40 дена сянката става stafie, което сочи родство с гр. aToi%evov. Вярва се, че сянката iвградения се явява нощем до първи петли като човек или животно. Тя е настроена доб{към своите и зле към чуждите. У сърбите явяващата се сянка се нарича таласон.Интересно е да се отбележи, че животното, което се коли в основите на страдат;някога се заравяло цялото (кости, глава и кожа). Макар тази практика постепенно да снарушава, на отделни места все още се среща. Това се основава на много древната пределва, запазена у някои народи и днес, че запазвайки целостта на основните елементи, по тозначин животното отново ще възкръсне. Интересно е в този смисъл, че краката на овен;който се коли при тези случаи в Девинско, трябва да бъдат развързани, за да може да ходи прогонва зли духове, т. е. налице е представата, че той ще оживее. Същата обредна npaiтика се отнася и за жертвата при първото влизане в дома. Жертвата пък за откриване нзаровеното съкровище е курбан за умилостивяване на таласъма и неговото обезсилване 13Кръвта в народните вярвания, което отразява много древен етап от развитието нсъзнанието, е също идентична с душата и жизнеността. Затова тя се оставя да изтече носновния камък. Но освен това с кръвта на закланото животно опръскват всички ъглиосновите на сградата. С това се отделя „дом" от „не дом" и се табуира вътрешното пространство и бъдещото здание. Обикалянето в кръг има магически характер, с което то справи недостъпно за външни зли сили.Сред много народи е разпространено вярването, че който първи влезе в сградат
и осигуряват благоденствие. Следователно превъплътеният мъртвец е към втория член наопозицията живот — смърт, щастие — нещастие, докато стопанът — към първия член.* * *Във връзка с разглеждане на митологичните образи, свързани със света на мъртвите, интереспредставляват възгледите за душата и смъртта у българите до края на XIX в. Споредтях душата е самостоятелна субстанция, свързана с живота и,смъртта. „Излезе ми душата",„да си поема душа". Тя има материален израз като въздух, пара, насекомо. Във връзка стова се срещат представи, че когато духа вятър, то това са душите на умрелите. Ако предВеликден духне вятър, казват, че господ пускал мъртвите. Там, където е лежал мъртвецът,слагат свещ и паница и ако дойде муха, се мисли, че тя е душата на мъртвеца. Вярва се,че до 40 дена душата на мъртвеца като муха или птица обикаля дома и местата, къдетотой е бил приживе. Когато умре, веднага се раздава топла пита „пътнина" (на отделниместа топла пита и топло жито раздават до 40-ия ден) ' 43 . От разчупения топъл хляб излизапара, която се смята, че е душата на покойника. Свещите на умрелия не се гасят с духане,а с пръсти — „иначе се пъдела душата".В народното съзнание душата е и сянка, сенчица: Затова съществуват някои поверияи практики: при смърт се закрива огледалото, в което се оглежда душата, за да непочине и друг; не трябва да се настъпва сянката; който не види сянката си на Еньовден, щеумре; вярва се, че на 40-ия ден на гроба душата се оглежда в шишето с вино. В народниямироглед наред с представата за сянката като образ на душата, тъждествена с нея или нейноотражение, съществува представата и за кръвта като идентична с душата и живота. На тазиоснова вероятно в народната вяра възниква и не особено ясната представа за митологичнатасъщност на сянката. Когато изтече кръвта, „от нея се надига сянка, нещо наживява". Докатоне изветрее кръвта, се чува говор, но не се вижда нищо. Сянката се връща все на мястото,дето е паднал убитият |44 . Тя се явява толкова дни, колкото е било определено той да живеенормален живот, след което изчезва. За да се предотврати нейното появяване и съответнозловредното й действие, кръвта трябва да се изгори или зарови или мястото да се поръсис вода, да се остави хляб с мед, за да го изядат кучета и вълци.Вярва се, че сянката се превръща в различни животни. Тя се страхува от огън, водаи се явява до първи петли. Макар според късните етнографски сведения сянката да се сближавас превъплътения мъртвец, тя е свързана повече с душата и по-специално с кръвта катоносителка на душата и жизнеността, а вампирът с трупа. Освен това сянката произхожда отнасилствено прекъсване на живота, тя е блуждаеща душа, докато превъплътеният мъртвец еблуждаещ труп, а душата е неразделно свързана с тялото. А и причините за превъплътяванетоса много по-различни.В края на XIX и началото на XX в. схващанията за митологичната същност насянката са твърде неясни; „сенкя, вапир се едно"; „ако мачка надрипне мъртвец — сенкя,явина се дига"; „от умряло се дигало". Това определено говори, че демоничните представиса изживени и отмират като елемент от мирогледа.Според народните вярвания душата е лека и бърза, тя може и да се отдели оттялото. Така по време на сън тя излиза и пътешествува и тогава човек сънува. Не трябвада се вика силно, защото душата на спящия може да не се върне в тялото. Преносил се,преполовила се душата — се казва за хора, които остават нито живи, ни умрели, които самежду живота и смъртта. Затова често и спящият човек е половин смъртен, а смъртта сесхваща като сън. Представата, че душата може да се отделя от тялото и да приема различеноблик, е типологична и обща за много народи. Тя е в основата на изграждането и на такивамитологични образи като вещици, вампири и др. 145 . В традиционните вярвания на българитепредставите за душата и смъртта са залегнали в мирогледа на българина и са отразенив погребалната обичайна система. Тя се основава на идеята да се прекъсне вредното влияние
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167: БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169: Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171: Специални обичаи с
- Page 172 and 173: пеят петли, каракон
- Page 174 and 175: 1 Съществува забран
- Page 176 and 177: мерила като жълтиц
- Page 178 and 179: събор на Спасовден.
- Page 180 and 181: глави. След като це
- Page 182 and 183: повод за разнообра
- Page 184 and 185: p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187: богинките, които сп
- Page 188 and 189: ват. На мястото на с
- Page 190 and 191: впрегната отляво, и
- Page 192: formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196: преосмислят еднозн
- Page 197 and 198: Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200: Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202: Земята не ги приема
- Page 203 and 204: I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206: събраха и одумахад
- Page 207 and 208: Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210: Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212: Със закланото живо
- Page 213: Вярата в съществув
- Page 217 and 218: игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220: време на тримирене
- Page 221 and 222: По-старо сведение е
- Page 223 and 224: направен от Флегон
- Page 225 and 226: ските работи, прите
- Page 227 and 228: чемерика, перуника,
- Page 230 and 231: Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233: Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235: Св. Георги намира с
- Page 236 and 237: Сведението на Херо
- Page 238 and 239: ските светци без съ
- Page 240 and 241: и мечката у много н
- Page 242 and 243: по силата на различ
- Page 244 and 245: ределя съществуван
- Page 246 and 247: отрича за миналото
- Page 248 and 249: монизацията, с орга
- Page 250 and 251: могат да бъдат откр
- Page 252: се превръщат след с
- Page 255 and 256: гарина и които са г
- Page 257: ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ