12.07.2015 Views

U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

SHOW MORE
SHOW LESS
  • No tags were found...

Create successful ePaper yourself

Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.

в различни дялове на народната култура, е в тясна връзка с основната дихотомия космос —хаос. Тя конструира и най-важните пространствени отношения на различни равнища: близък— далечен, обитаемо — необитаемо. Тя е и в основата на деленето на пространствотона реално — иреално 436 .Границата между реалното и иреалното пространство е условна и подвижна, спространствено-времеви параметри. В традиционния мироглед на тази граница винаги сапоставени митологични персонажи, които осъществяват връзката между двата свята, и същества(магьосници), които получават свръхестествени способности благодарение на осъщественатавръзка с другия свят. За митологичното съзнание тази граница не е непреодолимаи иреалното пространство не е недостижимо. Преодоляването става чрез фантазията,чрез митологични герои и персонажи. Така например в българското народно творчество езапазена митологемата, че някога (т. е. в митологично неопределено време) имало хора.които са достигали края на земята, границата между земята и небето.За традиционното общество социалната връзка между хората има и пространствениизмерения. Семантичната натовареност на някои пространствени единици отразява социалнатаопозиция свой — чужд. Границата на две ниви, на две селища дели хората пространственои социално на свои и чужди. Много лечебни практики се извършват на „чуждсинор", т. е. вън от землището, от социалното пространство на колектива. Противопоставянетосвой — чужд, дом — гора се среща в баенето, което завършва със заклинание болесттада отиде „в пуста гора, дето слънце не грее, дето петел не пее, куче не лае". Гората катоопозиция на дома е неусвоено пространство, вход към другия свят и се асоциира с хаоса.Баенето може да се разглежда като ритуална формула за запазване равновесието междукосмоса и хаоса. С оглед на социалното овладяване на пространството е интересно запазванетов индоевропейските езици на връзката между гл. меря, деля с предопредслсността катоучаст, съдба (рус. доля), разбирана конкретно в пространствен план. Традиционната обичайнасистема също отразява тясната пространствена обвързаност със социалния колектив (вселищната ендогамия, обичаите при сватба и изпращане на път).Дълго време концепцията за пространството в много архаични митологични системисе определя от идеята за „световното дърво" като модел на света. То маркира центъраи най-важните мирогледни опозиции на архаичното съзнание (горе — долу, дясно — ляво,небе — земя, мъжко — женско и т. н.) и закрепва основните числови понятия (три, четири).Идеята за световното дърво се запазва и в по-късните мирогледни системи, като загубвагосподствуващото си значение. Кръстът, който типологически е свързан с космическотодърво, става геометрична формула на основните опозиции на пространството и времето всредновековния модел на света. Хоризонтално легналият кръст определя страните на света,изправеният вертикално противопоставя и обединява по двойки (горе и долу, небе и преизподня,ляво и дясно, добра и лоша страна) основни пространствени отношения 43? .Кръстът като надгробно съоръжение е модел на вселената, на слънцето, на домаи даже е стилизация на човека 438 (т. е. обединява микро- и макрокосмоса). Като аналогна човешката фигура се явява надгробният паметник, чиято форма определя и пола напокойника 439 . В Римската империя кръстът се свързва с мъченичеството на робите и първитехристияни. В християнската епоха обаче кръстът се осмисля като основен символ на новатавяра и получава голямо разпространение в целия християнски свят, като се изпразва от своямитологичен семантичен пълнеж.Организираният свят, взет във вертикалната му проекция, има три нива. Първото(висше) е небесният свят, светът на божествените сили. Третото (и нисше) ниво е подземниятсвят, светът на хтоничните сили. Между тях е средното ниво — светът, в който живее човекът.Това средно ниво е относително самостоятелно, т. к. деструктуриращите сили или възможностина другите светове винаги могат да намерят проекция в света на човека. За дане се стигне до такава ситуация човекът или социумът имат набор от различни средства.74

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!