Мотивът за вграждане на хора или на сянката им е широко разработен в песеннототворчество. В народната памет е запазено само вярването за зазиждане на сянката. Товавярване се среща и в началото на XX в. по цялата българска територияРазказват се много случки за починали вследствие вграждането на сянката им, коетоговори за силата на внушението, основано на вярата. Д-р Басанович съобщава за честислучки, когато при него се явяват болни в състояние на инаниция (при phthisus pulmon cahesmal.), които били убедени, че са се разболели и „гинат", защото им измерили и зазидалисянката в някоя сграда " 5 .Широко разпространено е поверието, че заровеното в'земята съкровище също иматаласъм стопан, който го пази. Това намира отражение в различните практики при заравянена пари и при тяхното разкопаване. Според народните представи, когато човек оставя парите,той нарича какво да ги пази, а също и по такъв начин да се вземат.Според поверията в Северозападна България змейове или хайдути оставят иманеи наричат да ги пази таласъм. „Парите ще са закопани да излизат като куче (мечка, гъскаили друго животно), кой дойде да ги изкопава, имането да му се даде, ако направи товаи това. Има специални вражалци, които научават заклеването и мястото на парите. Когатосе копае, не трябва да се говори, смее, киха, защото кюпът с имането ще потъне и копачитеще трябва да копаят още толкова дълбоко." " 6Съществуват най-различни практики, за да се узнае какъв е стопанът на иманетои каква жертва трябва -да се принесе. Там, където на определен ден (Благовещание, Васильовдени Гергьовден) имането „играе" (т. е. явява се като син пламък или „огънче просветватри пъти"), или където на някого се присънило, че има имане, се насипва пепел илибрашно, покрива се с решето и се оставя да стъпи някакво животно. Сутринта по следата,оставена върху пепелта, се определя каква жертва трябва да се принесе. В Странджа и ИзточнитеРодопи мястото се ръси с пепелта, която се събира от Коледа до Сурва. След катосе заколи съответното животно на мястото, може да се започне да се копае. Ако стъпкатае човешка — това означава, че жертвата трябва да бъде човек. Среща се и вярването, чедостатъчно е само човекът да бъде убоден, да капне кръв от него, и после той ще умре.Народната етика в такъв случай забранява да се копае " 7 .В обредната практика определено значение има пепелта, особено поганската пепел,събирана от Коледа до Богоявление. Семантичното съдържание и обредната роля на пепелтавероятно произтича от позицията й между живата и неживата материя, като мъртъвпродукт от жив природен обект, получен чрез огъня. Ролята на пепелта в гаданията произтичаи от вероятното й отношение към света на мъртвите и слепотата като зрение с обратензнак за оня свят. Магическата роля на пепелта от Мръсните дни произтича и от междиннотовремево положение на тези дни, което спомага за проникване в други пространствено-времевиизмерения при гадателните обреди.Вярванията в стопана са залегнали в основата на обичайно-обредната система пристроеж на къща. Преди всичко трябва да се избере подходящо място. Затова съществувапрактика вечер да се посипе пепел от огъня, а сутринта по следите да се познае какъв естопанът — животно, птица, влечуго. Най-добре е да няма такива следи, значи, че тогавамястото е свободно. В Ловешко слагат съд с бистра вода — ако сутринта водата е чиста,означава, че мястото е чисто " 8 .При полагане на основите съществува и до днес запазеният обичай да се коли курбан.Вярва се, че животното става стопан и пазач на постройката. Той ще пази дома отболести и нещастия. Тези обичаи съжителствуват с християнските: прави се освещение намястото от свещеник, в основите се слага светена вода или масло.Животното, обърнато на изток, се коли на дясната страна на основния камък, катотам или в центъра трябва да изтече кръвта, а костите поставят в основата. На отделниместа там се закопава цялото животно или само главата заедно с шише вино, зехтин и пара.212
Със закланото животно обикалят четирите ъгъла на бъдещата сграда отляво надясно. Поосновата пускат синапово семе „да се плодят хората". Според народните представи тозиобичай се прави „да не взема къщата друг курбан" " 9 .Определен кръг вярвания за стопана са отразени и в обичаите при първото обредновлизане в нова къща. Когато влизат в нова къща, се коли петел, кокошка или агне и сераздава по съседите, но не се яде от домашните. Този курбан е за хората, които ще живеятв къщата, и ако не се заколи, се вярва, че родът ще се затрие. Съблюдава се влизането вкъщата и коленето на курбан, да стане на хубав ден (понеделник или четвъртък) и на новамесечина |2
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161: калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167: БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169: Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171: Специални обичаи с
- Page 172 and 173: пеят петли, каракон
- Page 174 and 175: 1 Съществува забран
- Page 176 and 177: мерила като жълтиц
- Page 178 and 179: събор на Спасовден.
- Page 180 and 181: глави. След като це
- Page 182 and 183: повод за разнообра
- Page 184 and 185: p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187: богинките, които сп
- Page 188 and 189: ват. На мястото на с
- Page 190 and 191: впрегната отляво, и
- Page 192: formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196: преосмислят еднозн
- Page 197 and 198: Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200: Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202: Земята не ги приема
- Page 203 and 204: I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206: събраха и одумахад
- Page 207 and 208: Мора, морава. Споре
- Page 209: Ако му се откаже, то
- Page 213 and 214: Вярата в съществув
- Page 215 and 216: и осигуряват благо
- Page 217 and 218: игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220: време на тримирене
- Page 221 and 222: По-старо сведение е
- Page 223 and 224: направен от Флегон
- Page 225 and 226: ските работи, прите
- Page 227 and 228: чемерика, перуника,
- Page 230 and 231: Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233: Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235: Св. Георги намира с
- Page 236 and 237: Сведението на Херо
- Page 238 and 239: ските светци без съ
- Page 240 and 241: и мечката у много н
- Page 242 and 243: по силата на различ
- Page 244 and 245: ределя съществуван
- Page 246 and 247: отрича за миналото
- Page 248 and 249: монизацията, с орга
- Page 250 and 251: могат да бъдат откр
- Page 252: се превръщат след с
- Page 255 and 256: гарина и които са г
- Page 257: ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ