U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

чемерика, перуника, росен и тинтява.Водата в медника се покрива снов месал, поставя се посред новотогумно. Баба гола-голеничкапрез нощта сипва вода от медникакато ограда в изкопаните копки изаклева самодиви, юди, змейове:Самодиви, самовили,и вие, лоши юди,и вие, бели русалки,сиви шарени змейове!Ако сте тук седели,ако сте тук дворили,съг си бежте пусто горо,пусто горо тилилейско!Това заклеване се повтаря при всякакопка, а на мястото, дето ще секопае яма за къщата, там сипва воданаоколо със същото заклеване.После изкопава по-дълбок трап изаравя в него билките — това мястоще бъде дръвник и там никой несмее да спи. Когато положат четиритекамъка, ръсят ги с вода и найвъзрастниятмъж посяда на тях.Там, където ще бъде огнището,след поръсване с неначета вода сбилките се закопава една плоча.След поръсване билките се закопаватпод плочата и огнището вече сесмята за недостъпно за духовете.После две момчета донасят огън ипепел от две роднински къщи, анай-старата поръсва плочата с неначенатавода, подклажда огън иблагославя. Според цвета и посокатана пламъка гадаят за бъдещето.— Маринов, Д. Народна вяра...,5—6, 10, 14.120 СбНУ. 9, с. 130; Манов, Г. Цит.сьч., с. 77. Аналогични са и обреднитедействия при изгражданетона кладенец, които отразяватусвояването и доместикацията напространството. Вж. Богданова, С.Кладенец — културен факт в битана патриархалното село. — БФ,1984, № 1, с. 53.121 Георгиева, Ив. Народен мироглед,с. 474.122 Маринов Д. Народна вяра...,с. 105.123 Пак там.124 Теодоров, Е. Древнотракийсконаследство в българския фолклор.С, 1972, 110—113.125 Стаменова, Ж. Южнославянскитеобичаи, посветени на закрилникапокровител. — В: България всвета от древността до наши дни.Т. 2, 571—575.126 Названието таласъм произхождаот гр. те^гаца — жертва, оброквъв форма telsem (таласъм) ипознат у турците в значение на талисман— магически предмет, койтоноси щастие и предпазва от злини.Според М. Арнаудов таласъму нас води произхода си от турскатаформа, която търпи една еволюцияна значението на индивидуалнадемонична сила.127 Арнаудов, М. Студии, 2, с, 230,261. В Драма един грък не можелда живее в новопостроената си къща,защото всяка вечер идвал стопанът(vQiKOKUpris), размествал покъщнината,отварял прозорците ибил принуден да я напусне.[2Х На остров Кипър стопанът сенарича XOKUKUS. 5aiuxov тоитотгаО. — lawson, Y. Op. cit., 260—270. Тази представа е вероятнооще от класическо време във връзкас „пазачи на къщата" във вид насмоци. В областта Чеч — ЮгозападниРодопи, например вампирътсе нарича топек.129 Pamfile, T. Op. cit., 17—18.130 Померанцева, С. В. Мифологическиеперсонажи в русскомфольклоре. М., 1975, с. 95.и сл.132 В Галиция наричали домашниядух дид, дидко-педя висок с голямаглава, дълга брада. В Словакия иПолша домашните божества билинаричани лудки — малки човечета,а лужичаните си представяли кобудкато малък мъж, който можелда става сврака и теле. Според поляцитесъществували и други домашнидухове — крошиета, коитобили малки, дребни на ръст човечетас червени шапки. Чехите почиталии скшитек — домашен дух,който се явява нощем в различниобрази. Литовският каукас е същоджудже с брада и червена шапка.Според Е. Тодоров. Цит. съч.,с. 139—141 — у източните и западнитеславяни не е имало култ напрадеда като родоначалник иликато човек с особена, изявила сесила, който именно поради тезикачества остава закрилник на семействотои рода. Представата забългарския стопан не се е зародилавърху същата основа, на която сезараждат представите за домашнитедухове у източните и западнитеславяни.133 В Бранденбург Drak лежи на мекаперушина, на коноп и се хранис каша от просо. В Швеция и Даниясе нарича Niss и има същитефункции да помага, да защищавадомашния добитък, имот, хранятго (особено срещу Рождество) с каша,мед, мляко. Ако забравят даго нагостят, той се разгневява.Според сведенията на ГордлевскиЕв бекчеси е дух в образа на невидимаголяма змия или чер арапин.Живее в пусти къщи, развалини.Наказва този, който извърши нещов сградата. Също така се вярва, чев някои къщи живеят добри и лошиджинове (духове) господари.Господарят на небето, тарла-бекчеси,също има вид на голям змей.Гордлевский, В. А. Из османскойдемонологии. — DO, 26, 1914,№ 1—2, 15—19.134 Арнаудов, М. Цит. съч., с. 264.133 Пак там, с. 265. Той смята, ченаместникът в Родопите е дух нанякой покойник и името му означава,,че е обитател и покровителна мястото. В неговия образ продължавада живее душата на някогашниястопан, родоначалник насемейството или задругата. Това еотразено и в обредите в неговачест.136 Пак там, с. 278; Зеленин, Д. Тотемидеревья в сказаниях и обрядахевропейских народов. М. — Л.,1937, с. 4. Eliade, M. Zalmoxis,1972, p. 164.137 Зеленин, Д. Цит. съч., с. 16. Тойпривежда различни историческисведения за вграждане, на хора. Вдревността вграждане на хора вградове се приписва на Ал. Македонски,Август и Траян. По-късноНомоканонът предвижда наказаниеза онези, които зазидат човекв основите, и съветва в основите дасе слага глиган, бик или козел.Практика за погребване на хора внякои сгради, градски кули и стениса били разпространени по целиясвят — известна е и в Индия, о-виФиджи, Суматра, СредновековнаЕвропа и др.138 Lawson, J. Op. cit., p. 265; Rodd,R. Op. cit, p. 168.TpojaHoeuh, C. Главни српски жертвениобичаи. — СЕЗб., XVII, 1911,с. 58; Маринов, Д. Народна вяра...,с. 213; Миличевип, М. Живот србасельака. — СЕЗб, I, с. 356.139 Арнаудов, М. Студии, т. 2, с. 283.140 Зеленин, Д. Цит. съч, с. 33. Уруснаците при влизане в нов домсе коли кокошка на прага, която неядат, и пръв влиза най-старият, аукраинците пускат да пренощуватчерна кокошка и петел.141 Tpojauoeuh, С. Цит. съч., с. 54.142 Според сведения на католишкитемисионери от жертвата за самодивитезаравят пред външнатапорта или огнището. Мисионерът229