U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

Вярата в съществуването на домашен дух покровител е присъща и за останалитеславянски народи през XIX в.: србх. djed, чеш. ded, пол. dziad. Най-често този дух се явявав образа на невисок на ръст човек |32 .Представата за домашен дух покровител се среща и у индо-германци, тюрки идруги народи. Според германци, датчани и скандинавци коболд, домашен дух, видим (старчес голяма брада, червена шапка) и невидим, който взема участие в съдбата на семейството,пази къщата от пожар и други беди, настроен е приятелски към членовете на семейството,принася добро и ако е нужно, краде от съседа, за да помогне на своя домакин. Живее внякой тъмен ъгъл на къщата, под покрива или в близки дървета 133 .За старинността на представите за домашния дух покровител указват онези общибелези, които се откриват в античната митология. Древните римляни вярват в съществуванетона пенати (penates), благоразположени домашни духове, които осигуряват прехрана,богатство и на семейния лар (lar familiaris), който е дух на покоен прадядо, основател насемейството, на фамилията, идентифициран с rp/'ripcos (херой). На пенатите като покровителина домашните запаси олтар е огнището и всекидневно се принася с жертва брашно и солили нещо от обеда. А Плиний съобщава за обичай да се хвърлят в огъня като жертвападналите от трапезата трохи 134 .Когато разглежда жертвата при градеж, М. Арнаудов отбелязва известна двойственоств концепцията за таласъма стопан: „В Македония и Източна България той е найчестобезличен дух пазител, произлязъл чрез взиждане на някоя живина; в Родопите, отчастии в Северна България, той е семеен дух, почитан във връзка с култа на умрелите и схващанкато нещо по-радостно и скъпо, отколкото чуждият за интимния живот на човека таласъмв другите краища 135 .Съвсем основателно той дели духовете покровители на естествени, в които живеедушата на един родоначалник или близък покойник, и на изкуствено създадени духове съссъщата функция. Според него вграждането е обред с магически характер за изкуствено създаванена дух покровител, таласъм, докато Д. Зеленин схваща зазиждането като жертва задуха на земята и на територията, която става дух пазач на зданието. Според М. Елиаде восновата на сюжета за вграждането е залегнал космогоничният мит за създаването на светаот тялото на първото същество |36 .Вграждането на човек и принасяне на човешка жертва в българските народни вярванияот XVIII—XIX в. е вече изключено от спомена. По-ранен етап в жертвената практикамаркират народните песни. Вграждането трябва да се разглежда като магическо създаванена стопан, който да пази сградата.Магическата практика за изкуствено създаване на покровител се основава на примитивнотомислене, че всеки преждевременно и насилствено убит продължава живота си намястото на смъртта или в гроба, а в този случай мястото на смъртта и гробът съвпадат 137 .Затова не е случайно, че таласъмът често се отъждествява с насилствено убит човек на път,а също и с други демони, като вампир, върколак.Сянката се схваща според представите на българите и много народи като неразделначаст от човека и неговата душа, като отражение на душата или тъждествена с нея. Тованамира място и във вярването, че след смъртта, насилствена или естествена, душата обикаля40 дена като сянка. 40-ият ден е граничният момент, когато вградената сянка става таласъм.Вграждането като вид изкуствено прекъсване на живота е причина за известно сближаванена таласъма с други демонични образи, които според народното суеверие възникватвследствие на преждевременна и насилствена смърт. Явяват се нощем и толкова дни, колкотоим било определено да живеят. Приемат различен облик, свързани са с мястото на своятасмърт и др.Сведения за зазиждане на сянка съществуват у всички балкански народи (Сърбия,Босна и Херцеговина, Румъния, Гърция) |38 . У румънците мярката се взема с тръстика и за215