: Вярата в съществув
- Page 215 and 216: и осигуряват благо
- Page 217 and 218: игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220: време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ