U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

обяснение Стоян узнава от нея, четя се страхува от пушка, а той отмечка. Тя става мечка и той я убивас пушка. Там, където я убил, течечервена вода — м. Масларскидол.3211 Popov, D. Artemis Brauro (Deessethraco-pelasgique). — В: Internationand Acculturation in the Mediterranean.B. P. Gunter. Amsterdam,p. 214—215.121 Съществена част от инициациитеса изпитанията и получаванетона помощник. В приказката запревръщане на доведената дъщеряв мечка може да се тълкува в смисъл,че тя не спазва някои норми, врезултат на което не получава помощники бива превърната в мечкаили загива.322 Scholie a Aristophane, Lysistrata— no Sechan, L. Op. cit., p. 362,n. 55, p. 362, n. 55. На Артемидабила посветена мечка, която младежиубили. Разгневена, богинятаизпратила чума. Оракулът съобщил,че ще се умилостиви, ако йсе принесе момиче под име Мечка.Според друго сведение мечка одраскалаедно момиче, което си играелос нея, и баща му я убил, с коетопредизвикал гнева на Артемида.Geanmaire, H. Couroi et Courete.Lille, 1939. p. 259.323 Томсон, Д., Цит. съч., с. 275;Ланг, 3. Цит. съч., с. 166; Griinal,P. Op. cit., c. 76. За умилостивяванена Артемида Агамемнон е.трябвалода принесе в жертва дъщеряси Ифигения, но в последния моментбогинята изпраща мечка илисърна. Самата Ифигения по времена жертвоприношението се превръщав мечка, в стара жена и др. ВТаврида, в Крим, тя става жрицана Артемида. Grimal, P. Op. cit., p236; Sechan, L. Le sacrificecTIphigenie. — RSG, 1931, 370—374.124 Този култ бил особено силноразвит у белорусите. Според технитенародни вярвания мечкатапрогонва дявола, тя е по-силна отнего и там, където влиза мечка,злата сила няма достъп. В някоиселища, за да се прогони нечистатасила, специално се кани мечкар смечка: той развежда мечката подвора и къщата, тя се кланя навсички и накрая й дават угощение.Среща се обичаят при болест мечкатада прескача болния, което сеосновава на представата за целебнатасила на мечката. За да се множидобитъкът и да не му наврединякоя магия, мечка обикаля двора,а на конюшнята слагат череп отмечка.325 Макар у северните руси мечкатада се смята за нечисто животно,все пак и на нея й приписват редицачерти, които я сближават с човека.Тя се смята за произлязла отчовек, прокълнат от бога, или отродителите си. Тя е благородна ине закача бременна, освен ако последнатаноси момче — бъдещ ловец.Шейн, П. В. Материали дляизучения бмта и язмка русскогонаселения северо-западного края.III, СПб., 1902, 187—189.126 Moszinski, K. Op. cit., S. 574.127 Соколова, 3. Цит. съч., с. 60.328 Иванов, В. В., В. Н. Топоров.Исследования... с. 46, 57; Славянские...,с. 162. У русите на Власовденсе води мечка в дом, смущаванот домовой.329 Пак там.330 Маринов, Д. Народна вяра...,380—382; Любенов, П. Цит. съч.,с. 19.331 Арнаудов, М. Български народнипразници. С, 1943, с. 58; Каривелов,Л. Памятники народногобмта болгар. М., 1861, с. 193. Тодорова,Д. Обичаи и обреди презТодоровата неделя. — Втори международенконгрес по българистика.10. Етнография, С, 1987, 398—402332 Филиповип, II. Трачки коньанику обичаима и верованьима современнихбалканских народа. НовиСад, 1950, с. 15—20; Vucanovic, T.Tracki konjanik. Glasnik muzejaKosova i Metohji, n.s 3, 1958, 153—172. На север от Дунава, в Банат ивъв Войводина са разпространенивярвания за невидими конници ина Тодоровден не се правят коннисъстезания, а спазваните обичаи саза умилостивяването на конете дане тъпчат хора и деца. Конни състезанияна Тодоровден не са познатии в Гърция.Функция на покровител на конесе приписва на св. Тодор и у грузинците.В неделя и понеделник отпървата седмица на Великия постза здравето на конете се празнуваТеодороба. Панек, Л. Б. Скотоводческийпраздник „Теодороба" умтиулов. — СЗ, 1936, № 4—5.333 Маслова, Т. С. Орнамент р у с-ской вьшшвки как историко-зтнографическийисточник. М., 1978,с. 163. Според белоруски традиционнипредстави Ярило е красивмъж на бял кон. На неговия празникдевойка се облича като Ярило— с венец и бяла дреха, яздещабял кон. Иванов, В. В., Топоров,В. Н. Славянские..., с. 122, Исследования...,185—187, 204—207; Боровский,Я. Е. Мифологическиймир древних киевлян. Киев, 1982,с. 69; Маразов, Ив. Съкровищетоот Якимово. С, 1979, 34—41; Михайлов,Г. Тракийски и други елементив героичния епос. — Векове,1972, № 4, 3—14; Погпапов, Л. П.Конь в верованиях и зпосе народовСаяно—Алтая. — Фольклор изтнография. Л., 1977, с. 173; Кубирев,В. Д. Древнетюркские названияАлтая. Новосибирск, 1984,с. 80 — За окачване конска глава икожа на дърво при следпогребалнитепоминални обреди.334 Kazarov, G. Die Denkmaler desthrakischen Reitezgotes in Bulgarien.Budapest, 1938. Извори за старатаистория, с. 9—II, 15, 24, 46, 81, 97,130, 210; Кацаров, Г. Битът на старитетраки според класическите писатели.Сб. БАН, 1, 1913, 22—23,39. Венедиков, Ив. Тракийскиятконник. — Векове, 1972, № 4, 3—14; Попов, Д. Конят и колесницатав тракийската царска идеология.— ИБИД, 38, 1986, 113—144.335 Harva, U. Die religiosenVorstellung der altaischen Volker.Helsinki, 1938, S. 553; Eliadc, M. LeChamanisme et les techniquesarchatques de Textase. P., 1951, p.175; Esin, E. The Hors in TurkicArt — CAJ t. X, n. 3—4. 1965.Описание на погребален обичайу якутите заедно с погребване након — Vamhery, H. Das Turkenvolkin seinen ethnologischenBeziehungen. Leipzig, 1885, S. 162.336 Кузьмшш, Е. Е. Распространениеконеводства и культа коня уирано-язь1чнь1х племян СреднейАзии и других народов Старогосвета. — В: Средняя Азия в древностии Средневековье. М., 1977,с. 4.337 Roes, A. L'animal au signesolaire. — RA, 1938, v. 12, p. 164.Култът към коня е бил широкоразпространен в античността отТракия до Кавказ и по на изток.Характерен е за траки, скити, масагети.Херодот (1, 216) съобщаваза връзката на коня с божествотослънце у масагетите. У скитите коняте посредник между хората инебето — за жертвоприношение наконя у скитите (Херодот IV, 71 —72), а при заклинание привързваткон към прът с колело на върха