U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

Според славянски мит за бога на гръмотевицата и неговия противник змеят лежив подножието на световното дърво върху черна вълна. Особена обредна роля се пада навъже от козина на коза или от конски косъм при преследване на змея, причинил суша, вобичая гонене змей в Западна България 405 .В кръга на изброените обичаи се вижда, че вълната притежава определена функционалнанатовареност. Преди всичко тя е апотропей — като такава тя е при родилните идруги обичаи, където пропъжда зли сили. Същата роля тя изпълнява при обичая след погребениеда се стъпва върху нея, което е аналогично на прехвърлянето през рамо на вода, огънили зеленина в други райони.Вълната принадлежи към земята, тя е свързана с хтоничните сили. Намира се вподножието на световното дърво. Тя осъществява връзката с подземния свят, откъдето е имагическата й сила да носи плодовитост, каквато функция изпълнява при сватбените обичаи.Но мястото й в сватбената обредност може да се тълкува и по друг начин. Посрещанетона младите от родителите им в обърнати кожуси е във връзка с моделирането наосновната за сватбения ритуал антитеза свой—чужд, а кожухът определя втория член, признакачужд (животинска, а не човешка природа) 406 .Участието на вълната в погребалната обредност може да бъде тълкувано различно.Тя съдействува за приобщаване на мъртвеца към подземния свят. Може да бъде допуснатои друго обяснение, което произтича от задължителното изискване покровът да бъде винагиот вълна или козина. У много народи се среща обичаят мъртвият да бъде зашиван в кожана тотемното животно, за да попадне в задгробния свят. Вероятно по-късно обредната роляна кожата се замества от вълнения или козинявия покров.Вълната се намира в обредна опозиция с лена и конопа, които показват известнавръзка с горния свят 407 . Гробът се опалва с конопен конец. В народните песни душите минаватпо тънко конопено влакно. На известна връзка с небето и слънцето може би указва ифактът, че обичаите за растежа на лена и конопа са прикрепени към Сирница, т. е. околопролетното равноденствие. Разгледани в опозиционен план, вълната и ленът (или конопът)принадлежат и към различни членове на противопоставянето природа култура, животински— растителен, хтоничен — небесен. Вълната има хтонична, а ленът небесна семантика.Метал. Сред металите особено богата обредна роля преди всичко анотроиейпа има желязото.Изготвените от желязо предмети, като ръжен, сскира, верига, маша, дарак, имат магическатаспособност да прогонват злите сили. Това се определя от материала, от тяхната форма(остри, режещи) и от връзката им с огъня. Например родилка излиза навън вишни сръжен, а в Скопие под възглавницата на лехусага се слага сскира. С желязна лопата сепропъжда болестта, която уж лежи във вълната. В Кюстендилско 40s с записано баенсто:„ете отът идът 77 дунгерина, носат 77 секири, носат 77 тривона, 77 свределла, 77 мотики,77 лопати, 77 метли". Според сведение на Михаил Пеел демоните се страхуваг от осгрожелязо. От желязо са били изработвани и носени амулети във формата на брадвичка, копие,меч 409 .В пролетните обичаи за прогонване на змии, особено на Еремия (1 май), се удрятмедни и железни предмети: медни съдове, маши, ръжени. В различни славянски и балканскипредания (у руси, словаци, българи, сърби и гърци) се говори за битки, които стават намедни гумна като бойно поле на змейове, за металическо поле с метална трева, за змейскитеовце, за място, на което змейовете са вършеели метална храна 4|0 . Подобни сведения замедно гумно с много овце и овчар, за змейско поле като пасище за змейски овце у нас сесъдържат в „Слово Самоиле пророка", в апокрифен препис от XV в. Според М. Дриновобичаят на Еремия възниква на основа на такива разкази за битки на медни токове, коитозавършват зле за змейовете.Струва ми се, че тези разкази биха могли да се свържат с индоевропейската68