U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

не вълка, то друг веднага казва:„Мълчи, немой дума името му,ами жар му в устата и главня в гъза."Обикновено неговото име едивечина (СбНУ, 50, с. 110, Плевна,Драмско). Срещу тези дни лепяткал зад вратата, за „да залепятна вълка очите", връзват ножиците,за „да вържат на вълка устата",заключват на веригата над огнищетокатанец, за „да заключат навълка устата". В Петричко, когатозаключват веригата, един заключва,а друг пита: „Що заключваш?",като първият отговаря — „На вълкаустата". Тогава пак първиятказва: „Трън в очите, куршум вдробо, кол в гъзо." Други магическидействия са зашиване на очитена вълка, гасене на въглени във вода,слагане на въглени под пирустиятаи захлупването й със сач. ВЗападна България срещу празникаСв. Мина, който светец се смятаза господар на вълците, който гипуска и прибира, стадото с овцетесе обикаля с отворен катанец инож три пъти и после заключваткатанеца и слагат ножа в ножницата— с което се вярва, че устатана вълка е затворена. Вълкът сестрахува от мечки, черни свине.Против вълка се използува и перушинатаот кокошката мрата. Заразличните обичаи вж. Чолаков, В.Български народен сборник. Болград,1872, с. 40; Маринов, Д. Народнавяра... с. 522; Мартинов, А.Народописни материали от Граовод—СбНУ,49, 1958, с. 741; Георгиева,Ив. АЕИМ 776 — II, с. 23,44; 661—II, с. 38, 70; 570—II, с. 86;Василева, М. Календарни обичаи.— В: Добруджа. С, 1974,с. 340; СбНУ, 8, с. 138; Раковски,Г. С. Показалец, с. 10; — „мръснидни от Рождество Христово до Водокръщи,що наричат и вълчипразници куцулан".На първи Големин (1, I) варятфасул, пекат и ломят колаци замечки и вълци. Когато ломят завълка, наричат: „През муре му лягалу,жерь му фаф устата, госпокьда му закувава устата сас желязнъпърон и да му заслепява." —СбНУ, 8, с. 140, Рупчос. За вълцив Родопите почитат св. Устина I.IX, както и 24—25.XII „завалъказа трудни жени и вълци". СрещуСв. Мартиния (14.XI) в Охридвръзват устата на вълците. —СбНУ, 16—17, с. 31; в Бобошевозабиват тесла на дръвника презтрите дни на вучляците „да се схванатзабите на вълка" — СбНУ, 42,с. 131.287 Попова, А. Кучето и мечката вбългарската митология — Векове,1987, № 5,28—35.288 СбНУ, 5, с. 131, Бургаско.289 Аналогична обредна практика усърбите — ДушаниН, С. Верованьаи обича]и е вези са уби)ением куpjaKOM.— ГЕМ, XVII, 1954, 167—169.290 Eliade, M. Les daces et les loups.De Zalmoxis a Gengis Khan, P.,1970, p. 27.291 Мороз, Е. Л. Следм шаманистичнмхпредставлений в зпическойтрадиции древней Руси. — В:Фольклор и зтнография. М., 1977,с. 68. Вълкът е друга форма на митическиязмей — Потебня, А. А. Омифическом значении некотормхобрядов и поверий. М., 1965,с. 278.292 Eliade, M. Op. cit., p. 27.293 Фол, Ал. Тракийският културенсубстрат.294 Генчев, Cm. Семейни обичаи иобреди. — В: Добруджа, С, 1974,с. 289; Василева, М. Календарнипразници и обичаи. — В: Добруджа,с. 341.295 Рашов, Гр. Народни баяния отГодечко като средство за психотерапевтичновъздействие върху болния(под печат).2% j£ aT0 магично лечебно средствосе използуват челюст и кожа наубит вълк; глава на вълк слагат напчелин против демони и зли очи, авълна, зъби и др. части се използуватза амулети. Името на вълка седава на дете, за да живее и да ездраво. За вълците се спазват и определенидни, когато се изпълнявати магически обреди противвълци — на Св. Архангел, Св. Трифон,особено Мратинците, Св. Саваи Гергьовден. Особено е интересенобичаят на Божич да се изнасяна кръстопът Вукова вечеря, коятооставят, без. да се обръщат, а в Косовона Бъдни вечер на вратата накъщата- се оставя специален колакза вълка. Среща се и вярване, чедушата на мъртвеца се инкарниравъв вълк.297 Moszinski, K. Op. cit., 570—573; Токарев, СА. Религиознмеверования, с. 46. Според украинсковярване, ако гръмотевицата небие дяволите и вълците не ги ядат,те така ще се наплодят, че няма дасе види светът. Подобно вярванеима у русите казаци — че господзаповядал на вълка да унищожавадяволите, а германците, че ако'вълкът не яде демоните, би изчезналсветът. Около Рождество белоруситене споменават името на'вълка, за да не дойде от гората.Следи от празници в чест на вълцитеима запазени у хуцулите. Вероятнонякога празници и обредив чест на вълците са съществувалии у другите славяни. За покровителна вълците се смята св. Юри, койтоим дава храната, и не се вземаживотно от устата на вълка, защотосв. Юри го е дал. В Западна Украйназа техен покровител се смятасв. Николай. Поверие за бял вълк,цар на вълците, се среща у белоруси.В западните и южните славяни,а и в съседите на славяните — латишите,съществува обичай да секанят вълкът и др. диви животнина вечеря. Според сведение отXVI в. около Рождество латишитеоставяли коза на кръстопът за вълците.298 За ветер-волк — СбНУ, 3,с. 153, Леринско; СбНУ, 3, с. 147,Воден.299 Свешникова, Т. Н. Волки-оборотниу румьш. Balcanica. M., 1979,с. 210. Същата. Об одном типе народнотокалендаря — волчие дниу румьш. Античная балканистика.М., 1984, 37—39.300 Неклюдов, С. Ю. О кривомоборотне (к исследованию мифологическойсемантики фольклорногомотива). — В: Проблеми славянскойзтнографии. Л., 1979,с. 136 и сл. Куци и криви, еднокракиса хтоничните духове във фолклорана сибирските и централноазиатскитенароди.301 Соколова, 3. Цит. съч., с. 112.302 Денисов, П. В. Религиознме верованиячуваш. Историко-зтнографическиеочерки. Чебоксарм, 1959,с. 27. Приказка за мома Тентелинаи вълка. Шапкарев, К. Цит. съч.,№ 103, с. 165. Бременна жена, зада се спаси, обещава на вълка, чеако се роди момиче — негово щебъде. След много години тя се принуждавада изпълни обещаниетоси. Вълкът завежда Тентелина нависока топола. Когато вълкът сиидвал, тя спускала косите си, за даможе той да се изкачи.303 Илимбетов, Ф. Ф. Культ волка убашкир. — В: Научная сессия позтногенезу башкир. М., 1969.304 Бешевлиев, В. Вярата на първобългарите,с. 33, 39; Радева, Л. Реликтенживотински култ у българите— В: България в света от97