U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

прабългарите. Често се среща в българското средновековие и европейското изкуство отXI—XIV век 24 -\ До началото на XX в. сред българи, сърби и румънци в новогодишните ипролетните карнавали е засвидетелствувано маскирането с маските на елен.Еленът е семантичен еквивалент и на космическото дърво, като разклонените рогасе асоциират с небесното пространство, откъдето вероятно произхожда и вярата в тяхнатасвръхестествена сила.В християнската религия ролята на елена като посредник между световете е преосмисленасъобразно християнските вярвания. Господ изпраща ангел или светец в образа наелен, който да съобщи на хората божията воля 246 . Често еленът е не само божи пратеник,но и самият спасител. Легендата за елена с разпятие между рогата получава широкораспространение в западните и източните християнски легенди 247 . Среща се и върху българскитеикони. Кръстът между рогата на елена символизира християнството, но и катопредхристиянски слънчев символ се свързва с елена, който има същата семантична натовареност.В българската народна проза еленът не принадлежи към дивите животни. Междунего и човека съществува тясна митична връзка, запазена в легендите за превръщане намомче в елен, например като пие вода от еленова стъпка.У нас е широко разпространена (в южната част на страната) легендата за самоволнатажертва на елена, като по-рядко той е заменен от сърна или друго животно (бик, крава).На определено място, в определен ден (Гергьовден, Илинден, Константиновден, Пстровден).от планината слизал елен, който доброволно и сам лягал да бъде заклан. Но еднагодина той закъснял, защото трябвало да нахрани своите малки. Хората загубили търпениеи го заклали, без да изчакат да си отпочине. Оттогава той повече не се явил 24s .Легендата за доброволното жертвуване на елен или други животни е известна вширок ареал, обхващащ Балканите, Кавказ и Северна Русия. На Балканите се среща в ЮжнаБългария, Североизточна Тракия, Епир, Янина, Сърбия 249 . Според много автори доброволнатажертва има умилостивителен характер, за да осигури добра и плодородна година25 °. Доброволната жертва или жертва на първото дошло до олтара животно е тази, коятое най-желана от бога. В легендата обичаят в календарно прикрепен към празници, свързанис горещото лятно слънце (Гергьовден, Константиновден, Петровден, Илинден).Легендата разкрива типологични явления и представи не само в съвременните народи,но и в древността. Успоредици на тази легенда си търсят в античната легенда заРезос, разказвана от Омир, Пиндар, Псевдоеврипид, а през III в. записана от Филострат 151 .Според нея Резос, който участвувал в Троянската война и бил убит от Диомед, е син наречния бог Стримон и музата Евтерпе. Овладял свръхестествени коне, по-бели от сняг, бързобегикато вихър, впрегнати в колесница. Отличавал се от смъртните хора, защото спореддумите на майка му ще продължи да живее и след смъртта си в пещерите като'avOpomoSaiucov 'антроподемон'. Филострат го знае като божество на бесите — отглеждалконе, бил въоръжен като войник и се занимавал с лов, при това „и глиганите, и сърните,и каквито животни имало, се принасяли в жертва, без да ги връзват, и сами се подлагалина ножа" 252 .В античните и съвременните легенди съществува един важен момент — доброволнатажертва на едно и също животно на определен ден всяка година. В този елемент еотразена идеята за умиране и възкръсване на определен вид животно, както и обредът завъзпроизвеждане на този вид, което ни отвежда към древните тотемистични обреди. Найпълнотази идея е отразена в представата, че след жертвоприношението животното жертваотново отива да пасе и с него се връща плодородието, а изчезването му означава глад.Легендата обяснява защо вече в жертва се принасят крава или бик, или овен 253 . Но принасянетона бик и крава означава, че по същество се преминава към нов тип култура, какватое аграрната и по-специално земеделската 254 . Смята се, че явяващите се и изчезващите бо-50