В християнската религия змията е символ на злото, образ на сатаната, причинилапървородния грях, или пък е символ на езичеството и ересите 397 . Вероятно под влияние нахристиянството се срещат и вярвания, че змията трябва да се убива, че господ ще прости40 гряха на всеки, който я убие, или поне, като срещне змия, трябва да се хвърли камък.Представите на змията са типологично явление, присъщо на много народи. Генетическито се свързва с началните етапи от формирането на културата и на цялостната концепцияза света. Змията (и тъждественият й змей) са основообразуващи персонажи в космическиямодел и се проектират върху всички негови съставни части. Елементи от тази концепция,макар и в твърде модифициран вид, се запазват почти до края на XIX в. Според тяхзмията изпъква като универсален класификатор, защото свързва трите елемента: смърт—плодородие—живот. Следи от тотемизма се откриват в забраната да се убива змия, впредставата за змията — покровител и стопан, за змията — душа на покоен прародител, зазмията — дарителка на необикновени знания и плодовитост. Според българските народнипредстави, запазени до края на XIX в., змията изпъква с два противоположни един на другаспекта, с положителен и отрицателен знак: тя е зла сила, опасна за живота на човека —и добра сила, която носи плодородие, здраве, живот;, успех.МИТОЛОГИЗИРАНЕ НА НЯКОИ ЕЛЕМЕНТИ И ОТНОШЕНИЯВ българските народни представи някои от елементите на природата и на материалнатакултура също имат митологична семантика и обредна роля.Вълна .В българските обредни практики вълната заема голямо място. Младоженците влизатв новия си дом по бял вълнен плат {аба) или по бял и червен вълнен конец {марша). Привенчаване в Софийско на невестата се дават да внесе две къдели вълна или да ги издигнетри пъти до горния праг. В Родопите при венчаване младоженците обикалят надясно масата,като пред краката им има непрана бяла вълна; те застъпват малко от нея и плъзгаткраката си по пода. В Брацигово, с. Петково, Смолянско, младоженците се венчават, стъпиливърху бяла вълна 39Х .Съществен обреден момент в българската сватба е запридането от невестата крайогнището или на прага - w . C вълна украсяват и сватбеното дръвце в Родопите 40 °. Общоизвестену нас е обичаят на 1 март да се връзват за здраве мартеници — усукан бял и червенвълнен конец.Вълната се употребява в погребалната обредност. Покровът на мъртвеца се правивинаги от вълна или козина 40 '.На Бабинден бабата (акушерка) носи червена и бяла вълна, лепи ги с мед като косана главата на детето, прави мустаци и брада на момчето и благославя 402 . После, когатодетето проходи, тази вълна, усукана, се слага в цървулче от козя кожа. Среща се поверието,че във вълна спят болестите, особено чумата. Против уроки се кади вълна и се носи червенавълна.Подобни вярвания и практики с вълната се срещат и у другите славяни. Сърбитея употребяват при погребалните обичаи: с червен вълнен конец връзват мъртвеца, а девойка,която носи вода за помена на 40-ия ден, носи със себе си бял вълнен конец; вълнен конецсе връзва на дървото, което се сади на гроба на неженен. Вярва се, че вълната има способностда прогонва зли сили — при родилката се хвърля в огъня и се слага червена вълна надясното й слепоочие 40 \У източните славяни вълната е запазила обредното си значение в сватбените обичаи.Така например при сплитане невестата сяда върху обърнат кожух; при благославянетомладоженците сядат върху обърнат кожух; родителите ги посрещат, облечени с обърнати404кожуси .67
Според славянски мит за бога на гръмотевицата и неговия противник змеят лежив подножието на световното дърво върху черна вълна. Особена обредна роля се пада навъже от козина на коза или от конски косъм при преследване на змея, причинил суша, вобичая гонене змей в Западна България 405 .В кръга на изброените обичаи се вижда, че вълната притежава определена функционалнанатовареност. Преди всичко тя е апотропей — като такава тя е при родилните идруги обичаи, където пропъжда зли сили. Същата роля тя изпълнява при обичая след погребениеда се стъпва върху нея, което е аналогично на прехвърлянето през рамо на вода, огънили зеленина в други райони.Вълната принадлежи към земята, тя е свързана с хтоничните сили. Намира се вподножието на световното дърво. Тя осъществява връзката с подземния свят, откъдето е имагическата й сила да носи плодовитост, каквато функция изпълнява при сватбените обичаи.Но мястото й в сватбената обредност може да се тълкува и по друг начин. Посрещанетона младите от родителите им в обърнати кожуси е във връзка с моделирането наосновната за сватбения ритуал антитеза свой—чужд, а кожухът определя втория член, признакачужд (животинска, а не човешка природа) 406 .Участието на вълната в погребалната обредност може да бъде тълкувано различно.Тя съдействува за приобщаване на мъртвеца към подземния свят. Може да бъде допуснатои друго обяснение, което произтича от задължителното изискване покровът да бъде винагиот вълна или козина. У много народи се среща обичаят мъртвият да бъде зашиван в кожана тотемното животно, за да попадне в задгробния свят. Вероятно по-късно обредната роляна кожата се замества от вълнения или козинявия покров.Вълната се намира в обредна опозиция с лена и конопа, които показват известнавръзка с горния свят 407 . Гробът се опалва с конопен конец. В народните песни душите минаватпо тънко конопено влакно. На известна връзка с небето и слънцето може би указва ифактът, че обичаите за растежа на лена и конопа са прикрепени към Сирница, т. е. околопролетното равноденствие. Разгледани в опозиционен план, вълната и ленът (или конопът)принадлежат и към различни членове на противопоставянето природа култура, животински— растителен, хтоничен — небесен. Вълната има хтонична, а ленът небесна семантика.Метал. Сред металите особено богата обредна роля преди всичко анотроиейпа има желязото.Изготвените от желязо предмети, като ръжен, сскира, верига, маша, дарак, имат магическатаспособност да прогонват злите сили. Това се определя от материала, от тяхната форма(остри, режещи) и от връзката им с огъня. Например родилка излиза навън вишни сръжен, а в Скопие под възглавницата на лехусага се слага сскира. С желязна лопата сепропъжда болестта, която уж лежи във вълната. В Кюстендилско 40s с записано баенсто:„ете отът идът 77 дунгерина, носат 77 секири, носат 77 тривона, 77 свределла, 77 мотики,77 лопати, 77 метли". Според сведение на Михаил Пеел демоните се страхуваг от осгрожелязо. От желязо са били изработвани и носени амулети във формата на брадвичка, копие,меч 409 .В пролетните обичаи за прогонване на змии, особено на Еремия (1 май), се удрятмедни и железни предмети: медни съдове, маши, ръжени. В различни славянски и балканскипредания (у руси, словаци, българи, сърби и гърци) се говори за битки, които стават намедни гумна като бойно поле на змейове, за металическо поле с метална трева, за змейскитеовце, за място, на което змейовете са вършеели метална храна 4|0 . Подобни сведения замедно гумно с много овце и овчар, за змейско поле като пасище за змейски овце у нас сесъдържат в „Слово Самоиле пророка", в апокрифен препис от XV в. Според М. Дриновобичаят на Еремия възниква на основа на такива разкази за битки на медни токове, коитозавършват зле за змейовете.Струва ми се, че тези разкази биха могли да се свържат с индоевропейската68
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16: напие към общество,
- Page 17 and 18: Според някои леген
- Page 19 and 20: вят по различни път
- Page 21 and 22: когато българите н
- Page 23 and 24: изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26: Народните вярвания
- Page 27 and 28: Сред броди седи бро
- Page 29 and 30: се от рало с два вол
- Page 31 and 32: е косъм или се поче
- Page 33 and 34: Според богомилите
- Page 35 and 36: Същите идеи намира
- Page 37 and 38: митологични концеп
- Page 39 and 40: лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42: Дървото не само дел
- Page 43 and 44: космоса, за тяхната
- Page 45 and 46: Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48: Плодородните дърве
- Page 49 and 50: прабългарите. Чест
- Page 51 and 52: ване през пролетта.
- Page 53 and 54: представата, че иде
- Page 55 and 56: Връзката на вълка с
- Page 57 and 58: други приказки от З
- Page 59 and 60: ния. Конят победите
- Page 61 and 62: ска, етническа неде
- Page 63 and 64: умилостивителен ел
- Page 65: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79 and 80: означава интензивн
- Page 81 and 82: Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84: данка никъде не изл
- Page 85 and 86: разваля! дрехите и
- Page 87 and 88: Твърде интересна е
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113 and 114: прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116: всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ