U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

К. Народописни материали отРазложко. — СбНУ, 48, с. 392;СбНУ, 13, с. 139.430 В хетски и египетски език названиетоза огледало се образува отназванието за живота. Божествадържат огледало и виждат в негобъдещите години на царя. — Лунаупавшая с неба. М., 1977, с. 262. —Туземец от о-в Фиджи, като видялобраза си в огледало, изпаднал въввъзторг — „сега ще мога да виждамсвета на духовете". — Леббок,Дж. Начало цивилизации. СПб,1884, с. 159. Вечерта срещу Васильовденмомите в Годечко слагатпод възглавницата си огледало— когото сънуват, че заедно сеоглеждат, за него ще се омъжат.Невестата, когато вади пръстенитена Хъдрелез, гледа в огледало (с.Мъдрево, Разградско).431 Раевский, Д. С. Очерки идеологиискифо-сакских племен. М.,1977, с. 97. Широко разпространене обичаят при смърт огледалата дасе закриват, а в сарматски погребениясе откриват разбити огледала.Като елемент от бракосъчетаниетоогледалото се среща у «индийци,иранци, таджики. Огледалото сепоставя на сватбеното знаме в Годечкои в чеиза на невестата в Благоевградско(с. Церово).432 Забраната девойка да не се оглеждаили пие вода, оставена откритапри гр^мотевична буря, защотоще я залюби змеят, е свързанас вярването, че в нея се оглеждазмеят, и девойката ще види образаму. Следователно отразен е сватбено-ритуаленмомент между змеяи девойката.43 Гуревич, А.Я. Категории средневековойкультурм. М., 1973,с. 49.434 Пак там, с. 64.435 Пропп, В. Я. Фольклор и действительность.М., 1976, с. 95. Запространството във фолклора вж.Лихачев, Д. С. Позтика древнерусскойлитератури. М., 1979, с. 335 исл. Симеонова, Н. Пространствотов българския юнашки епос. — БФ1981, № 1, 26—37.436 Eliade, M. Le Sacre et le Profane,Paris, 1967, p. 29—30, пише, че непознататеритория принадлежикъм хаоса; човекът, настанявайкисе там, символично я превръща вкосмос.437 Вж. Данилова, И. Е. О категориивремени в живописи средних векови раннего Возрождения. — В: Изистории культурм Возрождения.М., 1976, с. 159.438 Велецкая, Н. Н. Язмческиепредставления о задгробной жизнии рудиментм их в славянскои народнойтрадиции. — Македонскифолклор, 1969, № 3—4, 317—320.439 За надгробните паметници —Любенова, И. Особености на българскатамемориална пластикапрез Възраждането. Докторска дисертация.С, 1985.440 Лавонен, Н.А.О древних магическихобрядах. — В: Фольклор изтнография. Л., 1977, с. 81. СпоредД. Зеленин кръглото пространствопроизхожда от времето, когато човекоглеждал дали в мястото, къдетоще спи, няма диви зверове.441 Беновска, М. Кръгът..., 75—82. Като пример за ритуалнатафункция на предмети с форма кръгмогат да се посочат: венче от вечнозеленирастения и червен конеци пара, което се увива за невестата,за калесване; Еньовденският венецот лековити билки; венците за гергьовскотоагне и овцете; пръстенът,през който младоженците найнапредсе поглеждат; през пръстен,кравайче или венче най-напред сеиздоява овцата на Гергьовден;преди да се качи на коня, невестататри пъти обикаля около него; заораванетона селището от чума напомняформата на кръг; кръгла еформата на обредните хлябове —едни без дупка, други с дупка; върхутри кръгли хляба се поставя кумовотодръвце. Младоженците вЮгозападна България се захранватсъс средата на баницата, коятомомчето взема от дома на момичето.Обикалянето в кръг се среща ипри магически лечебни практики— преминаване на болни хораи животни през венец, калушаритеобикалят болния в кръг, обикалянетри пъти на болния с нож в ръка.Интересен е и фактът, че софратасъщо има кръгла форма, а лопатата,с която се мята хлябът, се наричакруг. Кръгът в християнствотое символ на съвършенство.442Leroi-Gourhan, D. Le geste etla parole, II, 139—157, пръв поставявъпроса за „очовечаване", „доместикация"на пространството катопърви етап в познанието на окръжаващиясвят от човека. Токарев,С. А. К методике зтнографическогоизучения материальнои культурм.— CD, 1970, № 4, с. 12.Mauss, M. Le sence commun. P.1968, p. 16, 26.444 СбНУ, 8, c. 196; СбНУ, 9. c. 39.За пространствената позиция и семантикана вещите с оглед на разглежданатаопозиция вж. Михайлова,Г. Към проблема за семантикатана вещите в патриархалния святна българина. — В: Фолклор, езики народна съдба. С, 1979, 122—123.445 В Родопите за човек, който не севслушва в другия, който проявяваинат, се казва, че „левосва", „левчовек", „лява пчела". По време навенчалния обред кумът държи две 'свещи на десните рамене на невестатаи зетя, даровете при сватба семятат на дясното рамо, а при погребениена лявото. В Хасковско кошараи къща обикалят с просо налявопротив магесници. Момите сазакичени с криво перо на лявата си Jстрана, а булката и всички жени — 1на дясна страна. Интересно, че во- 1дачката на лазарките носи две пе- 1ра — едно наляво, друго надясжа лазарките моми — само налявоКолева, Т. — ОИМ Хасково, инв№ 86, с. 24, 27, 79 и сл.446 В тайния език на слепите в Битолсколевачка означава жена. — ;СбНУ, 16—17, с. 87.447 Шишков. Cm. Гергьовден в Родопитеи „лявото" хоро негоден. — Избрани произведения.Пловдив, 1965, 348—354.448 Иванов, В. В. Об одном типе архаичнмхзнаков искусства и пиктографии.В: Ранние формнискусства. М., 1972, с. 114, 120;Алексеев, В. П. К происхождениюбинарнмх опозиции в связи с возникновенниемотдельнмх мотивовпервобмтного искусства. — В:Первобмтное искусство. Новосибирск,1976, с. 44. Бинарните опозицииполучават широко разпространениеи са свързани споредизследванията на А.М. Золоторевс дуалната организация и даватсвоето отражение в дуалистичнатакосмогония. В по-ново времеК. Л.-Строс доказва още веднъжповсеместното разпространение надуалната форма на социалната организацияи дуализма на тотемистичнитекласификации.449 Золоторев, А. М. Родовойстрой и превобмтная мифология.М., 1964, с. 291 и сл.; Levi-Strauss,CI. Antropologie structurale. Paris,1968, 113—182. Levi-Strauss, CI. La106