фи, с. 32), адът — на север. В апокрифаЕнох адът е на второто небе,обгърнат в голяма тъмнина, а раяте на третото небе и в средата е дървотона живота, което съдържавсички елементи от всички дървета,клоните му покриват целия рай,а коренът му е в рая при земнияизход (Апокрифи, 50—51). На четвъртотонебе стои Адам, койтопрепраща душите в рая или в ада.Душата трябва да премине 24вратници (стълби) и всеки отговаряза своите дела. Сатанаил същосе опитал да сади свой рай, катокраде дървета от бога.144 Ковачев, Й. Цит. съч., с. 17. Онясвят е на небето. Там са душите наумрелите. Долният свят е част ототвъдния подземен, там са телатана умрелите. „Ние на ора одиме."— Тошева, Д. Цит. съч.;СбНУ, 3, с. 202. В народна песенсв. Богородица и св. Петка помолилиГоспод да отвори „бужираен, бужи раен в долна земя... да'щ нидим моартви души" (СбНУ, I,I8IS 1 )V> с. 26); в други св. Архангел(или св. Мария) моли Господ даму даде на земя златни ключове даотключи -земята и разпусне мъртвитепрез Великата неделя на първияВелик четвъртък (СбНУ, 42,№ 156. № 157).145 Тейлор, 3. Цит. съч., с. 128; Вж.Хезиод. Теогония (750—810). Народнитепредстави за подземнияХадес — у Лукиан, у Плутарх „обширен,мрачен без слънчева светлина".Прокопий, VI в., предававярване, че душите на умрелите сеотправят по морето към островБрити (дн. Великобритания). Ителменитена Камчатка смятат, че земятае плоска и служи за небе надругата земя под нас. Според южноамериканскитеиндианци душитесе отправят на запад в подземниясвят. Пак там., с. 120, 132, 133.146 Представа за хората, които билибезформени, в скали и камъни ипосле изсечени от демиурга, добилисъвременния си облик. Или покъсно,излепени от глина, представа,породена с възникване на грънчарството.Много легенди средпримитивните за родството междухората и маймуните или други животни,които някога били хора.147 Битие I, 1—31.148 Екзарх, Й. Шестоднев, с. 30,111, 118, 146, 152.|4 'Тивериадското море — Апокрифи,с. 32; Енох — Апокрифи,с. 58. „Плътта от земя, кръвта муот роса и слънце, очите му от морскатабездна, костите от камък, помисълаот ангелската бързина иоблак, жилите и космите от земнитетреви, душата му от моя дух иот вятъра... От невидимото и видимото— смърт и живот — създадохчовека, и образът позна слово— едно ново малко създание,малко във великото, велико вмалкото. И поставих го цар на земята,имащ моята мъдрост." В Разумника(пак там., с. 336) Адам есътворен от 8 части — тяло от земя,кръв от море, кости от камък,душа от вятъра и от божия дух; разумътот облак, очите му от слънцетои от росата, мисълта му отангелската бързина, от смеха и отплача. В Шестодневите се уточнявасъздаването на човека от четириелемента — земя, огън, вода, въздух—Ангелов, Д. Българинът... с.99). За митологичния синкретизъмна представите за създаването начовека. Tomicki, R. Ludowe mity ostworzeniu czlowieka. — EP, T. 24,2, 49—118.150 За Тивериадското море — Апокрифи,c. 32.151 Буквите са от гръцките названияза посоките на света, avato?ifi (изток),5иат| (запад), "аркос, (север)цеоецРрш (юг). От последната букванарича жената, сътворена отреброто на Адам, с името майка —сиреч Ева. Адам, Ева — земен, живот(Енох — Апокрифи, с. 59).152 Тайната книга — Апокрифи,с. 290.Дяволът създал човека да приличана него и да му служи. Заключилв глинено тяло ангела от второтонебе и от това тяло взел ~инаправил жена, като в тялото 'йвлязъл ангел от първото небе и извършилиплътско деяние. Дяволътпрелъстил ангела жена, а после вангела мъж излял своето сладострастие,„за да се наплодятрожби на змията и рожби на дявола".Дяволът заповядал на тези хорада вършат плътско деяние внаправените от глина тела. Дяволътнаправил рай, където въвел човеците,в средата посадил тръстикатаи в нея се скрил Сатанаил.Според версията той излязъл отнея, преобразен като юноша илизмия, и се съвкупил с Ева чрезопашката си; излял страстта си вАдам, който също се съвкупил сЕва. Още по-крайна е дуалистичнаталегенда в „Паноплия догматика".Ангелов, Д. Богомилството вБългария, с. 174. Според нея Сатанаилсъздал тялото на човека отпръст и вода, но водата се стеклапо десния му крак и се извила катозмия. Той вдъхнал живот по оформенотоот него тяло, но дъхът потекълпрез празното пространствои се получила извита капка, оживиласе, отцепила се от пръстта и запълзялазмия. Тогава Сатанаил сеобърнал към бога с молба да изпратидуша на създадения човек,който ще бъде общ — на бога и надявола. По същия начин била създаденаи Ева.153 Ангелов, Д. Българинът... с. 101;Същия. Богомилството в България,304 и сл.154 Ангелов, Д. Българинът... с. 101,107.155 Фол, В. Библейското грехопадениекато космогонична метафора.— Векове, 1984, № 4, с. 39.Първите хора получават познаниечрез измама, без да преминат посветителнитеобреди.156 СбНУ, 4, с. 253.157 Хезиод. Дела и дни, 109—200 —за пет поколения хора. Теогония —119—120 — за богове и демони.Битие, гл. 6, 4 — : Хората до потопабили дълговечни, високи, силни.Овидий. Метаморфози, I, 106—148.I5S Илиев, Am. Български преданияза исполини, наречени елини, жидовеи латини. — СбНУ, 3, 179—205; СбНУ , 4, 231—257. Най-напредгоспод направил елините, високидиви хора с три глави, катосе превият, пиели вода в дълбокикладенци. След тях господ направилжидовците — високи и големихора, които си подавали каквотоим трябва от планина на планина,от къщите си вземали огън; билимързеливи, носели косери да чистяткъпината, която ги спъвала, ина определени дни правели сборовев нейна чест. Когато змейовегърмели с огнени стрели, жидоветевземали големи камъни като канарии си удряли главите: „Какво щеми сториш? — каменна ми главица".Елини исполини живеели вдолмените. От тях са останали жидовски,елински, латински гробищас големи кости. Подобни легенди— у сърби, гърци, украинци. —СбНУ, 3, 191—198; Георгиева,Ив. — елини за Странджа; Попов,Р. 980—II за Сакар — АЕИМ.СбНУ 2, с. 161 — жидове, Търновско;СбНУ, 2, с. 165; СбНУ, 14,1897, с. 99.159 Тези ниски хора се криели под89
пенушките: като ври гърнето, секачвали на дръжката да видят вътреи се давели. — СбНУ, 14, с. 99.Мира не си намирали от пчели имравки, които им правили в главитемравуняци и тръвни. — СбНУ,2, с. 161, 164. Воловете им билималки и те, като ги търсели, се губелипо бъзака.160 СбНУ, 2, с. 164. Според някоилегенди телата на Адам и Ева билив черупки (или космати), като гиизлъгал дяволът — змия, от черупкитеим останали ноктите.161 Сторъките безформени великани,еднооките циклопи в Теогониятана Хезиод са хтонични чудовища,които принадлежат към подземнияхаос. В легенда от Прилеп(СбНУ, 1, с. 105) жената и всичкиживотни първо били хроми, кактомалките деца. Господ взел животните,хвърлил ги, те паднали накрака и той ги благословил да проходят.Само жената не си дала дететои „господ рекал да го носи наръце, доде проходи"." ,: Бележен човек (глух, сляп, ням,хром, гърбав, сакат) не може дастане кръстник, девер, кукер, селскиговедар, сурвакар, калушар;ако е жена, не може да лазарува,кумува, бабува. — Маринов, Д.Избрани произведения. Т. 1,с. 232.т Eliade, M. Le mythe de Teternelretour. p. 27.164 За връзката на мита и ритуала итяхното семантическо тълкуване иза тяхната синонимност — Байбурин,А. К., Г. А. Левитон. К проблеме„у зтнографических истоковфольклорнмх сюжетов и образов"— Фольклор и зтнография,Л., 1984, с. 240.165 Вакарелски, Хр. Етнография наБългария, С, 1974, с. 670; Живков,Т. Ив. Народ и песен, С, 1977,111—112. Младенов, М. Наблюдениявърху езика на баянията. —Език и поетика на българскияфолклор, С, 1980, 96—100; Гоев, А.Баяне за страх в българската народнамедицина. — БЕ, 1984, № 1;Коев. А. Леене на куршум застрах. — БЕ, 1981, № 3—4, 57—63;Георгиев, М. Магически лекуванияв българската народна медицина.— БЕ, 1980, № 3, 17—27; Рашов,Гр. Народните баяния от Годечкокато средство за психотерапевтичновъздействие върху болния(под печат); Димкова, Г. Народнилечителки-баячки. — БФ,1980, №2, 55—62; Тодорова, И.Баяния и магии от СеверозападнаБългария. Дипл. работа, 1985."* Огибенин, Б. Л. Структура мифологическихтекстов Ригведм. М..1968, с. 14.167 За заимствуването от социалнобитоватапрактика за построяванена космологически модел — Раевский,Д. С. О генезисе повествовательноймифологии как средствомоделирования мира. — Фольклори зтнография. Л., 1984, с. 68.168 Времето е кокошка, звездите саяйцина — снесени от кокошка, земятае яйценце, живото е пиленце,снесено от яйценце. — Миков, Л.Цит. съч., с. 45; Топоров, В. Н. Креконструкции мифа о мировомяйце (на материале русских сказок)— ТЗС, 3, УЗТГСУ 1967,в. 198, с. 89 и сл). В гатанки; пунакалаеница сос яйца (звезди и небе)." >9 Ларичев, В. Е. Скульптура черепахис поселения Малая Смя ипроблема космогническихпредставлений верхнепалеолитногочеловека. — В: У истоков творчества.Первобмтное искусство.Новосибирск, 1978, 43—45.170 Който види желка обесва я надолуна някое дърво (Кепов, Ив.Цит. съч., с. 130; СбНУ, 16—17,221, 222; 12, с. 157). Костенуркатае произлязла от срамежлива невеста— СбНУ, 5, с. 109, Софийско.Хтоничната същност на жабата— в обичая Герман-жаба, погребениетой на кръстопът, блато, река(Миков, Л. Момински маскарадниигри на Великден. — Векове,1983, № 6, 33—43). В народнителегенди жабата спомогналасв. Богородица да не си остави детето,а също и я накарала да се засмее(СбНУ, 7, с. 161, Прилеп,М. Цепенков).171 Ангелов, Д. Българинът... 142—143.172 Николова, В. Обичаят за правенена подници у българите. — БЕ,1986, № 2, с. 43.171 Eliade, M. Le sacre et le profane,p. 1965, 28—43.174 Leroi-Gourhan, A. Le geste et laparole P., 1948, p. 168.175 Фол, Ал. В: Странджа — древности съвремие. С., 1990, с. 448.|7 Шахнович, М. И. Первобитнаямифология и философия, Л., 1971,с. 127.177 Върховният вавилонски богМардук създал земя и небе отразчленено на две чудовище Тиамат,символизиращо първоначалнияокеан. Растенията според ирокезитевъзникват от частите на тялотона Чоканипока. ВеликанътИмир, живял в началното време,бил убит от своите врагове и от черепаму възниква небето, от плъттаму — земята, от кръвта — морето.Подобни митове се срещат ив Ригведата за великана Пурушу,за Индра, който създал луната отполовината тяло на Вритра. Такивамитове се срещат и у австралийците,индианците, полинезийците,китайците. В „Разумника" звездитеса от господната плът, а слънцетоот сълза на бога.178 Топоров, В. Н. Первобштньюпредставления о мире. — В: Очеркиистории естественно-научнмхзнаний в древности. М., 1982,с. 16.За жертвата; Mauss, M. Oeuvre, 1,Les fonctions sociales du sacre. Lesens commun, 1968, p. 203, 212—300; Reinache, S. La theorie dusacrifice. Culte, mythes et religions.P., 1905, I, 97—104.m Апокрифи, c. 31. За култовияхарактер на изображенията наблатни птици. — Георгиева, Р.Сакралният характер на орнитопластикатаот ранножелязната епохав басейна на Вардар и Халиакон— Thracia Antique/, 2, 1977, 70и сл.; Золопюрев, А. И. Родовое обществои первобитная мифолог ия,М., 1964.18(1 Иванов, В. В. Отражение индоевропейскойтерминологии близначетокульта в балтийскихязь1ках. — В: Балтославянскийсборник, М., 1972. Близнаците саосновен субект при обредното заораванеи получаване на жив огън.С особена магическа сила е надаренаи майка им („близнакова майка"се споменава при баене). Особенотоотношение към близнацитепроизхожда и от представата заучастие на свръхестествено съществов зачеването им. СпоредЛ. Штенберг (Первобитная рели-1гия в свете зтнографии, Л., 1937,jс. 73, 127, 360—365) в ражданетона близнаците освен действител-;ния баща участвува и духът-покровителна майката. Георгиева, Ив.Космогоничният мит в българскатаобредна система. Доклад, изне- !сен на фолклористична конференцияв Тополовград, март 1985 г.Ще припомним представата, чекойто е бил кукер, е извънредногрешен и трябва да извърши реди- ;ца обреди, преди отново да сеприобщи към колектива, че коле-190
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38: митологични концеп
- Page 39 and 40: лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42: Дървото не само дел
- Page 43 and 44: космоса, за тяхната
- Page 45 and 46: Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48: Плодородните дърве
- Page 49 and 50: прабългарите. Чест
- Page 51 and 52: ване през пролетта.
- Page 53 and 54: представата, че иде
- Page 55 and 56: Връзката на вълка с
- Page 57 and 58: други приказки от З
- Page 59 and 60: ния. Конят победите
- Page 61 and 62: ска, етническа неде
- Page 63 and 64: умилостивителен ел
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68: Според славянски м
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79 and 80: означава интензивн
- Page 81 and 82: Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84: данка никъде не изл
- Page 85 and 86: разваля! дрехите и
- Page 87: Твърде интересна е
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113 and 114: прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116: всички признаци на
- Page 117 and 118: ламя с три глави. То
- Page 119 and 120: водна стихия. В сра
- Page 121 and 122: (огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132: змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134: данова. Любените от
- Page 135 and 136: ладията на Pa плува
- Page 137 and 138: пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ