Светлият кон е помощник на змеебореца, конят на Индра носи епитет „змееубиец", асв. Георги, убиващ дракона, най-често се представя на бял кон. Представа за връзка наконя с бога на гръмотевицата се среща и у балти и славяни: Свентовит, Перун, Перкунас.Богати сведения за Перкунас на кон или колесница се съдържат в латишкия и литовскияфолклор т .Една втора линия от езическото наследство в митичния образ на коня идва вероятноот прабългарите. У тюрките конят е също свързан със слънцето и е посветен на Тенгрихан, на бога на небето 34
ска, етническа недетерминирана представа за връзката на коня със слънцето и ролята му напосредник между двата свята, която откриваме и у индоевропейци, и у тюрки. Тази представасе е запазила по-дълго у траки и прабългари, което е в тясна връзка с техния бит икултура.Коза. В народните вярвания козата е нечисто животно. Тя е „дяволска стока, зачената отдявола". Също така съществува представа, отразена и в дуалистични легенди, че дяволъте яхнал козел 348 . Според българските представи тя е нечисто животно, поради което не секоли курбан и не се принася жертва. Нещо повече, козата се възприема като дявол, катоедин от неговите образи.У източните славяни отношението към козата е двойствено. От една страна, накозела приписват апотропеина сила (от него се страхуват демоните и дяволът) , а порадипохотливостта му се свързва с плодородието 35 °. От друга страна, сред източните славяни,както у румънци и други народи, се среща представата, че дяволът създал козата, че сеявява в образа на козел.Вероятно върху българските народни представи за козата е оставил следи култътна Дионис. Зевс, за да спаси Дионис от Хера, го превръща в козел и Хермес го отнася нанимфите в Ниса. Козата е жертвено животно на Дионис и негов постоянен атрибут. Сатиритеот неговата свита са първоначално козоподобни същества. Дионис е наричан „жив козел",„този, който има кожа на чер козел". Пан, син на Хермес и покровител на стадата, е с козикрака. Сатирите, които са изпълнители на обредните действия на Дионисовите празници,са маскирани с костюми, заимствувани от тотемното животно на чествуваното божество ,51 .В светилищата от античността у нас се откриват следи от коза като жертвено животно(например в Бактун). Срещат се изображения върху вази на менади, разкъсващи кози, кактои тракийски вакханки с кожи и рога от кози, за да подражават на бога, мислен като козел.Една от най-централните маски при обичая кукери в Югоизточна България, обичай сантичен произход, с елементи от древните Дионисиеви празници, е тази на козела ,52 .Какъв е произходът на народните представи за козата у нас е твърде трудно да сеопредели. Не е изключено да има следи от тотемистични възгледи — много първобитниплемена, сред тях и австралийските се обличат като тотемно животно, което по-късно преминавав атрибут на божество. Забраната да се убива като курбан, като жертвено животновероятно е указание за дълбоката връзка на това животно с езически култ, който християнствотоне приема. Нещо повече, то го смята за дявол. Не е изключегю античното населениеда свързва козата с лова. Тя има по-непосредствено отношение към дивата природа,докато славянското население, което носи една друга, предимно аграрна култура, по всякавероятност не възприема атрибута на Дионис и въобще животното, което играе роля вкултовия живот на завареното население.Змия. В българския народен мироглед змията заема изключително важно място. Схващаниятаза нея са твърде смесени и противоречиви. Те отразяват не само неприятното чувствона страх, което събужда у всеки видът на това животно, уплахата от неговата смъртоноснаотрова, но върху тях са се наслоили без съмнение и прастари представи, които могат да ниотведат към началните етапи от развитието на човешкото съзнание. Двойнствеността ипротиворечивостта в представите за змията са присъщи на вярванията на много народи ибългарските в това отношение не са изключение: тя е пазач на домашното огнище, на границитена землените владения 35 \ тя е целителка и затова змията върху украшения е апотропейсрещу болест и всякаква злина. Същевременно обаче се смята за хитро, коварно и смъртоносносъщество.Според народните вярвания и представи, значителна част от които са запазенипочти до началото на XX в., макар и без определена мирогледна функция, както и споредфолклора, змията е полифункционално същество с определено отношение към космическия62
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10: Ой. Изследването е
- Page 11 and 12: лява каузалната по
- Page 13 and 14: обществено съзнани
- Page 15 and 16: напие към общество,
- Page 17 and 18: Според някои леген
- Page 19 and 20: вят по различни път
- Page 21 and 22: когато българите н
- Page 23 and 24: изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26: Народните вярвания
- Page 27 and 28: Сред броди седи бро
- Page 29 and 30: се от рало с два вол
- Page 31 and 32: е косъм или се поче
- Page 33 and 34: Според богомилите
- Page 35 and 36: Същите идеи намира
- Page 37 and 38: митологични концеп
- Page 39 and 40: лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42: Дървото не само дел
- Page 43 and 44: космоса, за тяхната
- Page 45 and 46: Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48: Плодородните дърве
- Page 49 and 50: прабългарите. Чест
- Page 51 and 52: ване през пролетта.
- Page 53 and 54: представата, че иде
- Page 55 and 56: Връзката на вълка с
- Page 57 and 58: други приказки от З
- Page 59: ния. Конят победите
- Page 63 and 64: умилостивителен ел
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68: Според славянски м
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79 and 80: означава интензивн
- Page 81 and 82: Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84: данка никъде не изл
- Page 85 and 86: разваля! дрехите и
- Page 87 and 88: Твърде интересна е
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ
Change language