паралелно чествуване на семейния светец и селската служба, на семейния оброк на синораи на селския светец на имота, докато в райони с по-високо равнище на производителнитесили и класови отношения липсва почитането на семейния светец, а в замяна на това значителнае ролята на чествуването на селския светец (сбор) и на личната служба (оброк,курбан); значително намалява броят на специално почитаните светци покровители, за да сестигне до чествуване на един само светец на селото, патрон на селски храм 12 \Духът покровител на място, къща, извор, чешма, дърво и др. се нарича стопан,сайбия, домакин, наместник, стихя. Все пак може да се направи известно разграничение.Стопанът и наместникът, покровители на дома, се смятат за души на покойни прадеди,докато таласъмът е изкуствено създаден стопан. Той често се идентифицира с други подобнидухове, произлезли от преждевременно прекъсване на живота. Те се явяват толкова време,колкото е било определено да живеят. Затова например в Гюмюрджинско, Прилепско, наотделни места в Родопите стопанът се смесва не само терминологично, но и функционалнос вампира и дракуса |:б .От друга страна, може би следва да се разграничава стопанът — покровител надома, от стопана (който може да има облик на животно, самодиви, жени и др.) — покровителна природни обекти -- извори, дървета и места, необработени от човека. По-различно :от тях е мястото на змията — змей като покровител на землището. Този образ принадлежикъм тотемния прадед, който по-късно се влива в култа на покойните прадеди. Докато генезисътна първия тип стопан трябва да се свърже с култа на прадедите, то вторият тип (наизкуствено създадения стопан) няма такова отношение.Стихята (стихя, стия) е представа, вероятно наложена под гръцко влияние, защотосе среща в райони, които са в близък контакт с гръцко население. Стихята (стия) унас се смята за домашен дух, често в облика на змия или воден дух като жена с дълги коси.Ixoixem у гърците са демони и духове на сгради, реки, извори и кладенци, които са зли илидобри духове и които понякога напомнят нашия стопан или вампир.У гърците съществува и вярване в стопан, който се нарича У01кокирт|а 127 . Домашнитедухове се мислят като души на прадеди. Те са невидими или са змии или гущери, коитосе крият в основите на къщата или в някоя дупка, където обикновено селяните им оставя!трохи от хляб, а в празник изливат мляко i2x .Подобно вярване в стопан съществува и у румънците §tima bam/or (comori/or,.Той е невидимо, побеляло човекообразно същество, облечено в бяло, което пази богатствотона дома. Същата роля изпълняват и змеят (smeul), и домашната змия (scrpi di casa), коятосутрин и вечер бива хранена с мляко край огнището |29 .Вярата в дух прадед и гений покровител е силно развита в руската представа задедушка домовой. „Отличителен празник на домашния покровител, който разкрива неговатасъщност и обяснява отношението към него, е, че той е преди всичко стопан, но не катоводяной или леший са стопани на водния или растителния свят, който те пазят от враждебнияим човек, а като глава на дома, на тесния стопански свят, с който са свързани всички помислии грижи на селянина. Той е грижовен стопанин на този дом, в който живее, и взема дейноучастие в живота на обитаващото в него семейство" т . Вярва се, че е малко човекоподобносъщество, което живее около огнището, под прага и му оставят гърне с каша или хляб. Привлизане в нова къща винаги го канят да дойде и той. Той може да се разсърди на своите,ако не живеят в сговор, ако не го защитят, не му оставят храна.Докато у русите и белорусите образът на домовой е сравнително устойчив, то въввярванията на украинците е загубил своята определеност и значение. Нарича се дедушка,хазяин, укр. домовник, хатник, дгдко, домовник; белор. — хатник, дзяд, господарь. Домовой Iима роля на покровител на семейството.IОт образа на домовой са отделени други духове, покровители на отделни части от Iселското стопанство и двор — дворовой, гуменик, хлевник, свинник, банник, които се срещат Iглавно у северорусите, по-рядко у белоруси и южни руси 131 . 1214 I
Вярата в съществуването на домашен дух покровител е присъща и за останалитеславянски народи през XIX в.: србх. djed, чеш. ded, пол. dziad. Най-често този дух се явявав образа на невисок на ръст човек |32 .Представата за домашен дух покровител се среща и у индо-германци, тюрки идруги народи. Според германци, датчани и скандинавци коболд, домашен дух, видим (старчес голяма брада, червена шапка) и невидим, който взема участие в съдбата на семейството,пази къщата от пожар и други беди, настроен е приятелски към членовете на семейството,принася добро и ако е нужно, краде от съседа, за да помогне на своя домакин. Живее внякой тъмен ъгъл на къщата, под покрива или в близки дървета 133 .За старинността на представите за домашния дух покровител указват онези общибелези, които се откриват в античната митология. Древните римляни вярват в съществуванетона пенати (penates), благоразположени домашни духове, които осигуряват прехрана,богатство и на семейния лар (lar familiaris), който е дух на покоен прадядо, основател насемейството, на фамилията, идентифициран с rp/'ripcos (херой). На пенатите като покровителина домашните запаси олтар е огнището и всекидневно се принася с жертва брашно и солили нещо от обеда. А Плиний съобщава за обичай да се хвърлят в огъня като жертвападналите от трапезата трохи 134 .Когато разглежда жертвата при градеж, М. Арнаудов отбелязва известна двойственоств концепцията за таласъма стопан: „В Македония и Източна България той е найчестобезличен дух пазител, произлязъл чрез взиждане на някоя живина; в Родопите, отчастии в Северна България, той е семеен дух, почитан във връзка с култа на умрелите и схващанкато нещо по-радостно и скъпо, отколкото чуждият за интимния живот на човека таласъмв другите краища 135 .Съвсем основателно той дели духовете покровители на естествени, в които живеедушата на един родоначалник или близък покойник, и на изкуствено създадени духове съссъщата функция. Според него вграждането е обред с магически характер за изкуствено създаванена дух покровител, таласъм, докато Д. Зеленин схваща зазиждането като жертва задуха на земята и на територията, която става дух пазач на зданието. Според М. Елиаде восновата на сюжета за вграждането е залегнал космогоничният мит за създаването на светаот тялото на първото същество |36 .Вграждането на човек и принасяне на човешка жертва в българските народни вярванияот XVIII—XIX в. е вече изключено от спомена. По-ранен етап в жертвената практикамаркират народните песни. Вграждането трябва да се разглежда като магическо създаванена стопан, който да пази сградата.Магическата практика за изкуствено създаване на покровител се основава на примитивнотомислене, че всеки преждевременно и насилствено убит продължава живота си намястото на смъртта или в гроба, а в този случай мястото на смъртта и гробът съвпадат 137 .Затова не е случайно, че таласъмът често се отъждествява с насилствено убит човек на път,а също и с други демони, като вампир, върколак.Сянката се схваща според представите на българите и много народи като неразделначаст от човека и неговата душа, като отражение на душата или тъждествена с нея. Тованамира място и във вярването, че след смъртта, насилствена или естествена, душата обикаля40 дена като сянка. 40-ият ден е граничният момент, когато вградената сянка става таласъм.Вграждането като вид изкуствено прекъсване на живота е причина за известно сближаванена таласъма с други демонични образи, които според народното суеверие възникватвследствие на преждевременна и насилствена смърт. Явяват се нощем и толкова дни, колкотоим било определено да живеят. Приемат различен облик, свързани са с мястото на своятасмърт и др.Сведения за зазиждане на сянка съществуват у всички балкански народи (Сърбия,Босна и Херцеговина, Румъния, Гърция) |38 . У румънците мярката се взема с тръстика и за215
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167: БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169: Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171: Специални обичаи с
- Page 172 and 173: пеят петли, каракон
- Page 174 and 175: 1 Съществува забран
- Page 176 and 177: мерила като жълтиц
- Page 178 and 179: събор на Спасовден.
- Page 180 and 181: глави. След като це
- Page 182 and 183: повод за разнообра
- Page 184 and 185: p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187: богинките, които сп
- Page 188 and 189: ват. На мястото на с
- Page 190 and 191: впрегната отляво, и
- Page 192: formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196: преосмислят еднозн
- Page 197 and 198: Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200: Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202: Земята не ги приема
- Page 203 and 204: I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206: събраха и одумахад
- Page 207 and 208: Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210: Ако му се откаже, то
- Page 211: Със закланото живо
- Page 215 and 216: и осигуряват благо
- Page 217 and 218: игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220: време на тримирене
- Page 221 and 222: По-старо сведение е
- Page 223 and 224: направен от Флегон
- Page 225 and 226: ските работи, прите
- Page 227 and 228: чемерика, перуника,
- Page 230 and 231: Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233: Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235: Св. Георги намира с
- Page 236 and 237: Сведението на Херо
- Page 238 and 239: ските светци без съ
- Page 240 and 241: и мечката у много н
- Page 242 and 243: по силата на различ
- Page 244 and 245: ределя съществуван
- Page 246 and 247: отрича за миналото
- Page 248 and 249: монизацията, с орга
- Page 250 and 251: могат да бъдат откр
- Page 252: се превръщат след с
- Page 255 and 256: гарина и които са г
- Page 257: ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ