Представата за отвъдния свят е основна. Тя определя и типа мирогледна система,и поведението на човека. Отвъдният свят обхваща божества и митични същества (в товачисло и победените сили на хаоса), душите на умрелите. Последните живеят според своитеземни дела в рая или ада. Според представите в средновековието раят и адът се намиратна небето или само раят е на небето, а адът дълбоко в земята — хвърлен камък ще летитри години, докато го достигне 143 . В народните представи, записани през XIX в., мнениятаза местонахождението на рая и ада не са единни: според едни те се намират на небето,според други — само раят е на небето (на първата дипла), а адът на земята — „на крайземя"или под земята. В народното въображение раят се мисли и като голяма хубава градина,която е на земята някъде на изток, с вечна пролет, осветена от много голямо слънце,а в ада (пъкло, мъката, вечната), който е на запад или в долния свят, гори неугасващ огън,подклаждан с катран ш . В говора на с. Искрец, Софийско, запад се нарича одмъртвипа,което семантично го отъждествява със страната на мъртвите.Представата за подземния свят е присъща на много примитивни народи и е въввръзка с въпроса за съдбата на човека след смъртта. Според най-примитивните вярвания —на австралийските аборигени — духът на умрелия остава на земята известно време, следкоето тръгва на запад, където слънцето залязва, и по море се отправя към острова на душите,жилището на прадедите. Идеята за страната на мъртвите на запад, през вода, на островнли под земята е присъща и на по-развитите в културно отношение народи 14 \Представите за задгробния живот регулират и поведението на хората, понятиятаза добро и зло, за грях и престъпление. На вечни мъки са обречени крадците, отстъпницитеот вярата, нарушителите на моралните норми. Вярва се, че в рая пред всекиго е сложенотова, което сам е дал с ръката си на сираци, болни, просяци или което след смъртта мунеговите близки са раздали за душата му. Представите за рая и ада са изградени от противоположности— с рая е свързана светлина, тишина, белота, спокойствие, с ада — тъмнина, -'страшни звуци, чернота, физически мъки.ЧОВЕКЪТЧовекът, неговият произход и място във вселената, неговото призвание и съдба са вълнувалисъзнанието на хората от всички епохи |46 .Според християнството бог създава първия човек от пръст на шестия ден от миросъзданиетопо свой образ и подобие |47 . Това е неговото най-висше и съвършено творение,център на вселената, предначертано да властвува „над морските риби и над небесните птици,и над зверовете, и над добитъка, и над цялата земя"... Всичко, създадено от бога, е внегова услуга — и слънцето, и луната, и реките, езерата, растенията и животните |4Х . Повъпроса за възникването на човека — народните представи, отразени в апокрифите, с еретичнои нееретично съдържание, съществено се различават.Според апокрифите, изпитали влиянието на древни космогонични митове, бог създавачовека — „едно малко създание, малко във великото и велико в малкото", от 7 части:от земята — плътта, от камъка — костите, от морето — кръвта, от слънцето — очите, отоблака — мисълта, от вятъра — диханието, от огъня — топлината 149 . Господ създава човекада бъде цар и на земята и да замести сваления сатанаил. Сатанаил надупчил божето творение,господ запушил раните (оттогава започнали болестите) и вдъхнал душа на тялото IN) .Бог поставя име на човешкото създание Адам, образувано от буквата на четиритеv шосоки: изток, запад, север и юг 1М , което може да се разглежда като олицетворение насвета.Според крайните богомилски концепции човекът е създаден от дявола, но с небеснабожествена душа. Според Тайната книга дяволът намислил да направи човека да приличана него, като заповядал на ангелите да слязат в глинени тела '^33
Според богомилите и жената, и мъжът са създадени по един и същ начин, ималиангелско начало и божествена същност. С това те отхвърляли библейския разказ за произходана жената, като й отреждат равностойно място с мъжа ix \Бог надарява човека с душа, висша и божествена еманация, разум, с който да различавадоброто от злото, и свободна воля, най-големия дар, благодарение на който да постъпвасъобразно с желанията си и определя съдбата си. Българската християнска книжнинаостро критикува астролозите и фатализма, наследени от езичеството за определянето начовешката съдба от небесните звезди. Богословското твърдение за свободната воля обачесе опровергава от мита за прегрешението на първите хора, вкусили от забранения плод. Ипо този въпрос богомилите имат противоположна позиция: за тях прегрешението не е спрямобога, а дявола, тъй като той е господар на рая |М .Прегрешението на първите хора определя основните взаимоотношения между човек— бог — дявол.В основата на този мотив са залегнали прастари митологични представи, свързанис обредите на преминаване. До висшето познание не може да се достигне, без да се преминатценностните изпитания, доказващи физическо и духовно съвършенство 1х \Според народните религиозни вярвания човекът през своя жизнен път е придружаванот ангел, който стои на дясното му рамо, и от дявол — на лявото. Човекът носи божественадуша в греховна плът. Дяволът и ангелът са абстрактната абсолютизация на неговотодобро и лошо начало — „човек човеку е ангел и гявол" IMl .Българските поверия са запазили идеята, че човекът, създаден от бога, е претърпялдълга еволюция. Тази идея намираме отразена в най-различни форми в древната митологияи в Библията 157 . Първите хора били неприспособени за живота. Най-напрсд Господ създалвисоки, едри хора (жидове, елини, .и/тини). Те изникнали изпод земята като гъби. Височинатаим пречела и те се препъвали в къпината, падали и умирали. Затова й се кланяли и йколели курбан. Те се биели с крилати огнени змейове 1:,х . После създал много ниски хора,които се губели между растенията, и змиите ги гълтали lv '. След това, като видял несъвършенствотоим, бог заповядал да се явят средните, сегашните хора, които се опасвали презсредата на тялото си. Господ създал хората от третия вид от кал и ги оставил да изсъхнат|6() . Този мотив доразвива апокрифекитс. Той възпроизвежда представата за направатана човека подобно на глинените изделия.В тези легенди проличава и връзката на човека със земята, неговата физическанепълноценност — всички създадени животни и хора първоначално били хроми, не моглида ходят 161 .Тези етиологически легенди, както и апокрифите показват човека като умален космическимодел. Те отразяват и времето на зараждането на представата за направата начовека от кал и глина — когато вече е била позната техниката на изработването на глиненитепредмети (неолита). Тези легенди показват, че сегашният човек е резултат на дълга еволюциякъм съвършенство. В народните представи физическото несъвършенство отделя човекаот колектива, защото непълнотата на формите го сближава с демоничните същества отдругия свят i62 .За изясняването на народната антропогенетична концепция интерес представлявати митологичните представи за раждането, които могат да се извлекат от някои легенди иобредни действия. В тях се съдържа митологичната представа за раждането като идване ототвъдния свят. До началото на века пред малките деца се дава обяснението, че децата седонасят от щъркела. Щъркелът има небесно-хтонична семантика (лети по небето, но се хранисъс земноводни) и е посредник между двата свята подобно на бабата акушерка. Найчестосвива гнездо близо до човека (на комин на къща, на кошара) и този дом се смята защастлив. Живее близо до митичното пространство край-свят. Особено интересно е вярването,че щъркелът там, откъдето идва, е човек, а тук — щъркел. В Западна България в деня34
- Page 1 and 2: БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4: ,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6: ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8: ми и начини, в които
- Page 9 and 10: Ой. Изследването е
- Page 11 and 12: лява каузалната по
- Page 13 and 14: обществено съзнани
- Page 15 and 16: напие към общество,
- Page 17 and 18: Според някои леген
- Page 19 and 20: вят по различни път
- Page 21 and 22: когато българите н
- Page 23 and 24: изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26: Народните вярвания
- Page 27 and 28: Сред броди седи бро
- Page 29 and 30: се от рало с два вол
- Page 31: е косъм или се поче
- Page 35 and 36: Същите идеи намира
- Page 37 and 38: митологични концеп
- Page 39 and 40: лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42: Дървото не само дел
- Page 43 and 44: космоса, за тяхната
- Page 45 and 46: Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48: Плодородните дърве
- Page 49 and 50: прабългарите. Чест
- Page 51 and 52: ване през пролетта.
- Page 53 and 54: представата, че иде
- Page 55 and 56: Връзката на вълка с
- Page 57 and 58: други приказки от З
- Page 59 and 60: ния. Конят победите
- Page 61 and 62: ска, етническа неде
- Page 63 and 64: умилостивителен ел
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68: Според славянски м
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79 and 80: означава интензивн
- Page 81 and 82: Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ