U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

време на тримирене (строг тридневен пост).Според народните вярвания, запазени до началото на XX в., почитането на стопанаотразява различни напластявания. Стопанът закрилник е сложен образ, резултат на дългаеволюция. Ако възникването на митични образи със стопанска функция е свързано спонятието за собственост, то за стопана на дома и на имота определено значение има частнатасобственост. Той се формира окончателно с разложението на родовото общество, когатоотделното семейство става самостоятелна социална единица.Митологичният образ на стопана е многопластов, в него са преплетени различнианимистични, тотемистични и др. вярвания. Той се свързва с култа на прадедите, формиралсе в условията на патриархалното родово общество като фантастично отражение на патриархалнатавласт на родовия стареишин, който вселява приживе и след смъртта си уважение,покорност и страх 15Х . Върху стопана определено влияние оказва и представата за тотемнияпрадед, който също влияе и върху култа на покойните прадеди. Това спомага да сепотърси обяснение на редица форми на превръщане на животни тотеми в почитани прадедихора.Остатък от този преход може да се забележи в почитането на стопана в облика наживотно (животно тотем, като змия), а по-късно в антропоморфен облик (човек, покоенпрародител). Култът на покойните прадеди много по-ясно се чувствува в митологичнияобраз и обреди за стопана покровител на дома, докато стопанът на имот, землище е почестозооморфен, липсват обреди в негова чест, както и представа за някаква родственавръзка със семейно-родовия колектив.Славянската фолклорна традиция е съхранила общочовешката представа за могъществотона прадедите, които покровителствуват своите наследници. Те се намесват в решителниза тях събития. Например в сражението с половците 1092 г. „Повесть временних лет"съобщава: „... предивно бьють... и человеци глаголаху яко навье бьют Полочанн".Връзката със света на покойните прародители носи определена магическа сила.Предметите, които са били в съприкосновение с мъртвеца или в ковчега, след няколко годинипридобиват магическа сила.Спазването на погребалния ритуал в духа на народното мислене изпълнява посредническароля между двата свята — на живите и на мъртвите. Той осигурява преминаванена мъртвеца в света на покойните прадеди. Нормална според народа е само естественатасмърт. Светът на живите и мъртвите е в своеобразно равновесие и обвързаност. Всяко нарушениена приетите норми и взаимни задължения (живите да почитат мъртвите, а те сегрижат за тяхното благополучие) води до тежки последици, до нарушаване на жизненоважни явления.Погребалните обичаи разкриват важни аспекти от народното мислене, мироглед ипсихика. Идеологическата и функционалната натовареност на обичаите съдържа отношениетона народа към живота и смъртта. Много от обичаите показват устойчивост порадитяхното осмисляне като жизнеутвърждаващи. Тяхната мирогледна функция утвърждава основни,лишени от мистика принципи: животът трябва да продължи своя нормален ход,мъртвецът не трябва да вземе след себе си друг живот или благополучието на дома. Тезиидеи осмислят редица обреди (прекарване на брашно през ръцете на покойника, за да останеизобилието в къщи, забраната да се плаче след погребването, защото сълзите тревожатмъртвия, и много други). А целият следпогребален цикъл съдържа и една важна психологичнастрана — емоционално-психично разтоварване от скръбта и напрежението, нагажданена близките към новите условия на живот. Независимо че тези обичаи са свързани с различниархаични представи за смъртта, душата, задгробния живот, те са сравнително консервативнии поради тази своя идейно-мирогледна насоченост, лишени до голяма степен от религиозенелемент.221