U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

Ой. Изследването е осъществено в рамките на историческитеетнически граници на българския народ, а изворовият материалв основната си част е от средата на XIX в. до нашатасъвременност, като при всяка възможност са привличани исведения от по-ранни епохи.Етимологията на думата „мит" (от гр. mythos — слово,разказ, предание) не разкрива същността на явлението. Повъпроса за произхода и същността на митологията съществуваи огромна литература, която отразява интересите намного учени от миналия и нашия век (Братя Грим, А. А. Потебня,В. Вуид, В. Манхард, А. Ланг, Е. Тайлър, A. etui Женен,Дж. Фрейзър, М. Мое, Л. Леви-Брюл, К. Юнг, Фр. -Баос, М. Нилсон, Бр. Малиновски, Л. Нидерле, В. Я. Проп,Ж. Дюмезил, А. М. Золоторьов и десетки други).Интересът към митологията на различни народи,без да е отслабвал, през последните десетилетия забележимонарасна. Разглеждането на отделните теории за мита излизаот рамките и целите на настоящия труд '. Но трябва дасе отбележи, че редица учени от последните две-три десетилетиявнесоха много нови идеи в разкриване същността намитологията преди всичко като универсална концепция засвета и мирогледа на първобитния човек (К. Леви-Строс,Е. Станер, Г. Франкфорт, А. Ж. Греймас, Е. Лийч, С. А. -Токарев, Е. М. Мелепшнски, М. Елиаде, А. Ф. Досев,А. Льороа-Гураи, В. В. Иванов, В. Н. Топоров, Дж. Кемпел,И. Фрай, Р. Бинт, Р Т"> -ицки и др.).Съвременните изсвледвания дават основание митътда бъде определен като фантастично, неосъзнато художественоповествование, създадено от въображението на хората,в чиято истинност те вярват и което обяснява по своеобразенначин реални явления и процеси в природата и обществото.Митологията като форма на обществено съзнаниена родовото общество съдържа и свои особености. Особенохарактерно е, че тя съединява все още слабо диференциранотосинкретично единство между неосъзнатото поетичнотворчество, примитивната религия и зачатъчните форми надонаучии представи -. Митът като феномен на светоусещанетои световъзприемането намира израз в различни форми— песен, показ, действие, разказ, обред и т. н. Но при всичкитези случаи той има текстов израз в смисъла за семиотичнотопонятие на текст.Митологията не е тъждествена на религията. Тяима други корени на зараждане, макар и по-късно да се свързвас религията, та и да се използува като идейно обосноваванена религиозно-магически обреди. Митологията отразява стремежана човека да обясни и подчини света, макар и съобразносвоите ограничени възможности. Затова и стихията на81 По-обстоен преглед на различнитетеории за мита е направен вобобщавания труд на Е. М. Me.icпшнекий.Позтика мифа. М.. 1976.:Ггссв, Е. А. Зстетика фольклора.Л.,' 1967, с. 118; Токарев. С. А. Чтотакое мифология. — Вопросм историирелигии и атеизма. Т. 10.1962.Levy-Strauss. CI, La penseesauvage. Paris, 1962; Levy-Strauss,CI,. Anthropologie structurale deux.P.. 1973, 139—318. K. Леви-Стросдели митологията на експлицитна(митологично повествование) иимплицитна (митологични образии представи, които могат да сеизвлекат от анализа на обреда).Malinowski, B. Myth in PrimitivePsychology. London, 1926; В. Malinowski.Zkice z teorii Kultury.Warszawa. 1958. s. 458 и сл.